/Поглед.инфо/ През първите две десетилетия на новия век, предпочитаният от избрания президент Джо Байдън, държавен секретар на Съединените щати, е подкрепял американските войни в Афганистан, Ирак, Либия, Сирия и Йемен.
Един винаги надежден либерален интервенционалист.
Същият този Антъни Блинкен, който най-вероятно ще прекара първите години от президенството на Джо Байдън, помагайки да се изкара страната ни от зле замислените и заченати войни, за които по-рано е лобирал.
Това, което демократите от естаблишмънта като Джо Байдън и Антъни Блинкен помогнаха да се направи при предишни администрации, днес най-вероятно ще трябва да поправят.
Кой е повлиял за това море от промени в националната мисъл?
Доналд Тръмп.
Много, което беше казано и вярвано преди той да се появи на ескалатора през 2015 година, не се казва и вярва повече от мнозинството американци.
И нито една институция не е била по-променена от Републиканската партия.
Визията на Джордж Буш за "Нов световен ред" беше започната на афтърпартито за победата му във Войната в Залива. Но тя умря с неговото президенство.
Кръстоносният поход на неговия син Джордж Буш младши за глобална демокрация и "край на тиранията в нашия свят" също беше забравен и оставен. Републиканците-бушисти не говорят вече от името на партията, когато става въпрос за външна политика, търговия или имиграция.
НАТО също никога няма да бъде същото след като Доналд Тръмп откровено настоя нациите-хрантутници да платят справедливия си принос към колективната отбрана, ако не искат американците да се приберат у дома от Европа.
Бившият министър на отбраната генерал Джеймс Матис може да призовава за изхвърлянето на фразата "Америка на първо място", но няма да успее.
Защото, както като национално мото, така и като и национална политика този лозунг остави дълбоки корени на американска почва, тъй като съвпада с волята на тихото мнозинство.
Каквото и да вярва естаблишмънтът, в сблъсъка между национализма и глобализма, глобализмът загуби в Америка.
Още повече, че светът върви по този път.
Нима, когато Си Дзинпин представя претенцииите на Китай за води и острови простиращи се на стотици мили в Източно и Южнокитайско морета, той не слага на първо място своята страна?
Нима Владимир Путин не поставя своята страна на първо място, искайки да върне обратно под крилото на Москва, бившите републики на Руската федерация?
Нима президентът Реджеп Тайип Ердоган не поставя Турция на първо място, когато изпраща оръжия и войници, за да преследва интересите на страната си в Либия, Сирия, Кипър, южен Кавказ и източното Средиземноморие, където се сблъсква с Гърция?
Кого поставя на първо място Биби Нетаняху, ако не родината си Израел?
Ако държавата и нацията не са на първо място в сърцата и умовете на американците, какво трябва да ги замени?
Някакъв несъществуващ Нов световен ред? Организацията на обединените нации? НАТО? Многостранен спектър от глобални институции?
Под управлението на Доналд Тръмп, икономическият национализъм замени свободната търговия на глобализма като търговска политика на партията и правителството.
Елитът на Републиканската партия, който подкрепи Бил Клинтън за НАФТА, подкрепи нова преходна Световна търговска организация, покани Китай да се присъедини към клуба и превърна Пекин в най-фаворизираната нация за търговия, сега е замлъкнал.
Митата за силовото отваряне на външните пазари и наказването на хищниците-търговци, които се възползват от американските работници, замениха фундаментализма на свободната търговия, който беше догма от дните на Дуайт Д. Айзенхауър.
Нито пък Републиканската партия има вероятност да се върне към свободната търговия, докато "Китай на първо място" е необявената политика, която следва нацията, която сега ни е подменила като основна производствена сила на света.
Републиканската партия на Джордж Буш, Джон Маккейн и други беше изцяло за амнизстия на нелегалните имигранти и отворени граници за нови мигранти.
Днешната Републиканска партия подкрепя депортацията на нелегалните имигранти и високата стена на Доналд Тръмп по границите с Мексико.
Не само, че тръмпизмът триумфира в идеологическите битки на Републиканската партия, но и победата му беше потвърдена през 2020 година.
Докато Доналд Тръмп може би все пак загуби с малко някои щати, които иначе му дадоха електоралното мнозинство през 2016 година, той увеличи президентския вот за Републиканската партия с цели десет милиона души.
Освен това, той добави гласове за републиканците в Сената и Камарата на представителите, а това е почти безпрецедентно постижение за един победен президент.
Доналд Тръмп не установи новите си отношения с Русия, както беше обещал, нито пък прекрати безкрайните войни в Близкия изток. И все пак, Съединените щати са много по-близо днес до излизане от Афганистан, Ирак, Сирия и Йемен, отколкото по-рано.
Може ли някой да си представи как републиканците на Джордж Буш или "никога тръмпистите" са бъдещето на партията, когато обмисля огромната и емоционална реакция на милионите поддръжници на Доналд Тръмп, след като някои настояха той да признае загубата си на тези избори?
След като прахът се слегне от тези президентски избори, постиженията на президента Доналд Тръмп ще бъдат признати.
Той оряза данъците и федералните регулации. В четвъртата си година успя да доведе до най-ниското ниво на безработица сред чернокожите американци, жените, както и расовите и етнически малцинства в Съединените щати.
Той пренаправи Върховния съд, създавайки едно конституционно мнозинство от 6 на 3 за републиканците - нещо, което нито един от предшествениците му не е успявал.
Президентът Доналд Тръмп смаза ИДИЛ в Сирия и елиминира халифата им там.
Той ни изкара от Парижкото климатично споразумение, иранската ядрена сделка и Световната търговска организация.
Неговата операция "Свръхсветлинна скорост" помогна за създаването на две ваксини за най-лошата пандемия, която светът е виждал от един век насам. При това за по-малко от година.
И да не забравяме, Доналд Тръмп върна индекса Доу обратно до 30,000.
Това въобще е един много впечатляващ мандат, въпреки че медийните ни елити никога няма да го признаят.
Превод: СМ