/Поглед.инфо/ Тръмп продължава чисто академична съпротива с аргумента, че възнамерява да се обърне към Върховния съд в борбата срещу резултатите от изборите. Но след като Пенсилвания, Мичиган и Невада потвърдиха победата на Байдън, а самият Тръмп заповяда за прехвърляне на властта, шансовете му да остане на поста започнаха да стават нулеви.
Властта не се предава на фалшификатори. Ако прехвърлянето е започнало, тогава Тръмп индиректно признава победата на опонента си (въпреки че не заяви изрично това). Екипът на действащия президент, активното оттегляне от който започна миналата седмица, даде ясен сигнал от своя лидер: вече няма нужда да се съпротивлявате, време е всеки да помисли за бъдещето си.
Съдейки по факта, че Байдън обяви отказа си да преследва Тръмп, след като последният напусне президентството, Тръмп вече се е замислил за бъдещето си и е сключил неформално споразумение с демократите.
Изглежда, че демократите, опитвайки се да стабилизират ситуацията в страната и да избегнат масови протести на недоволните от резултата от изборите поддръжници на Тръмп, бяха принудени да направят компромис с него. Не съм сигурен дали това ще им помогне, в крайна сметка противоречията, които разкъсват Америка, не са противоречия между Байдън и Тръмп, не между републиканците и демократите, а между финансовия (глобален, компрадорски) и индустриалния (национален, производствен) капитал.
По принцип, въпреки практически признатото поражение, Тръмп може да бъде доволен от резултатите от президентството си.
Хилари Клинтън се появи в американската преса преди няколко седмици. Приоритетите на външната и вътрешната политика на администрацията на Байдън, очертани от нея, до голяма степен повтарят програмата на Тръмп. Сега самият Байдън, обръщайки се към своите привърженици, каза, че неговата политика ще бъде коренно различна от политиката на администрацията на Обама, която той, заедно с Хилари, определяше.
Мотивацията на Байдън за такава промяна в приоритетите е проста. Според него Тръмп коренно промени политическия пейзаж и сега говорим за „Америка на първо място“ или „Америка сама“. На практика това е перифразиран лозунг на Тръмп „Да направим Америка отново велика“.
Всичко това обаче не означава, че демократите ще повтарят политиката на Тръмп докрай. Да, те са принудени да признаят загубата на способността на САЩ да водят активна агресивна външна политика във всички посоки. Да, те няма да прекратят конфронтацията с Китай и едва ли ще успеят поне наполовина да възстановят партньорството с Европа, унищожено от Тръмп (самият ЕС не е готов за това, на първо място).
Но те несъмнено ще се опитат да преминат към руската посока от режима на натиск на Тръмп, за да постигнат споразумение на американски условия към режим на конфронтация с цел унищожаване на Русия и елиминирането ѝ като един от глобалните центрове на сила. За демократите няма да бъде приоритет да върнат американската индустрия на американска земя. Те ще бъдат много по-заинтересовани да създадат благоприятни условия за финансовия капитал за по-нататъшното разширяване на банковите спекулации.
Освен това Байдън обяви намерението си да приеме нов закон за мигрантите, който осигурява американско гражданство на 11 милиона нелегални мигранти.Тръмп планира да ги изгони от САЩ. Няма съмнение, че този законопроект ще предизвика много по-упорита борба между републиканските и демократичните законодатели, отколкото всички останали външнополитически проблеми взети заедно. В крайна сметка говорим за единадесет милиона потенциални нови гласоподаватели, които ще подкрепят демократите, които са се възползвали от тях.
Ако Байдън успее да приеме закона, ще бъде изключително трудно за републиканците да се върнат законно на власт през следващите няколко десетилетия. Страната е разделена наполовина и единадесет милиона гласа са солидно предимство, на което републиканците няма да има какво да противопоставят. Особено с привържениците на Байдън, които твърдят, че ще гласуват за него, дори ако той се окаже сериен убиец и изнасилвач и направил нещо ужасно на себе си или на децата си.
