/Поглед.инфо/ „Това са пари“: такава проста мисъл възниква от посещението на министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън в Китай, което започна вчера. Тоест предишният посетител, държавният секретар Антъни Блинкен, все още можеше да се измъкне с общи приказки за необходимостта от леко разведряване на атмосферата в отношенията, но когато става дума за конкретика, особено за финансите, става различно.
Ако говорим само за пари, тогава всичко е просто: Америка е длъжник на Китай. И не само на Китай, тя е длъжник на всички и никога няма да го върне. Общо държавните облигации на същия отдел на Йелън се размотават по света в размер на повече от 32 трилиона долара, тоест приблизително два пъти годишния БВП на страната. Бюджетът няма да стигне само за лихвите по този дълг (а има и други дългове). От тази сума Китай някога държеше над един трилион дълг на САЩ, наскоро продаде поредния пакет от 400 милиона, оставяйки 868,8 милиарда. Това все още е почти трилион.
И картинката се оказва забавна . На ниво обща политика Америка заплашва Пекин, налага му санкции (1300 фирми и лица под тях). А на финансово ниво Америка е длъжник и можеше да се държи по-скромно. Но той не може.
Нека си представим, че милата и нежна Джанет моли Китай за малко повече заем в знак на разведряване: възможно ли е? Защо не. Преди това си беше в реда на нещата. Или ще намекне, че скоро нейният отдел няма да може да плаща лихвите, а ако го направят? С тези нива на дълг днес всичко е възможно. Като цяло има големи количества моркови и тояги, но все още не е ясно какво да се прави с тях.
Зад това посещение стои сложна, ако не и невъзможна, история, която е централна за самото съществуване на Съединените щати - как едновременно да се борим с Китай като стратегически конкурент и в същото време да го направим по начин, който да не ни навреди. При Доналд Тръмп беше модерно да се говори за развода на двете икономики – с общата идея, че Америка няма да се измъкне от дългове и други проблеми, докато не върне на територията си цялата продукция, която е била местена в Китай в продължение на десетилетия. Днес се оказва, че подобна стратегия не работи, а само ускорява инфлацията (опитите да се ограничи достъпа на китайски стоки с мита повишават цената им вътре в САЩ). Освен това съюзниците на САЩ и целият свят трябва да бъдат въвлечени в такава политика със сила, в противен случай американският пазар ще бъде в неизгодна позиция. В резултат напрежението миналата година достигна ръба на войната.
И тогава започнаха филологическите игри. Говорейки наскоро във Великобритания, директорът на ЦРУ Уилям Бърнс повтори идеята на ръководителя на ЕК Урсула фон дер Лайен, че не се планира "развод" (и се оказва технически невъзможен), а само намаляване на рисковете за Икономиката на САЩ от прекомерната зависимост от Китай, т.е. „намаляване на риска“. Нищо страшно, видиш ли.
Не ни интересува как го наричат, казват различните хора в Пекин (включително премиерът Ли Цян). Ние се интересуваме от същността. Искате да установите своя глобален монопол върху няколко критични индустрии, лишавайки Китай от възможността да ги развива. И възнамерявате да продължите своята силова политика, включително натиск върху всички и всяка страна по света. И в други области искате да намалите напрежението с нас, без да рискувате развод, който е неизгоден за вас, особено война. Е, няма да можете да направите това, защото днешната световна икономика, а с нея и политиката, не работят по този начин. Няма избирателно приятелство, както няма избирателна нормалност.
Сега Китай е домакин на Световния форум за мир (и няколко други подобни събития). Между другото, там говори Дилма Русеф, ръководител на Новата банка за развитие, създадена от БРИКС. Нейната диагноза: "развод" и "намаляване на риска" са все едно и също. Това е моментът, когато се опитват насила да предотвратят появата на нови и силни участници в световната икономика. Това е заплаха за мира, защото те смазват конкурентите, като им налагат задължителни ценности, което е просто непрактично в съвременните условия. Други участници добавят: опитайте се да накарате европейската, например, икономика да работи по американска команда - тя просто ще рухне без Китай.
Американските опити да възстановят своя свят заедно с икономиката си ще се предприемат дълго време, в различни режими. Едно пътуване от Йелън няма да реши нищо. Ще пристигнат и министърът на търговията на САЩ Джина Раймондо и други. Ами ако Пекин се поколебае и започне да се поддава? “Вашингтон Пост” в статия по темата за това посещение се занимава само с приспиване на читателя: Китай е слаб, има проблеми, къде ще ходи? По някаква причина никой не говори за проблемите на САЩ особено катастрофата с финансите. Но Китай знае за тях.
Превод: В. Сергеев
ПОХОД ЗА МИР: Предвид това, че Походът за мир и суверенитет се организира с два лъча, за тези, на които ще бъде трудно и далеч да отидат пред МВнР, Ви каним отново пред пилоните на НДК на 9 юли от 18.00 часа на „Сбор за мир, против въвличането на България във война“. Двата лъча ще се слеят пред Народното събрание. https://pogled.info/bulgarski/sbor-za-Mir-protiv-vavlichaneto-na-otechestvoto-ni-vav-voina.158038?fbclid=IwAR2zebbOgMwqjReb5L_EJStf0OTEubNPWMfikLjkksoFiv08l8x0iQCFzzs
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?