/Поглед.инфо/ Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп предрече нова Велика депресия за Америка. Това според него говори за разоряването на една от най-големите банки в страната. Калифорнийската „Банка на Силиконовата долина“ (БСД) неочаквано фалира в рамките на 48 часа. Анализаторите наричат това събитие най-големият финансов колапс в Съединените щати след кризата от 2008 г. Подобна съдба сполетя базираната в Ню Йорк банка „Сигничър“ и банката за криптовалута „Силвъргейт“.
Администрацията на Джо Байдън няма да спасява инвеститори във фалирала БСД. В същото време самият президент на САЩ каза на 13 март: „Американците могат да бъдат сигурни, че банковата система остава в безопасност“. Русия веднага се напрегна, спомняйки си успокоителните изявления на Борис Елцин в навечерието на фалита през 1998 г.
Ще претърпи ли банковия колапс икономиката на САЩ и световната икономика, ще успее ли Русия да остане настрана от нова икономическа буря и ще завърши ли всичко с нова световна война? Разговаряме с Андрей Кобяков, член на „Изборский клуб“, икономист, който прогнозира кризата от 2008-2009 г. в работата си от 2003 г. „Упадъкът на доларовата империя и краят на „Пакс Американа““.
Андрей Борисович, може ли фалитът на две или три банки, дори и големи, да се счита за симптом на предстоящата криза?
Андрей Кобяков: Да започнем с това, че на фона на американската банкова система това не са толкова големи банки и не бива да се преувеличава тяхното значение.
Има обаче неразкрити резултати от стрес тестовете, проведени от Федералния резерв на САЩ. И те бяха оценени от мнозина като тревожни камбани.
Знаем, че ФР вече е започнал бавно да изпомпва допълнителна ликвидност в банковата система. Какъв е проблемът? Фактът, че всички банки са взаимосвързани и фалитът на една институция води до проблеми в други. Никой не може да каже предварително реалните размери на ямата. Дори кризата от 2007-2008 г. започна бавно. И тогава, като гръм от ясно небе, се оказа, че всички банки имат необслужвани ипотечни облигации, които нямат разменна стойност. И в един момент тяхната ликвидност падна до нула.
Днес американската и световната икономика отново ли са застрашени от такава опасност?
А.К.: Разбира се, че има опасност от развитие на такава криза. И аларменият звънец иззвъня. Но искам да отбележа, че проблемът на една от най-големите финансови институции в света „Кредит Сюиз“ се обсъжда вече половин година. Проблемите са толкова сериозни, че всички застраховки за задълженията на тази банка са нараснали.
И това вече е "тежка категория“, чиито активи са в трилиони. Освен това, поради определени обстоятелства, „Кредит Сюиз“ се оказа много тясно свързана с американския финансов пазар. Това е една от основните световни банки. И никому не е ясно какво ще е необходимо, за да се спаси такава банка. Освен това банката, разбира се, не е заинтересована да не разкрива тази информация публично. Защото основният проблем на банката е, ако вложителите избягат.
Значи ли, не може да се изключи началото на нов „банкопад“?
A.K.: Значи нещо подобно вече започна да се случва. Вчера беше спряна търговията с акции на американските борси на редица банки. Сред тях са „Чарлз Шваб“, „Първа републиканска банка“ и т.н.
Има данни, че в първите минути на търговията акциите на „Първа републиканска банка“ са паднали с 67%. „Уестърн Алайънс“ загуби 76%. И търгът беше спрян. Разбираме, че ако Федералният резерв не предприеме никакви стъпки за успокояване на пазара, спадът може да се повтори. И всеки момент да се разшири и да стигне до "тежките категории".
Но Джо Байдън обещава да търси по-строги регулации, за да избегне нови фалити. ще помогне ли
А.К.: Късно е. Регулаторните стандарти трябва да бъдат увеличени, за да се предотврати криза. Ако кризата се развие, тогава нормите, напротив, трябва да бъдат намалени, така че дупката в балансите на банките да не стане причина за фалит.
Но когато се разрази банкова криза, затягането на регулациите е глупаво. Това означава да излееш бензин върху запален огън.
Американската икономика е узряла за кризата. Но може ли да се каже същото за света? С други думи, сега на път ли сме да излезем от „Голямата рецесия“ или спряхме да пълзим и започнахме да падаме?