Очевидно този подход ще бъде разширен и върху други демократични кандидати. Както и републиканските привърженици ще гласуват за своите, независимо какви престъпления извършват.
Така че, ако чудо не се случи, тогава демократите, или по-точно, левите либерални глобалисти, чиито интереси са представени както от Демократическата партия, така и от част от републиканците (покойният Маккейн беше лидер на републиканците-глобалисти), ще се върнат на власт и ще се опитат да консолидират своя монопол чрез смяна на електората (за да се изключи занапред „казусът с Тръмп“).
Те се опитват да избегнат по-нататъшното развитие на конфронтацията в разделеното американско общество, обещавайки да се откажат от разследването на Тръмп (това обещание обаче е толкова неясно, че може лесно да бъде нарушено без да се накърни репутацията на нарушителите - Байдън обеща само от свое име, а демократичното мнозинство Камарата на представителите на Конгреса може да има различно мнение.
Освен това демократите признаха, че вече не могат да отменят значителна част от външнополитическите и вътрешнополитическите инициативи на Тръмп. Те ще се опитат да ги модифицират, за да отговарят на техните нужди, като официално оставят наследството на Тръмп непокътнато.
Всичко това показва, че борбата между глобалисти и консерватори в САЩ не е приключила. Напротив, тя навлиза в най-опасната фаза. След изборите и обвиненията значителна част от американците престанаха да вярват в силата на закона и в законността на властта. Ако на Тръмп бъде позволено спокойно да се оттегли в замяна на отказ да продължи борбата, тогава неговите поддръжници (половината Америка) ще бъдат временно парализирани и разочаровани от поражението и предателството на лидера.
Но Тръмп беше само лицето на Тръмпизма. Харизматичен, необикновен, но просто лице. Както вече споменахме, противоречията между левите либерали и десните консерватори, които определят дневния ред в почти целия свят (далеч не само в Америка), са твърде системни и неразрешими, за да се изравнят просто чрез избавяне от Тръмп.
Присъства последователният враг на ляво-либералните глобалисти Руди Джулиани. Той беше техен враг преди Тръмп, той беше с Тръмп и ще остане и след Тръмп.
Джулиани е доста независим във финансов, професионален и политически смисъл. Нещо повече, като политик той е много по-опитен от Тръмп. Но Джулиани не е сам. Зад него стоят същите хора (и същите пари), които застанаха зад Тръмп. Основното е, че демократите (левите либерални глобалисти) колкото и да се извиват и да измислят причини и методи за поддържане на властта в ръцете си, те са обречени. Те са обречени не защото са по-тъпи или по-лоши от своите консервативни противници (може би са дори по-умни и по-добри: подобни оценки все пакт са субективни).
Клинтънизъм-Байдънизмът (като квинтесенцията на левия либерализъм) е обречен на световно-историческо поражение, само защото може да съществува само при условия на постоянен приток на външни ресурси. В това отношение левите и либерални САЩ много приличат на Беларус на Лукашенко, само че се нуждаят от два или три пъти повече външен ресурс и търсенето му нараства експоненциално.
В контекста на глобална системна криза (а именно на системата на левия либерален глобализъм, чиито представители провъзгласиха „края на историята“ в началото на 90-те години, но се заблудиха), количеството на външните ресурси, които са на разположение за привличане на американци, непрекъснато ще намалява. Така всяка победа за демократите в САЩ само удължава агонията на системата и намалява шансовете на Америка за бързо прераждане като държава.
Между другото, Байдън вече обяви, че първите месеци от управлението си ще се съсредоточи върху мигрантите и борбата срещу коронавируса. Достойно занимание, най-важното, много далеч от размразяването на американската външнополитическа дейност на Стария континент, очаквано от някои европейци и украинци.
Не знам как ще завърши конфронтацията между „двете Америки“ лично за Тръмп и Байдън, но САЩ губят шансовете си да възвърнат предишното си величие с всеки изминал ден, но шансовете да загубят останалата си субективност непрекъснато нарастват.