И така, те решиха да пристигнат при сина си в Маями. Хората са заможни, умни. И след общуването с местните рускоезични богаташи във Флорида, моята ученичка ми пише:
„Божичко, кошмар! Все едно съм се върнала през 80-те години! Само танци с балалайки липсваха. Не ви ли се струва, че там деградираме?“
Написах ѝ писмо, а след това разбрах, че писмото е прераснало в опус и на мнозина ще е интересно да го прочетат. Така и правя.
„Уважаема В. Ние не деградираме. Просто сме различни. Ние и тази страна. Но изборът е направен и за всичко си има цена.
Иска ми се да ви науча на английски, но едновременно ми е страшно – ще започнете да разбирате простотията, която хората около вас плямпат и колко са прости. Дами с претенции за висше образование обсъждат перилни препарата или секса със съпрузите си с часове. Или пък за децата в най-малки подробности – как се е изходило, колко пъти, какво е било акито и смятат ли приятелките това аки за нормално.
Обсъждането на секса със съпруга с подробно описание на неговите гениталии не е табу в тази страна, а по-скоро норма. По-скоро жените ще се учудят от вашето нежелание да поддържате разговор на тази тема.
Има и други разговори и друга прослойка, но тя е минимална и трудна за откриване. Отне ми много време и труд да намеря такива „свои“ хора.
Трябва да сте наясно, че в тази страна ще общуват с вас не според вашия интелект, знания и жизнен опит, а според броя на парите в джоба ви. Хората с доход от милион долара ще общуват с хора със същия доход, дори и да имат три висши образования, а събеседникът им е завършил четвърти клас, пълен дебил е , но успешно продава дъвка на дребно. И за тях това е нормално, но абсолютно непонятно за нас и нашата култура. Уви и ах, но тази страна не може да ни измени.
Обърнете внимание и на сегрегацията в нощните клубове. Ако имате 2000 долара за вход – влизате и общувате с равните ви (по пари). Нямате пари? Майната ви. Всичките ви връзки, опит и талант не са интересни никому.
На „наша“ територия (бившият СССР) все пак, Слава Господи, засега всичко е различно. И талантливият човек може да влезе ( както, впрочем, навремето и Пушкин) в обществото на много богати хора, просто заради това, че е умен, интересен и талантлив. И това компенсира цялата му финансова „недостатъчност“. В САЩ такова няма по начало и няма как да има.
За жалост съм длъжна да ви кажа, че средностатистическият американец е безумно грубоват. И само да заговорите на техния език, веднага ще го усетите. И колкото по-малко образован е, толкова по-груб ще е към всеки, който не говори „с нюйоркски диалект“. Просто защото този диалект не им е достъпен на самите тях предвид тяхното образование.
Той ще подчертава, че сте „придошли отвън“ и ще се опита всячески да ви унижи, ако не знае, че за това ще го заплашват съд и наказание. Единственото, което може да противопоставите е същото грубиянство и агресия.
Никога няма да забравя как таксиджиите в Ню Йорк отказваха да ме качат и не разбирах защо. Докато не ми обясни един стар таксиджия. Отварях вратите на колата и питах вежливо: „Няма ли да ме отведете до...?“ Бях шокирана, когато един таксиджия ми тръшна вратата и мълчаливо си тръгна! Докато не попаднах на стария таксиджия и той ми обясни: „Мадам, Вие абсолютно неправилно общувате с таксиджиите. Вие сте ТВЪРДЕ вежливи! Таксиджията ви превозва. Седнала сте отзад на седалката, посочвате му с пръст и натам! И мълчите. Шофьорът не е достоен за разговора ви“.
Питам: „Лошо ли е да си вежлив?“. А той: „Те не са свикнали и не разбират подобно общуване. Първата мисъл е, че с жената не всичко е наред. Може би иска да се разплати със секс, а може би е луда. Майната ѝ“.
Ето защо, ако тук съм понякога рязка, приятели, не се обиждайте. Все пак маниерите, които са ми чужди, ми стават навик.
Вашите мисли, таланти и идеи тук никому не са нужни. САЩ е просто мелница, която мели култури, обичаи и привички под своята „правда за живота“. Тоест система, която се управлява от десетина олигарси, може би и по-малко. Никой не се нуждае тук от умни хора. Нужни са им функционални хора.
Но има вариант. Да не се прегънете, но да се научите да играете на американската игра, което е много тежко. Нужни ми бяха няколко години и най-жестока депресия. Желая ви го и на вас... Не в смисъл жестока депресия, опазил Бог, а в смисъл да се научите да играете тази игра според правилата ѝ.
Превод: В. Сергеев
