/Поглед.инфо/ Неотдавнашното уволнение на бял нюйоркски професор за изчитане на глас на Думата с „H“ от роман на Марк Твен подчерта проблема с расовото насилие в американските училища.

Възобнови се дебатът за това как трябва да се преподават книгите на най-изявените американски автори в ерата на антирасистката несправедливост.

В продължение на много години, принудени да слушат термините, използвани в текстовете на писатели като Твен и Уилям Фокнър, студентите все повече заемат позиция.

„Няма причина да чувам тази обида в класната си стая“, казва Дилън Гилбърт, припомняйки случай през 2019 г., когато нейният бял преподавател по английски в Университета в Мичиган произнася думата, докато чете откъс от Фокнър.

Гилбърт (чернокожа) напусна класната стая.

„Почувствах това като напомняне, че въпреки че съм влязла в университет, все пак няма да ми бъде предоставена същата възможност за безопасна учебна среда като моите бели връстници“, каза тя пред медиите.

Този въпрос излезе на преден план отново миналия месец, когато Хана Берлинър Фишал (бяла) напуска университета „Сейнт Джон“ в Куинс, Ню Йорк.

Тя се извини, след като е разстроила няколко студента, след като прочита на глас расовата обида от книга на Твен. При това първо обяснява контекста на думата в текста на Твен и е изразила надежда, че това няма да обиди никого.

Инцидентът се случва, след като друг професор, също бял, този път от университета “Дикенс” в Пенсилвания, е уволнен заради обида по време на лекция.

„Думата има такава история и такова психологическо емоционално въздействие, че самото чуване на думата може да бъде опустошително за някои хора“, каза професорът по английски език от Държавния университет в Аризона Нийл Лестър (чернокож)

Този термин произлиза от латински. Използва широко в Америка от XVIII век, отчасти за дехуманизиране на афроамериканците и обявяването им за по-ниска раса.

Лестър никога не е произнасял тази дума в класа си.

Вершон Йънг, чернокож професор по комуникация, има различно мнение. Когато неговият работодател, Университетът “Ватерлоо”, забранява думата в пределите си през юни 2020 г., Йънг отказа да се съобрази с новото правило.

„Когато чета текста, произнасям тази дума“, каза той. "Когато учениците цитират текста, те също са свободни да говорят за това, което четат. Те обаче могат също да заменят тази дума с евфемизъм. Това, което не могат да направят, е да я игнорират."

Йънг казва, че винаги подготвя учениците си да не се шокират.

„Не използвам тази дума, освен в цитати, защото признавам авторитета си по много чувствителни теми, които са въплътени в моите студенти“, добави той.

- Цензура -

В статия от миналата година Йънг пише, че забраната в неговия кампус означава цензура - включително срещу чернокожите професори като него.

„Принадлежа към многобройна чернокожа общност, където използваме Думата с „Н“ по шест или седем културно богати начина“, пише той, добавяйки, че забраната на думата „служи за целите на върховенството на белите“.

През последните десетилетия употребата на думата от чернокожите е приемлива в културно отношение. Може да се чува редовно в диалози, филми или музика: най-очевидният пример е рапът.

„Да чувам как нечерен човек изговаря Думата на “Н” винаги е обидно и болезнено за мен“, подчертава Гилбърт, студентка, която се противопоставя на използването на думата от нейния бял преподавател. "Но нямам проблем, ако това се каже от чернокож. Според мен тази дума не е насилствена или заплашителна, когато идва от устата на чернокож човек."

Уенди Каминер, адвокат и писател, която някога е била член на борда на Американския съюз за граждански свободи, казва:

"Разграничението между цитиране на расова обида и използване на расова обида е напълно заличено. Мисля, че това е доста сериозен проблем."

Каминер смята, че забраната на думата в университетските кампуси е част от една по-широка тенденция, започнала през 90-те години, когато са забранени други термини, включително тези, свързани със сексуалността и малцинствата. Тя вярва, че САЩ, където свободата на словото е заложена в конституцията, се придвижва към западноевропейски подход за регулиране на това, което хората могат да казват или не.

Според Лестър, професор от университета в Аризона, решението е да се говори за думата и сложната ѝ история, без да се казва на глас.

„Имах много разговори в клас около тази дума, без всъщност да я казвам“, каза тя. "Това само по себе си не изисква огромни интелектуални усилия."

Превод: В. Сергеев