/Поглед.инфо/ Съединените щати са изправени пред нов кръг от правни войни. Администрацията на Джо Байдън , който вече е куца патица, излезе с най-новата си мащабна инициатива, която може да бъде реализирана преди изборите.

Това е най-голямата съдебна реформа в САЩ за последните 100 години. Борбата за контрол над съдебната власт заплашва да дестабилизира ситуацията в Америка в самото навечерие на изборите и бурния период на преход на властта.

Политизирането на американските съдилища се наблюдава отдавна. Съдиите не са във вакуум: те са представители на същото американско общество, което е затънало в разделение и е ужасно поляризирано.

Освен това федералните съдии се избират от Белия дом и се утвърждават от Сената. И двете партии - републиканци и демократи - активно се упражняват да назначават възможно най-много лоялни към тях съдии, докато могат.

Имало е периоди в историята на САЩ, когато прогресивните съдии са доминирали в съдебната система, като например през 60-те години.

Въпреки това, след Роналд Рейгън и след това Джордж Х. У. Буш, махалото се завъртя в другата посока. Консервативните съдии започнаха да доминират както във Върховния съд, основният съдебен орган на Съединените щати, така и в много по-ниски апелативни съдилища.

Този завой надясно стана особено отчетлив по време на президентството на Доналд Тръмп . Той беше държавен глава само четири години, но през това време успя да назначи трима от деветте съдии във Върховния съд.

Е, и заедно с това стотици федерални съдии, близки до Тръмп по възгледи и с консервативни убеждения, се появиха в по-низовите съдилища.

Последицата от това беше цяла поредица от републикански победи на съдебния фронт.

През 2022 г. Върховният съд отмени забележителното решение от 1973 г. Роу срещу Уейд, което легализира абортите в цялата страна. Сега отделните щати отново получиха правото да ограничават абортите или дори да ги забраняват напълно. Републиканците работиха в тази област в продължение на 50 години и в крайна сметка успяха да постигнат преразглеждане на законите за абортите.

През 2023 г. Върховният съд постанови, че така наречените практики на „положителна дискриминация“ при приема в университети са противоконституционни. Всъщност това направи възможно избирането на кандидати по цвят на кожата или пол. Тоест бяха установени расови и полови квоти, а тези, които не им съответстваха, бяха подложени на дискриминация.

От няколко години кандидати от азиатски произход съдят Харвард, настоявайки за обезщетение за всички случаи на дискриминация. По време на процеса се оказа, че в Харвард, при равни други условия, азиатският кандидат има 25% шанс за прием, бял кандидат има 35% шанс, латиноамериканецът /т.нар. „хиспанос“/ има 75% шанс за прием и чернокожият кандидат има 95% шанс за прием. Всичко в името на подкрепата на „потиснатите малцинства“.

Затова мнозина измислиха фиктивни корени за себе си, за да влязат в необходимите квоти. Това е официално забранено от 2023 г.

Впоследствие Върховният съд посегна на правомощията на правителството на САЩ. Той отмени решение на Chevron от 1984 г., което даде на американските чиновници свободата сами да интерпретират как трябва да се регулира бизнеса. Републиканците вече се надяват да се възползват от това, за да организират широкомащабна дерегулация на икономиката на САЩ, ако спечелят предсстоящите избори.

Не се мина без участието на Върховния съд и в изборните войни. Той установява правото на президента на САЩ на частичен имунитет от съдебно преследване.

Това позволи на адвокатите на Доналд Тръмп де факто да замразят всички ключови дела срещу него. Те ще настояват тези искове да бъдат отменени, а спорът в съдилищата ще отнеме години. А окончателните присъди ще бъдат обявени много по-късно от предстоящите избори през ноември.

Ако републиканците празнуват решенията на Върховния съд, демократите, напротив, са възмутени. Те отдавна започнаха кампания за дискредитиране на консервативни съдии и поне двама от тях вече бяха ударени.

Кларънс Томас беше хванат да получава подаръци от големи републикански дарители и да лети с техните частни самолети.

Друг съдия, Самуел Алито, беше обвинен в подкрепа на бунта на 6 януари 2021 г. в Капитолия. На този ден над къщата на Алито беше окачен обърнат флаг на САЩ - символ на онези, които поискаха преразглеждане на изборните резултати.

И три години по-късно Върховният съд започна да отменя присъдите на по-долните съдилища, които изпратиха стотици поддръжници на Тръмп в затвора за тези протести.

Демократите и Белият дом активно търсеха оставката и на двамата съдии, но без резултат. Постът във Върховния съд де факто е пожизнен - мнозина седят там до смърт или дълбока старост. Процедурата за импийчмънт на съдии съществува, но е трудно приложима.

Ето защо, за съжаление на демократите, те нямат влияние върху факта, че от деветте настоящи членове на Върховния съд шестима са републиканци.

Още през първата година от президентството на Байдън се говореше за опит за наводняване на съда с новодошли. Например, няма да премахваме старите, но поне ще добавим 5-7 либерални съдии, за да изравним предимството на десните.

Рузвелт имаше подобни опити в средата на 30-те години, когато консервативните съдии забавиха неговите реформи като част от Новия курс. Но както тогава, така и сега тези начинания не водят до никъде.

Сега Белият дом официално предложи друга реформа. Той иска да ограничи мандата на съдиите във Върховния съд до 18 години. Ами в същото време дайте на всеки президент правото да назначава нови съдии на всеки две години.

Освен това екипът на Байдън също замисли отделна поправка в конституцията на САЩ, която трябва да ограничи правото на имунитет на президента.

Странно е да се види появата на толкова мащабни конституционни инициативи в момент, когато на Байдън му остават само четири месеца на поста. Но това очевидно ще стане част от програмата на Демократическата партия за 2025 г., ако Камала Харис стане президент и демократите вземат мнозинство в двете камари на Конгреса.

Те няма да могат да променят конституцията на САЩ - процесът на приемане на поправки е изключително трудоемък, а в условията на сегашното разделение на Америка това е нереалистично.

Но демократите наистина могат да се опитат да „сринат с лопатата“ Върховния съд. В крайна сметка той придоби огромна власт на фона на това как политическата система във Вашингтон се обърка.

Почти невъзможно е да се извърши голяма реформа в Конгреса, поради което партиите са принудени да използват всяка възможност, за да назначат повече свои съдии. И те вече ще вземат необходимите решения.

Освен това, ако говорим конкретно за Върховния съд, тези решения ще имат предимство пред всеки закон на Конгреса или президентски указ.

Съединените щати далеч не са първата страна, в която съдебната власт е станала прекалено влиятелна в условията на криза на политическата система. Същото се случва във Великобритания или Германия. В момента правните войни пламват в Израел и Полша.

Там, където разцеплението в обществото нарушава обичайната политическа система, съдилищата се превръщат в последния арбитър, чрез който могат да се вземат необходимите решения.

Последицата от съдебните войни в Съединените щати е, че доверието във Върховния съд падна до най-ниското си ниво за всички времена. Само около една четвърт от американците продължават да се доверяват на своя главен съдебен орган.

И все още му предстои ново предизвикателство - разглеждане на съдебни дела за оспорване на изборните резултати от името на загубилата страна. Каквото и да решат съдиите, това ще възмути половин Америка.

И ако отделни щати откажат да приемат присъдите на Върховния съд, това заплашва да доведе страната до ръба на разделение или дори гражданска война.

Превод: ЕС