/Поглед.инфо/ Скандалът с данъчната декларация на президента Доналд Тръмп накара американците да се замислят дали нещо не е наред със системата. Спомнете си, че през 2017 г. милиардерът плати „космическата сума“ от 750 долара във федералната хазна.

За сравнение: чистачка с годишна заплата от 30 хиляди плаща федерален данък в САЩ в размер на около 1,9 хиляди долара. Това без да се броятщатските данъци, социалното осигуряване и здравното осигуряване, -в крайна сметка общо още три хиляди долара.

На фона на икономическата криза, леко камуфлирана от пандемията, американската общественост се заинтересува от този странен дисбаланс. В социалните мрежи имаше призиви за някакво разрешаване на ситуацията.

Крайно левият, по местните стандарти, политик Бърни Сандърс дори се осмели да озвучи претенции дори срещу всемогъщия Джеф Безос в профила си в Twitter: „Би си струвало Amazon да заплати повече от нула долара като федерален данък върху доходите“, - плахо каза американският сенатор.

Дори някои средства за масова информация се осмелиха да засегнат темата табу. Така американските медии обърнаха внимание на току-що публикувания доклад на международната обществена организация Tax Justice Network.

Експертите на TJN изчисляват, че страните по света губят поне 467 милиарда долара данъчни приходи всяка година. Най-големите корпорации в света редовно се занимават с извеждането на активи в офшорки и занижаването на печалбите си. Повечето от тях са собственост на американци.

„Още в края на 90-те представители на Big Pharma, на компютърните технологии и интернет корпорации станаха лидери в укриването на данъци и изтеглянето на печалби в офшорки“, заяви икономистът от Ню Йорк Джеймс Хенри в интервю за Salon.com. сътрудничещ с TJN.

Сред фармацевтичните компании, които укриват данъци, Хенри посочи известната Pfizer. Тя току-що е завършила разработването на коронавирусна ваксина. Интересното е, че тези проучвания са финансирани от федералния бюджет, който Pfizer избягва да попълва, но всички права върху ваксината са частна собственост на акционерите.

ИТ гигантите, за които Хенри споменава, намериха начин да скриват печалбите си още в началото на века. Тогава в Дъблин бяха регистрирани седалищата на най-големите компютърни корпорации.

На теория корпоративният данък в Ирландия по това време беше десет процента. Google, Microsoft, Facebook и Apple обаче сключиха споразумения с правителството на страната при специални условия. Тяхната същност и размера на данъчните ставки не бяха разкрити. В САЩ обаче, ИТ гигантите само печелеха и не плащаха нищо.

Пресата от години популяризира изключителните иновации и креативност на компютърните гении, но всъщност те дължат успеха си на незабележими и далеч по-малко популярни счетоводители, които са знаели как да изнесат печалбата им в тихите води на офшорните компании.

През 2018 г. 91-те най-големи корпорации на Fortune 500 в САЩ изобщо не са платили федерален данък върху доходите. Сред отклоняващите се от данъцитеса били световноизвестните General Electric и Chevron, Starbucks и Netflix, Delta Air Lines и Nvidia.

През 2019 г. най-богатият човек в света, г-н Безос, най-накрая плати своя подоходен данък върху доходите в САЩ. Неговите критици обаче веднага забелязаха, че предвид милиардите долари на Amazon през 2018 г., данъкът е изчислен на невероятната ставка от 1,2%.

От десетилетия нашата прогресивна общественост ни убеждава, че американската икономика е златният стандарт за целия свят, „пазарът ще реши всичко“ и държавата не трябва да се намесва в неговия живот.

Американската икономика нагледно и ярко показва как всъщност решават пазарите. В условията на слаба държава, която е отхвърлила функциите за надзор и регулация, транснационалните корпорации, а и отделни граждани правят каквото си искат. Най-необлагодетелстваните слоеве от населението влачат цялата страна върху себе си, а техните свръхбогати сънародници я използват само за собствени нужди, от време на време бръквайки в държавния бюджет като в собствените си джобове.

Това не означава, че Америка не се опита да се справи с това чудовищно неравенство. Например, отдавна съществува прогресивен данък, за чието въвеждане редовно се пледира и у нас от патриотични икономисти. Това обаче не помага: високите проценти принуждават богатите да изтеглят парите си още по-бързо.

Президентът Тръмп значително намали корпоративните данъци, за да стимулира корпоративните плащания. Но не, и това не проработи. Ако Демократическата партия, която дойде на власт, се опита да повиши данъците, скриването на доходи и извеждането на пари в офшорки само ще се ускори.

Изглежда обаче, че представителите на Демократическата партия няма да се борят сериозно с този проблем. Факт е, че националният спорт за укриване на данъци не познава граници. Всички крият пари: физически и юридически лица, демократи и републиканци - без разлика на пол, възраст и политическа ориентация.

Най-богатият републиканец Мич Макконъл е обвинен от политически противници, че крие печалбите от бизнеса на съпругата си на Маршаловите острови. Най-богатият демократ Джон Кери, женен за представител на легендарното семейство Хайнц, прави същото, само че на Каймановите острови.

Изглежда активистите и журналистите не се интересуват от това. Данъчните декларации на политиците се изучават под лупа във всички нормални демократични страни - било то Русия или Франция, Аржентина или Южна Корея. Но в САЩ тази тема е табу за всяка уважавана медия.

Структурите, които на теория трябва да контролират и пресичат целия този позор, участват активно в този бизнес. През 2013 г. една от най-реномираните одиторски фирми в света „Ернст и Янг“ беше уличенав това, че е помагала на своите американски клиенти да изтеглят над 2 милиарда щатски долара през годините. Като признание за вината си, компанията сключи сделка със съда и плати 123 милиона долара глоба.

Това обаче по никакъв начин не се отрази на репутацията на компанията. Британският Ernst and Young все още е една от четирите водещи одиторски фирми в света. А британските офшорни компании от типа на тези на Каймановите острови, остават най-желаното място за скриване на доходите.

Данъчната система на САЩ е известна със своята твърдост и последователност. Човек наистина рискува да се озове на затворническите нарове, просто, защото не е подал декларация. Само че „правилните“ хора отдавна живеят и съществуват в свят на паралелно законодателство. Федералните структури са твърде слаби, за да се справят с мултинационални корпорации, техните лидери и собственици.

Своите милиардери за икономически престъпления са вкарвани в затвора и в Италия и Русия, в Бразилия и Япония. Държавата в тези страни се опитва да контролира пазара, преди той да погълне обществото. Но днес е абсолютно невъзможно да си представим американски олигарх зад решетките - колкото и милиарди да е скрил от данъчната служба.

Джеф Безос в затвора? Това е немислимо. Просто не се вписва в съзнанието на обикновения американец. През 1780 г. обаче, идеята да вземем и да отсечем главата на краля, също е изглеждала немислима за обикновените французи.

Превод: ЕС