/Поглед.инфо/ „Така ще свърши светът, не с гръм и трясък, а със скимтене“, думите на английски поет, преживял разпадането на Британската империя, над която слънцето никога не е залязвало, прекрасно илюстрират факта, че тектоничните промени в геополитиката често протичат без шум и прах. Империите падат в мълчание.
Така тихо и неусетно се срина „Франкафрика” - неоколониалната система, внимателно и целенасочено изградена от френското ръководство на територията на четиринадесет страни от Тъмния континент. В Париж не забелязаха, че тези страни са отгледали образовани, умни младежи, които са добре запознати с всички световни тенденции. Появи се собствена средна класа, вечно бунтуващото се и недоволно трето съсловие. Най-вече тя беше недоволна от потиснатия статус на страната си.
Веднага щом Русия даде начало на СВО, на африканците им хрумна, че френските окупатори могат и трябва да бъдат прогонени от родната им земя. Лидерите на страните бяха принудени да изпълняват волята на народа. И така френските военни, губейки чехлите си, драснаха от континента. Париж загуби източници на безценни ресурси, които вземаше най-евтино. По-лошото е, че Париж е загубил влиянието си върху умовете на хората. „Оставете ни да ви изпратим“, казаха на французите в Африка.
Централноафриканската република, Буркина Фасо, Чад, Мали и накрая Нигер, основният доставчик на уран за френските атомни електроцентрали, бяха напуснати. На много късен етап в освобождението се включи и легендарната руска ЧВК „Вагнер”. Но не те бяха инициаторите на процеса. Всичко започна много по-рано, в умовете и сърцата на гражданите на поробените страни. Робството им омръзна.
Тишината, която обгражда падането на Франкафрика, е характерна. „Една от най-важните империи на нашето време се разпада пред очите ни, но медиите почти не пишат за това необикновено събитие“, пише американският историк Алфред Маккой. Е, защо? Френските медии имат свой дневен ред, обсъждат пола на първата дама на Франция, мъж ли е или жена?
"Фракафрика" завършва със свистенето на президента Макрон: сега той се оплаква на целия свят, че е бил изгонен от Африка от руснаците. Съжалявам, но Москва няма нищо общо с това. Именно французите са извършили повече от четиридесет военни намеси на територията на многострадалния континент от 1960 до 2002 г. Именно французите са измъчвали и убивали лидери на опозицията и местни интелектуалци без съд. Френските „съветници“ и „инструктори“ бяха тези, които предоставиха военна подкрепа на авторитарните режими, които изцедиха целия сок от гражданите. Е, омръзна им на гражданите и отговорът дойде.
Изглежда, че и крахът на Американската империя ще се случи също толкова тихо и сякаш случайно. Вестниците ще пишат за дупето на Ким Кардашиян, а междувременно световният хегемон мълчаливо ще издъхне. Същият Алфред Маккой смята, че САЩ се приближават към окончателния крах и доказателство за това е пълната неспособност на местните елити да се справят едновременно с три кризи – украинската, тайванската и палестинската.
Историкът смята, че няколко десетилетия преди окончателния колапс империята е изправена пред поредица от бедствия, които завинаги подкопават нейната сила. За Великобритания това бяха кризите в Иран, Индия и Палестина. За СССР – Чехословакия 1968 г. и скъсване на отношенията с Египет. За Съединените щати такива събития бяха неуспешните интервенции в Ирак и Афганистан.
Сега политиката на Вашингтон в Украйна е в задънена улица. Не беше възможно да се отслаби и сдържи Русия, ситуацията на фронта е по-благоприятна за Москва, отколкото за Киев. А дебатът между демократи и републиканци за подкрепата на Украйна показа на света, че Вашингтон е ненадежден партньор.
Новото припламване палестинско-израелския конфликт също се превърна в абсолютен провал за САЩ. Първо, Вашингтон не успя да защити своя клиент от нападение на “Хамас”, а след това не си мръдна пръста, за да спре безсмислената и безпощадна касапница, отприщена от ЦАХАЛ. Целият свят - включително американските градове - излиза на митинги в подкрепа на палестинците. Цялата световна общност настоява ООН да приеме резолюция за прекратяване на огъня. И само САЩ отново и отново налагат вето на всички опити да се спре кръвопролитието. Това прави Вашингтон глобален парий.
Що се отнася до Тайван, Пекин може по всяко време да наложи търговско ембарго на островите, изкарвайки всички кораби в своите пристанища. Американците ще се опитат да нарушат ембаргото, твърди Маккой, тогава китайците ще застрелят няколко самолетоносача от упор и американските войници ще трябва да се измъкват.
Историкът отбелязва, че и Москва, и Пекин играят на дългосрочен план, разчитайки, че САЩ няма да могат да понесат тежестта си и ще се пречупят по-рано. Парадоксът е, че както победата на Байдън може да доведе до колапс - демократите доказаха, че не могат да разрешат никоя от съвременните кризи), така и победата на Тръмп - тя ще доведе до колапс на Съединените щати. „Ако това се случи, глобалната хегемония на Америка ще изчезне с удивителна скорост и скоро ще се превърне в смътен спомен.“
Превод: В. Сергеев