/Поглед.инфо/ Барак Хусейн Обама II е първият цветнокож в историята, който е избран на този пост. Награждаван е с Нобелова награда за мир през 2009 г.
Роден е на 4 август 1961 г. в Хонолулу ( Хавай). Родителите му, Барак Обама-старши — чернокож кениец, и Ан Данъм — бяла американка от Канзас, се запознават докато следват в Хавайския университет, сключват брак, но се развеждат през 1964. Причината е, че бащата получава стипендия за Харвардския университет, която не е достатъчна, за да издържа съпругата и сина си, затова заминава сам. След развода и двамата създават нови семейства, а детето остава под грижите на майка си и живее известно време в Индонезия. Бащата на Обама се завръща в Кения и успява да види сина си само още веднъж (през 1972) преди да загине в автомобилна катастрофа през 1982. Обама изкарва 4 години в Индонезия, после се завръща в Хонолулу, където живее с родителите на майка си до завършването на средното си образование през 1979. След това учи 2 години в университет в Лос Анджелис и се прехвърля в Колумбийския университет в Ню Йорк, откъдето излиза с диплома по политология и международни отношения.
Още преди да се дипломира, настоящият президент започва своите първи професионални начинания. Работи в консултантско бюро за международни фирми. В началото е асистент по търсенията, а след това финансов анализатор, като тази функция му осигурява собствен офис и секретарка. Въпреки това, не се задържа много там, защото решава да се преориентира към работа за обществото. През лятото на 1985 е в Чикаго (в квартала на чернокожите) и вече ръководи проект за развитие на местната църковна структура, отваряне на бюра за наемане на работа, помага на жителите да получат социални домове и да защитават интересите си. В този си период Барак Обама, израснал без религия, приема протестантството.
През 1987 г. решава да продължи образованието си, подава документи за кандидатстване в много университети и получава съгласие от Харвард през 1988 г. От тук излиза като юрист. През периода на това си обучение той постига успех като е избран за президент на университетското списание Harvard Law Review. Това е първият случай, в който афроамериканец заема тази позиция, затова събитието е предмет на интереса на медиите. В края на следването си, вместо да стане асистент на съдия Абнер Миква, той се завръща в Чикаго става преподавател по конституционно право в Чикагския университет, където работи до 2004 г. Успоредно с това работи в правна кантора, занимаваща се в областта на гражданските права.
През 1989 г. точно в тази кантора се запознава с Мишел Робинсън, негов сътрудник и бъдеща съпруга. Двамата сключват брак през 1992 и имат две деца – Малия и Наташа. Мишел е влиятелна фигура в местната демократическа партия и близка с кмета на Чикаго – Ричард Дайли. Тя е тази, която задвижва политическата кариера на своя съпруг.
Обама е изключително активен в своите политически дейности. През 1996 г. е избран в Сената на Илинойс и оглавява комитета за общественото здраве, където се бори за набиране на повече средства за фондовете за борба със СПИН, също е и защитник на каузата на хомосексуалистите. Мандата му се отличава с одобрението на републиканците относно законите, които прокарва за видео наблюдение на полицейските разпити, против расовата дискриминация и др.
През 2000 г. се надява да бъде избран сред първите кандидати, влизащи в Камарата на представителите на Съединените щати. За съжаление получава само 30% от гласовете и отпада от листата. Но той не спира дотук и през 2002 г. се обявява срещу нео-консерваторите за нахлуването в Ирак, като се изказва, че е против една глупава война, основаваща се не на разума и принципите, а на страдание и политика. Той не е единственият, който се противопоставя на войната, задвижена от правителството на Буш, заедно с него са голяма част от мнозинството в Сената.
Година след това събитие, през 2003 г., Обама отново обявява официално своята кандидатура за Сената на САЩ и на 2 ноември 2004 г. е избран, като печели със 70% от гласовете срещу 27% - за неговия противник от републиканците. Тази победа е желана от Обама, но не е и изненадваща, тъй като по време на предизборната си кампания, получава голяма подкрепа от американците. Така той става единственият негър по това време в Сената и петият в историята.