/Поглед.инфо/ Независимо дали предпочитаният от вас кандидат е популярен или не, винаги може да обвините медиите, че имат пръст в тази работа. Това е особено видимо в рамките на протичащата дискусия защо Тръмп води в допитванията, а Сандърс не.
Обикновено оплакванията са от това, което медиите казват за даден кандидат. Според друга теория важно е самото внимание. Добро или лошо, трябва да се говори. А може би професионалните журналисти имат малко влияние. Много хора днес се информират от социалните мрежи, където приятелите ви и филтриращите алгоритми решават какво ще видите.
Имат ли все още медиите някакво значение? Дали журналистическото внимание, независимо какво точно се казва, повишава резултатите на кандидатите? Ако е така, как журналистите да отразяват избори честно и отговорно? Това са въпросите, на които искам да отговоря, поне до колкото имат отношение към предварителните президентски избори на двете големи партии в САЩ.
Внимание срещу популярност
Въпросите как работи американската политическа система не предполагат прости отговори. Трябва обаче да се започне отнякъде и затова реших да сравня броя споменавания в основните американски медии на отделните кандидати с позицията им в предварителните проучвания. За моя изненада, зависимостта между двете е почти пълна.
Чрез инструментите на MediaMeter за анализ на съдържанието на 25-те най-популярни новинарски източника в интернет разбрах колко пъти двете имена на даден кандидат са споменавани в текстовете им от октомври до декември 2015 година. Претендентите на Републиканската партия са споменавани два пъти по-често от тези на Демократическата партия, но целта е да се види как кандидатът стои спрямо колегите му от собствената му партия.
Има свръхестествено отношение между медийното внимание към даден кандидат и позицията му в националните проучвания за предварителните избори на двете партии. Това е учебникарски пример за взаимовръзка.
В зависимост от това от кой ъгъл на политическата вселена идвате, може да сте изненадани ако разберете, че Тръмп и Сандърс са отразени пропорционално на прогнозните им резултати - поне в интернет. Тоест колкото повече се говори, независимо дали негативно или позитивно за някой от тях, толкова по-добри са резултатите му в националните анкети. При почти всички кандидати е така. Има изключения като Джеб Буш, който бива отразяван два пъти повече от колкото предполага позицията му, и Карсън, който е леко недооценен от медиите предвид популярността му.
Ако просто броим колко пъти даден кандидат е споменаван, ние напълно игнорираме какво всъщност казват журналистите - като например дали отразяването е позитивно или негативно. Тези данни изобщо не взимат предвид тона и рамката на обсъждане. Това може да е много важно в по-големия контекст на демокрацията, но няма такова значение ако погледнем предварителните резултати. Даден материал винаги има значение, но не такова, каквото има самото му публикуване. В частност, Тръмп е отразяван много по-негативно, отколкото другите републикански кандидати, но това няма почти никакъв ефект върху популярността му.
Признавам, че съм малко шокиран от това колко е близко отношението между медийните споменавания и подкрепата на избирателите. Не съм обаче първият, който го забелязва. Нейт Силвър откри, че този модел може да се проследи до предварителните партийни избори за президентска кандидатура през 1980 г., макар неговото изследване да отчита одобрението на медиите за отделния кандидат. Връзката е забелязана и от други политически изследователи, макар че не е намерих сериозен научен труд по въпроса.
С какво си имаме работа? Защо споменаването в новините отговаря толкова точно на предварителните резултати? Означава ли това, че медиите имат почти пълен контрол върху политическия процес? За съжаление, не.
Като за начало статистиките сочат, че предварителните национални проучвания през годините не са били много точни при показването на печелившите партийни кандидатури. Изследванията за отделните щати са далеч по-прецизни, защото самите предварителни избори на двете големи партии се провеждат щат по щат.
Все пак е редно да предположим, че медиите имат поне някакъв ефект върху проучванията. Журналистите обаче също се влияят от анкетите, така че не е ясно кое е първо.
Кое е първо: медиите или проучванията?
Най-напред да разгледаме как анкетите насочват медийното съдържание. Журналистите трябва да се влияят от предпочитанията на аудиторията, защото иначе рискуват да бъдат игнорирани. Ако гледаме на гласоподавателите в качеството им на читатели, чийто кандидат е два пъти по-популярен от друг, ще получим два пъти повече гледания и споделяния. Това има значение при избора на журналиста какво да отрази, въпреки че не е единственото му съображение. Повече за това по-нататък.
Има още един начин да гледаме на близката връзка между медиите и проучванията – нещо трето може да направлява и двете. Това може да е вниманието в социалните мрежи. Отделна публикация става много популярна и достига милиони без никакво участие на професионални журналисти. Или може би рекламните появи на известни личности и организации в дадена предизборна кампания са ключови, както политическите изследователи предполагат отдавна. Най-накрая, имаме кандидатите сами по себе си – всичко, което правят, може да ги издигне (или свали!) в очите на медиите и обществото.
Накратко, трябва да взимаме предвид всички тези неща, като много от тях могат да насочат медийното внимание и предпочитанията на избирателите в една и съща посока и така да предизвикат видимата връзка между двете.
Това са основните принципи на взаимодействие и единствените възможни причини за толкова близкото отношение между новинарското съдържание и предварителните изборни резултати. Трябва ни обаче повече информация, за да разберем кое какво точно предизвиква.
