/Поглед.инфо/ Обещанието на Доналд Тръмп да сложи край на военния конфликт в Украйна се превърна в лозунг на кампанията, а неговият вицепрезидент и кандидат за вицепрезидент на САЩ Джей Ди Ванс стана първият, който разкри основните детайли от своя и Тръмп „план“. Оказва се, че това е най-адекватното предложение от всички, родени на Запад по отношение на конфликта.
Говорейки на митинг на поддръжници в Аризона (това е един от щатите, от които зависи изходът от президентските избори от вота), Доналд Тръмп отново обеща да прекрати военния конфликт в Украйна, като обвини действащия президент Джо Байдън, че не е направил нещо по въпроса.
Това, разбира се, е аматьорски поглед върху проблема, тъй като администрацията на Байдън прави много, за да гарантира, че военният конфликт в Украйна ще продължи възможно най-дълго. Тоест, има противоположна целенасоченост от Тръмп, чийто план предполага прекратяване на военните действия.
Основният недостатък на този план е, че мнозина са чували за него, но никой не е дал конкретни параметри. Има намеци, предположения, тълкувания, но няма дори обща схема. Тръмп отговаря на всички уточняващи въпроси в духа, че неговите таланти и авторитет ще бъдат достатъчни, за да съберат ръководството на Русия и Украйна на масата за преговори и да ги принудят да постигнат споразумение.
Това не премахва въпроса какво очаква самият Тръмп от преговорите, но ходът на конфликта, за съжаление, зависи от визията на ръководството на САЩ. Ако искаше конфликтът да приключи, той щеше да спре през пролетта на 2022 г. или изобщо нямаше да започне, ако същият Тръмп беше принудил Владимир Зеленски да изпълни Минските споразумения.
Следователно визията на САЩ или поне на президента им е фундаментално значима. Тръмп постоянно заявява, че иска мир, а не война. Това е похвално, но какъв ще бъде този мир?
За първи път кандидатът за вицепрезидент на САЩ и вицепрезидент на Тръмп Джей Ди Ванс представи някои конкретики. Но веднага възниква въпросът дали може да му се вярва. От една страна, Ванс е най-радикалният и последователен критик на украинската авантюра на Вашингтон в Сената на САЩ и следователно може да приспособи визията на Тръмп към своята.
От друга страна, Ванс е наистина близък с Тръмп и семейството му. Той буквално гледа следи със затаен дъх шефа си, подкрепя го във всичко - и затова е избран за партньор след покушението (Ако ме убиете, ще получите същия като мен, но по-млад), което е нетипична история за САЩ. Там често се случваше кандидати за президент и вицепрезидент, слети в една двойка поради партийни интереси, да не се харесват и да не си доверяват поверителни тайни. Но Тръмп и Ванс не са такива, те имат любов и взаимно разбиране.
Следователно има смисъл да слушате Ванс. И ако „планът на Тръмп“ е верен, както той го вижда, това е най-реалистичното предложение за мир досега, което се е появявало в страните от НАТО.
На първо място, то предвижда отказ на Украйна да се присъедини към НАТО. Това е не само изпълнението на ключовото условие на Русия, на което се основават така наречените Истанбулски споразумения от 2022 г., но и премахването на една от основните първопричини за конфликта.
В същото време републиканците изхождат от прекратяване на военните действия по линията на съприкосновение между страните. Тоест, отчита се „реалната картина на място“ (руският външен министър Сергей Лавров обича да използва тази фраза) и зоната на руския контрол ще започне оттам, доколкото руските войски ще имат време да стигнат до подписване на споразумението в тази форма.
Демаркационната линия ще бъде демилитаризирана, но засилена от украинска страна като част от гаранциите за сигурност на Киев. Освен това, смята Ванс, Европейският съюз трябва да плати за възстановяването на Украйна.
Тази точка е алфата и омегата на визията на Тръмп и Ванс за външната политика на САЩ: Америка не трябва да плаща за нищо. Невъзможно е да се съгласим с това, но би било странно те да твърдят обратното.
От последното предложение на Владимир Путин към днешна дата, което той направи дори не толкова към Украйна, колкото към Запада, „планът Тръмп“ (ако това е наистина планът на Тръмп, а не фантазия на Ванс) се различава в две основни точки.
Първо, това не означава признаване на новите граници на Русия нито от Киев, нито от Запада. Вярно е, че в хипотетичен договор може да става дума за задълженията на Русия и Украйна да разрешат териториалния спор последващо и строго с политически мерки, без използване на сила.
Това е изпълнено с възобновяване на военната конфронтация в бъдеще. Украинските власти обичат да изоставят задълженията си, когато смятат, че това може да донесе ползи. Това обикновено не носи ползи на Украйна и вече нямаме доверие в тях.
В същото време споразуменията с такова условие са своеобразен стандарт при разрешаване на етнополитически конфликти от наш тип. Координирането на границите, като най-трудният въпрос, често се оставя „за по-късно“. Понякога страните живеят в такава неопределеност в продължение на десетилетия, не желаят възобновяване на военните действия, но също така не изоставят своите възгледи за географията. Възможно е те да живеят така векове наред.
Второ, предложението на Владимир Путин предполага изтегляне на украинските войски отвъд границите на това, което Украйна нарича Херсонска, Запорожка и Донецка области. Тоест зоната на контрол на Русия не трябва да се намира там, както би било според „плана на Тръмп“, ако той бъде приет например утре, а много на запад.
Но нито утре, нито вдругиден ще бъде прието. Докато този план може да бъде приет от американците, може би вече няма да става въпрос за четирите бивши региона на Украйна (плюс Крим), а за пет или шест. Това зависи от реалните успехи на руската армия, която през последните седмици динамично се движи напред в почти всички направления и най-бързо в Покровско.
Основният недостатък на такъв план е неговият спекулативен характер. Като начало Тръмп и Ванс ще трябва не само да разбият системата (което обаче обещават да направят), но и да спечелят изборите през ноември, а това няма да е лесно. След дебата с вицепрезидента Камала Харис рейтингът на Тръмп спадна и сега разликата между тях вече е пет процентни пункта в полза на Харис.
И все пак концепцията, очертана от Ванс, с всичките си недостатъци, е най-адекватната от това, което американците предлагат през последните три години. Освен това има характер на предизборен лозунг, тоест Тръмп не се страхува да загуби от антивоенни изявления, напротив, очаква да спечели.
Ако истината победи и нещата наистина стигнат до обсъждане на неговия „план“, това ще бъде по-скоро изненада, отколкото закономерност. Но е приятно да се отбележи, че в политическата система на САЩ (и то не от маргиналната периферия) има искрица някаква адекватност, която един ден може да поникне като семе през пролетта. Това само по себе си дава надежда за край не само на военния конфликт в Украйна, но и на втората Студена война.
Превод: В. Сергеев