/Поглед.инфо/ Американският елит не оставя надежда да предотврати преизбирането на Доналд Тръмп за втори мандат. След като залогът на Джо Байдън се провали, основната надежда на естаблишмънта е Майкъл Блумбърг, един от най-богатите хора в Америка, решил да похарчи всякакви пари, само за да спре Тръмп. Но за мултимилиардера ще бъде много трудно дори да спечели номинацията на Демократическата партия.

За първи път милиардерът Майкъл Блумбърг ще участва в телевизионните дебати на кандидатите за номинация от Демократическата партия в сряда. 78-годишният бивш кмет на Ню Йорк вече заяви, че е готов да похарчи всякакви пари, за да спре Тръмп и вече е похарчил над 400 милиона лични средства за кампанията си. И може да похарчи в пъти повече, защото с богатство от 50 милиарда той е сред десетте най-богати хора в Съединените щати.

Истинските владетели на Америка много рядко претендират за първите роли, да заседават в Сената или да бъдат министри. Богатствата на милиардерите не им дават автоматичен пропуск за елита: Доналд Тръмп със своите 3-5 милиарда е типичен пример за аутсайдер. Той избухна в голямата политика неочаквано за естаблишмънта. И още по-неочаквано той победи всичките си протежета, като спечели президентските избори.

Тръмп е идеологически президент, той се възприема от избирателя не като представител на естаблишмънта и милиардер, а като ярка телевизионна звезда в миналото и борец срещу управляващата класа, тоест срещу „Вашингтонското блато”. Омразата на елита към него се дължи на този факт - вместо да принадлежи на господарите в сянка и да играе по техните правила, залага на анти-елитните чувства на хората.

Те се опитват да спрат Тръмп на всяка цена, включително с безнадеждния импийчмънт, който единствено увеличи популярността на президента. През ноември Тръмп има отлични шансове за преизбиране, но е ясно, че битката така или иначе ще бъде кървава. Не е достатъчно просто да се залага омраза към Тръмп: има нужда от кандидат, който е в състояние да събере около себе си всички противници на настоящия президент.

Но демократите нямат такъв кандидат. Не защото има малко желаещи, а защото самата победа на Тръмп беше резултат от кризата на доверие в американския електорат към двупартийния елит. Тръмп не беше избран като републиканец, а като антисистемен кандидат. Теоретично само един антисистемен политик може да го победи и дори тогава, само ако стане по-привлекателен за избирателя, отколкото независимия и харизматичен Тръмп.

Но такъв политик е втори Тръмп, също толкова неконтролируем и не е нужен на естаблишмънта. Приемът "клин клин избива" не е използван в американския елит. Той и без това вече, след като избяга през 2016 г. от крайно левия сенатор Бърни Сандърс (който трябваше да спечели номинация от Демократическата партия, но беше избутан встрани от номинацията на Хилари Клинтън), попадна в лапите на десния националист Доналд Тръмп. Естаблишмънтът категорично не иска да допусне честна битка между Тръмп-Сандърс през 2020 г. и следователно ще направи всичко, за да не бъде номиниран Сандърс на Конгреса на Демократическата партия през лятото. Но кой тогава?

Първоначално залогът беше направен за Джо Байдън, въпреки факта, че шансовете на бившия вицепрезидент да спечели симпатиите поне на членовете на собствената му партия бяха незначителни. Сега, след първите избори, на Байдън, който зае четвърто и пето място, вече е напълно възможно официално да се сложи край. И в проучванията на общественото мнение той падна от незнайно защо заеманото първо място на второ или трето. Първото, разбира се, е на Сандърс, но елитът дори не обмисля кандидатурата му.

Разбира се, опитите ще продължат да се популяризира 37-годишния Пит Бутиджич, който неочаквано се изстреля на първите избори (на който бившият президент Обама неофициално също разчита), но кметът на малък град от Индиана има твърде малко опит и много ограничения. И не само тези, свързани с неговата нетрадиционна сексуална ориентация (липсата на подкрепа от националните малцинства, традиционният електорат на демократите, е много по-опасна). Разбира се, може да опитат да изправят Бутиджич срещу Тръмп, но той не може да спечели.

И се оказва, че естаблишмънтът има последна надежда - Майкъл Блумбърг. Бившият кмет на Ню Йорк е един от най-ярките противници на Тръмп. И в края на миналата година той влезе в надпреварата, като каза, че ще похарчи всяка сума, за да победи сегашния президент. Тогава Тръмп реагира с усмивка:

„Бебчо Майкъл ще загуби. Той ще похарчи много пари ... Кого ли най-много бих искал да видя като свой съперник? Бебчо Майкъл. "

За няколко месеца Блумбърг наистина похарчи много пари: почти толкова, колкото цялата кампания на Тръмп през 2016 година. Но ако Тръмп изразходва предимно парите, дарени за него (инвестирал е само 70 милиона от личните си средства, тоест една пета от всички разходи), то Блумбърг вече е изхвърлил 400 милиона свои собствени, тоест повече от всички останали демократи взети заедно. И е лесно да похарчи още един милиард, особено ако през юли той бъде определен за кандидат за президент от Демократическата партия. Но възможно ли е да се закупи номинация?