Един от начините да проверим взаимовръзките е да видим дали промените в отразяването предхождат промени в проучванията.
Статистиката сочи, че споменаванията в медиите и популярността на Доналд Тръмп нарастват по едно и също време след като той обяви кандидатурата си. На пръв поглед двете са вързани едно за друго. Но медийните клинове невинаги водят до по-голяма популярност. Двата големи дебати на вътрешнопартийните кандидати увеличиха отразяването на Тръмп, но не и популярността му.
Затова пък медийната стихия, когато той анонсира идеята си на мюсюлманите да се забрани да влизат в САЩ, съвпада с нарастването на одобрението към него.
Статистически анализи на връзката между отразяването и резултатите на Тръмп не показват дали яйцето или кокошката е първо. Вместо това е донякъде видимо, че двата елемента имат слабо влияние един върху друг. Такъв е и общият модел при другите номинирани.
Изправени сме пред цикъл на мненията. Засилва ли медийното внимание позицията на кандидата при проучванията? Да. Позицията на кандидата в проучванията засилва ли медийното внимание? Също да. Страничните фактори, които едновременно насочват гласоподавателите и журналистите, увеличават взаимовръзката.
Какво означава честно отразяване на избори?
Имайки страхотната възможност да оказват влияние върху изхода от даден вот, като просто насочват вниманието към определен кандидат, как медиите трябва да отразяват избори?
Няма редактор, който седи някъде и си казва: „Круз има пет пункта повече одобрение, ще го отразяваме с 5% повече.“ Журналистите обаче отговарят на търсенето на аудиторията. Репортерите и редакторите се влияят от различни такива сигнали, като например колко човека са прочели вчерашна статия за определен кандидат, или колко човека говорят за него в социалните мрежи; или също така колко популярен изглежда някой, на базата на отразяването му от други журналисти! Някои редакции дори планират работата си на базата на това колко човека търсят дадена тема сайтовете им.
Медиите често са критикувани за преследването на популярност и в този смисъл това е правилно. Според Бърни Сандърс „корпоративните медии“ превръщат важните теми в тривиалност и се интересуват само от печалбите. Рапърът Комън заявява, че „почтеността на медиите не съществува“, когато някой журналист си каже „ще показваме Доналд Тръмп, заради популярността му“. Тези оплаквания не са грешни. Самият аз започнах този анализ на връзката между медиите и Тръмп, отчасти защото знаех, че един материал за Тръмп ще бъде четен.
Въпреки преследването на печалби и значението на статистиките, журналистите не следват единствено популярността. Американските медии отразяват много различни неща, на които малко хора обръщат внимание, особено що се отнася до международните теми. Например, много беше казано за атентатите в Ливан, седмица преди тези в Париж през ноември, въпреки твърденията, че не е така. Има продължаваща, интелигентна дискусия между журналистите как да се балансира между това, което носи посещения, и това, което е важно.
Трябва ли кандидатите да получават внимание на базата на това колко хора искат да четат за тях? Донякъде, да. Ако обаче си мислите, че водещият кандидат трябва да е Сандърс, а не Тръмп , това ще ви се стори нечестно. Налице е ефектът „победителят взима всичко“ - водещият кандидат печели най-голямо внимание и увеличава популярността си. Същевременно медиите имат потенциала да пратят някой на последно място, ако той или тя не получава необходимото отразяване.
Какви са възможностите? Трябва ли журналистите да отразяват всички по равно? За радиата и телевизиите все още съществува регулацията на „еднакво време“, според която на определен кандидат не може да се дава повече ефир, отколкото на другите. Това правило обаче няма как да важи за новинарските програми и така е правилно. Безумна е картината, в която журналистите се опитват да запълнят определена квота от материали за някого, така че всеки да получава еднакво внимание.
Трябва ли журналистите да се борят за по-добро разпределението на вниманието? Това ще означава по-малко внимание за водачите и повече за всички останали. Вероятно това ще доведе до по-оспорвани избори и ще обърне тенденцията „победителят взима всичко“. Също така обаче ще означава умишлено пренебрегване на Тръмп. Странният баланс ще провокира резонни обвинения в цензура.
Няма как също пресата да съобщава само „актуалните събития“ или каквото „става за новина“, сякаш новините сами се създават. Журналистиката много повече се обръща към контекста и анализа. Това е супер, защото политиците и търговските марки вече сами са си медии. Ако искаш да знаеш какво някой кандидат е правил днес, можеш да го последваш в социалните мрежи, без да има нужда от професионални журналисти. Те вече трябва да добавят стойност по друг начин – като осигуряват контекст и се ровят надълбоко. Няма „правилен“ брой истории за отделен кандидат.
По някакъв начин, журналистите трябва да решат кой ще бъде отразен. Всякакви формули за това водят до съмнение в пристрастие и външна намеса. В крайна сметка кандидатите, които критикуват медиите са прави в едно – пресата е политически играч. Няма как това да не е така, когато вниманието е толкова ценен ресурс. /БГНЕС
------------------------------
Джонатан Стрей, журналист и компютърен специалист. Той преподава журналистика в Колумбийския университет. Статията му е публикувана в портала medium.com
Вашингтон / САЩ