/Поглед.инфо/ Независимо дали става дума за Украйна, Западна Сахара или сега в Тайван, това, на което сме свидетели, са ранните етапи на зле измислена PR кампания, която всъщност ще върне на власт Тръмп.

Потвърждаването на Джо Байдън, че ще се кандидатира като кандидат за президент през 2024 г., е смущаващо на редица нива. Главно, че ще държи американския народ заключен в система за гласуване, която се основава изцяло на личности, прибагвайки до „гласуване“ на един човек пред друг – вместо на по-интелигентен, по-малко бинарен метод за избор на президент. Същото, което току-що видяхме във Франция с Льо Пен, победена от Макрон, който ще бъде благодарен за гласовете, които обикновено не би получил, ако не бяха тези, които гласуваха срещу Льо Пен.

В случая с Байдън това абсолютно гарантира, че Тръмп ще се кандидатира отново. Това само по себе си е разделителна точка, тъй като мнозина ще се чудят, ако Тръмп се върне, ще бъде ли същият като преди във външната политика или ще бъде по-смел?

Въпреки това, което мнозина може да си помислят, неговият опит във външната политика беше много унил, дори страхлив, някои биха могли да кажат. Въпреки че извади Америка от споразумението за Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД) с Иран, той реши най-категорично да не влиза във война с режима в Техеран, когато беше провокиран. По същия начин, въпреки словесната война с Китай, Тръмп изобщо не беше агресивен с Пекин в сравнение с администрацията на Байдън.

И така, ще бъде ли печеливш билет за Тръмп по-спокойният, по-трезв подход за справяне с черните дупки на външната политика на Америка – Украйна, Китай и Близкия изток като цяло?

Бившият президент на САЩ наскоро каза в пресата, че ако Русия отправи заплахи да използва ядрени оръжия в Украйна, той ще се противопостави на тази заплаха с нова заплаха от страна на САЩ. Но като познаваме Тръмп, трябва да прочетем това в правилната светлина. Отправянето на контра заплахи е проява на смелост пред лицето на врага, но всъщност продължаването със заплахата е нещо съвсем различно.

Той отправи същите заплахи срещу Иран, след като последният свали американски дрон в Ормузкия проток, но в случая (лятото на 2019 г.) отстъпи в последния момент, знаейки, че т дълга война, която ще струва живота на много американци, просто не си струва.

Преди това той инициира два удара в Сирия срещу военни цели на режима на Асад, след това, което сметна, че са атаки с химическо оръжие.

По-късно той щеше да нареди удар с безпилотни самолети срещу висшия командир на Иран Касем Солеймани в Ирак през юли 2020 г., което мнозина биха заявили, че е бил изчислен, рационален ход в отмъщение за американския дрон, който е бил свален в това, което във въпросното време се наричаше военен акт. Умен ход. Той беше ясно информиран, че ударът срещу Солеймани няма да означава война и ще му спечели някои ценни точки, както в региона, така и у дома.

Политиките на Байдън в региона са подобни на тези на Тръмп, тъй като той не иска САЩ да участват в какъвто и да е конфликт в региона, но да останат шофьор на задната седалка.

Там, където политиките на Байдън са различни, е в други части на света, където трябва да се отбележи мантрата на Обама, че никога не трябва да подценяваме способностите на Байдън да „се прецака“.

Войната в Украйна, която със сигурност е конфликт между Русия и Запада, до голяма степен е свързана с намесата на Америка във вътрешната политика от 2014 г., когато Байдън беше вицепрезидент и манията да се опитва да свали Путин – което никой, дори и най-силният враг на Тръмп, не може да твърди, че е негова [политика, бел.р.]

Посланието на Байдън „Америка се завърна“ започва да се показва какво означава. Възрастен човек, който има много да доказва с малка способност да го изпълни.

По целия свят гледаме как Антъни Блинкен се вдига на места, изнася смели речи и след това си тръгва само за да видим как напрежението, което преди е съществувало между регионалните врагове, се задълбочава.

Например, неотдавнашното му пътуване до Алжир, където той призова правителството да обърне гръб на Русия и да се присъедини към западната сфера, беше посрещнато буквално 48 часа по-късно от новината, че Русия ще подкрепи военните дейности на Алжир в спорната територия на Западна Сахара, държана от главния враг на Алжир Мароко. Добра работа.

И сега четем репортажи за това, че администрацията на Байдън засилва военната си подкрепа в Тайван, страна, която, ако стане част от опит за поглъщане от Китай, ще има сеизмични последици далеч отвъд Украйна.

Такава стратегия работи ли в полза на Запада и тласка ли Китай назад? Байдън не знае. Никой не знае. Но да играем такава рискована игра на руска рулетка със световната полупроводникова индустрия ни показва, че Байдън не само страда от ранни стадии на деменция, но и от голяма заблуда.

Да се провокира Китай по такъв начин е просто лудост и Пекин вече може да се присъедини към нарастващата група държави в Близкия изток, които планират и се подготвят Тръмп да поеме поста и да се върне към по-малко бурен световен ред. Подобни безумни политики на Байдън просто подхранват кампанията на Тръмп, която той дори няма да има нужда да пише сам, тъй като е създадена за него, за да „спасява“ света и Америка.

* Мартин Джей е награждаван британски журналист, базиран в Мароко, където е кореспондент на в."Дейли Мейл", като преди това е отразявал Арабската пролет за CNN, както и "Евронюз". От 2012 до 2019 е базиран в Бейрут, където работи за редица медии, като BBC, Al Jazeera, RT, DW, както и Daily Mail, The Sunday Times, TRT World.

Превод: СМ

Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като алтернатива против блокиране във Фейсбук:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?