В сегашната ситуация, разбира се, че не. Бърни Сандерс, когото Блумбърг се опитва да победи, директно обвини бившия кмет в желанието да "купи" президентството:

"Той смята, че може да купи тези избори ... Но имам новини за г-н Блумбърг - американците са уморени от милиардерите, които купуват изборите."

Сандърс намеква и за Тръмп. Но фактът е, че Тръмп не се възприема от американците като човек, който e купил Белия дом. Разходите му в централата за кампанията през 2016 г. бяха поне наполовина от тези на Хилари Клинтън, така че не става въпрос за парите. Но Блумбърг не мисли така.

След като направи богатство във финансовия сектор (и създаде едноименната информационна агенция), той бе избран три пъти за кмет на Ню Йорк, първите два пъти от републиканците, въпреки че преди това беше демократ. Блумбърг е олицетворение на финансовата олигархия, управляваща Америка (въпреки че той ѝ принадлежи по рождение - и двамата му еврейски дядовци произхождат от Руската империя). С неприязънта на Америка към „Уолстрийт“, трудно е да си представим най-лошия кандидат, но въпросът е на чий фон той говори.

И фонът става все по-слаб - Байдън беше торпилиран, сенаторът Елизабет Уорън, която беше възприета като лява кандидатка, която "убива" Сандърс, губи популярност. Неочакваният Бутиджич няма да излети. Блумбърг очаква да замени всички противници на Сандърс. Тоест онези демократи, за които социалистическите възгледи на сенатор от Върмонт са категорично неприемливи. В Демократическата партия наистина има много такива хора, но не е ясно защо те трябва да дойдат при предварителните избори и да гласуват там за един от най-богатите хора в Америка. Ако първоначално целта на Блумбърг е да спре Тръмп на всяка цена, то сега той ще трябва да изложи лозунга „Първо, спрете Сандърс на всяка цена“, а това изглежда като война с два фронта, която може да спечели само брилянтен командир, за когото неговите електорални войници са готови да извървят целия път. Но Блумбърг не е Наполеон - той не запалва масите.

Да не говорим за факта, че той има репутация на това, че е почти расист и сексист. И Тръмп, на който се опитват да залепят едни и същи етикети, все пак се фокусира върху белия и консервативен републикански избирател, то Блумбърг иска да получи подкрепата на демократите, състояща се от различни видове малцинства, от национални до сексуални. Абсурдна ситуация.

Но засега Блумбърг преживява най-добрия си час: ако през ноември той беше подкрепен от два и половина процента от демократите, а през декември – от четири, то според последните проучвания той печели 19 процента и излиза на второ място след Сандърс (31 процента). Привържениците на Байдън преминават към Блумбърг.

Ще има допълнителни дебати с негово участие, но бившият кмет няма да може да стане втори Тръмп, тоест единственият честен политик сред корумпираните политици. Демократите вече имат свой „честен човек“ - това е Бърни Сандърс. Дори Блумбърг да е голям лицемер, неговата биография, минали изявления и богатство от 50 милиарда щяха да играят срещу него. В крайна сметка борбата на двамата 78-годишни претенденти за правото да „победят Тръмп“ ще доведе до още по-слаба Демократическа партия - разцепването ѝ на онези, които са за естаблишмънта (тоест Блумбърг) и тези, които са срещу „Вашингтонското блато“ и за завой вляво в Америка към социалната държава. В такова положение Демократическата партия ще представи лесна плячка за Тръмп, независимо кой ще бъде номиниран срещу него на конгреса през юли.

Ако това е Сандърс, тогава Тръмп ще предприеме кампания срещу „комунистическата заплаха“. Ако успеят да прокарат Блумбърг, това ще раздели Демократическата партия, предоставяйки на Тръмп гласа на дори част от левите привърженици на Сандърс.

Номинацията на Блумбърг е близка до номинацията на Рокфелер преди сто години. Но тогава това не беше необходимо - двупартийната машина работеше като часовник, избутвайки дори такива харизматични хора от властта, като бившият президент Теодор Рузвелт, решил да се върне в Белия дом без партийна подкрепа. Сега тази машина не просто дава засечки – тя е тотал щета.

Изборът на Тръмп, който пое контрола над Републиканската партия, а след това и Белият дом против волята на естаблишмънта, е най-яркото доказателство за това. Не може да поправи машината. И в тази ситуация фигури от нивото на Блумбърг излизат от сянката, за да се опитат лично да поправят сгрешения механизъм. Но в крайна сметка те най-накрая ще разбият двупартийната машина, след което тя ще потъне във „Вашингтонското блато”.

Превод: В. Сергеев