А.К.: Първо бих разделил понятията финансова и икономическа криза. Ако говорим за икономическа криза, то аз съм сигурен, че тази година рецесията е неизбежна. Протича в повечето европейски страни, а по официални признаци вече половин година се наблюдава и в САЩ.
Ясно е, че всички усилия и ястребовата политика на Федералния резерв не спират - все още има желание да се бори с високата инфлация чрез повишаване на лихвите, което означава ограничаване на ликвидността в икономиката и увеличаване на цената на кредита. Всичко това води до рецесия. Въпросът е колко дълбока ще бъде. Темповете на растеж са много скромни.
И как ще се държи световният капитал в такава ситуация? Ще успее ли да реши проблемите си, без да предизвика нова световна война или без поредната емисия на долара, както по време на пандемията?
A.K.: Ако се въздържате от емисии и се борите с инфлацията, тогава ще получите задълбочаваща се криза в макроикономиката. Темповете на растеж ще бъдат недвусмислено отрицателни. Но повишаването на лихвените проценти от Федералния резерв прави разходите за обслужване на държавния дълг на САЩ напълно неприемливо високи.
Имайки предвид размера на дълга на САЩ, това ще означава, че почти половината от бюджета ще бъде изразходван за изплащане на тези дългове. Това е абсолютно неприемливо, тъй като ще изисква намаляване на бюджетните разходи, от които, между другото, зависи икономическата активност на САЩ.
Значи война?
А.К.: За да започне война, е необходимо отново да се увеличат бюджетните разходи, конкретно за военната сфера. И поради какво може да се направи? Така че, заемете отново. Да вземеш заем с високи лихвени проценти означава да се вкараш в капан и да стигнеш до ситуация, в която не можеш да изплатиш. Фалитът на долара означава загуба на статута на световната валута. Съответно се основното предимство - възможността да се използвате печатната преса, за да се осигури благополучие и неравен обмен в света.
Какво внася Америка? Разнообразие от стоки. И с какво плаща? Хартии. Те имат отрицателен търговски баланс. А целият външнотърговски дефицит се покрива от емисията на долари.
Идентифицирани ли са кандидатите за ролята на наследници на долара?
А.К.: Да, виждаме, че Китай последователно проявява своите амбиции в това отношение. Сега наближава последната фаза, когато юанът наистина ще започне да замества долара. Като платежен инструмент той вече се използва усилено. Спомнете си например споразумението със Саудитска Арабия, която ще продава петрол за юани, а не за долари. И въпреки факта, че САЩ загубиха търговската война с Китай. Успяха ли да намалят търговския дефицит с Китай? Не, той е пораснал.
Логичен въпрос: ще почувстваме ли последствията от тази нова световна криза в Русия?
А.К.: Ако кризата наистина придобие глобален характер, тогава се опасявам, че няма как да я избегнем. И има само един начин да не бъдем засегнати от тази криза. Ако нашият ангажимент към външната търговия и финансовите транзакции е много малка част в сравнение с размера на нашата икономика.
Страна с такъв мащаб като Русия би могла да постигне това състояние, ако ние сами използваме собствените си ресурси, ако не съсипем собствената си производствена индустрия и прочее.
Но де факто съотношението на приходите от износ към брутния вътрешен продукт на Русия е не по-малко от 25%. Това е много сериозна зависимост. И така глобалната инфлация не ни заобиколи. И голяма глобална рецесия ще доведе до спад в търсенето на суровини. Тоест точно това е в основата на руския износ. Следователно има голяма опасност в един момент да получим отрицателно търговско салдо.
Но има ли Русия все още време да избегне въздействието на тази криза?
А.К.: Ако лозунгите се превърнат в дела. Например лозунгът за заместване на вноса. Ако възстановим загубените индустрии, това ще има омекотяващ ефект. Така ще намалим зависимостта си от вноса. Тоест увеличаване на степента на квазиизолация на нейната икономика. Но това отнема много време. Например, почти напълно загубихме нашата собствена индустрия за металорежещи машини. За да го върнем на нивото, от което се нуждаем за самозадоволяване, очевидно не е достатъчно за една или дори пет години.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?