/Поглед.инфо/ Победата на Тръмп е резултат на един дълъг процес: бунтът на западните средни класи срещу елитите
Матю Бок-Коте е доктор по социология и доцент в HEC в Монреал. Трудовете му засягат мултикултурализма, промените в съвременната демокрация и квебекския национален въпрос. Матю Бок-Коте е също колумнист в “Журнал дьо Монреал” и Радио Канада. Последната му книга Le multiculturalisme comme religion politique (“Мултикултурализмът като политическа религия”) беше издадена във Франция от издателство Cerf.
Бяха обявили победата му за невъзможна.
В най-добрия случай смятаха Доналд Тръмп за рупор на отчаянието на все по-голям брой американци. Доналд Тръмп беше симптом на политическа и културна мизерия, поразила народните класи в империята в наше време. В най-лошия случай го представяха като чудовищен палячо, сексист, расист и грубиян.
Ще трябва да променим гледната си точка и да се научим да виждаме недодялания Доналд Тръмп в ролята на президент на САЩ. Този, за когото Барак Обама се опасяваше, че може да държи ядрените кодове, ще бъде в продължение на четири години най-могъщият човек в света. Трябва да кажем, че опасенията на Обама не бяха неоснователни. Репутацията на Доналд Тръмп на хаотичен мегаломан авантюрист не е задължително незаслужена.
В телевизионните предавания не беше трудно да се забележат смаяните физионимии на журналистите. Те не криеха, че са съсипани. Официалното обяснение вече започна и в следващите дни
ще го чуваме многократно: старата мухлясала Америка доведе Тръмп на власт.
Напрежение на идентичността, отдръпване в себе си, страх от другия, страх от различността: клишираните формулировки вече са готови. Някои ще добавят към тях сирената на антифашизма. Ще зачестят съмнителните исторически сравнения и новият американски президент ще бъде представян като нацист. Ще се питаме до каква степен Доналд Тръмп е свидетелство за връщането на западния свят към 30-те години. Ще приканят американците да се срамуват. Няма как да го избегнем. Това е обичайният рефрен.
И все пак нещо друго се случи.
От победата на Брекзит до революцията Тръмп, като се мине през европейските популистки движения, изглежда, че през последните години се зароди един и същ бунт срещу глобализацията. Всеки път темите са едни и същи: искат си границите, искат да се възстанови властта на държавата, искат да се възпре масовата имиграция, искат да се защити националната идентичност.
Всяка страна по свой начин, черпейки в собствените си политически традиции и архетипове. Често нетипични и ексцентрични политически фигури изразяват тези стремежи или ги вкарват в сърцевината на публичния живот, както видяхме например с Найджъл Фарадж по време на Брекзита. Тези, които са отворени за народните притеснения, могат да отговорят на едно политическо търсене, което не намира предлагане.
Трябва ли да се говори за края на щастливата глобализация?
Може би трябва да си кажем, че тя никога не е била възприемана положително от народните слоеве и средните класи. Но тяхната тревога не беше възприета сериозно или просто виждаха в нея знак за неуместна носталгия в един глобален свят. Смяташе се, че тези социални категории разкриват една регресивна психология, изразяваща тяхната неспособност да се адаптират към новите реалности на глобализацията. Забравиха, че вкореняването е дълбока нужда на човешката душа и тя не може да се пренебрегва или задушава, без да се изостри.
Човек има нужда от рамки, ориентири, котви. Когато се опитват да го изтръгнат от неговия свят, той се бунтува.
Политическият бунт невинаги е красив, нежен и деликатен.
Ние сме съвременници на връщането към трагичното.
Един свят изглежда, че умира, друг изглежда, че се ражда. В много отношения революцията Тръмп е форма на антисистемен референдум по време на изборите, в които Хилари Клинтън, която олицетворява тази “система”, беше кандидатката на противниковия лагер.
Тази революция е непонятна също, ако не разберем до каква степен Тръмп превърна пренебрежението на елитите спрямо него в свое предимство.
Редовно изливаното от медийната система презрение към традиционния американец, обвиняван във всички възможни недостатъци, подхрани дълбока горчивина или, ако предпочитате, силна злопаметност. Окарикатуряваха го като незначителен бял хетеросексуален мъж, дразнещ със своите привилегии, който копнее да потиска малцинствата. Това обезценяване на средните и народни класи в крайна сметка се обърна срещу медийно-политическата система. Те заложиха на кандидата на най-бруталното и радикално престъпване. Кандидатурата на Тръмп беше възможност за протест, която те решиха да използват, преодолели като че ли отвращението, което той може би предизвиква у мнозина.
Мнозина вече приканват медийната система да се запита до каква степен направи възможно избирането на Тръмп. Това, което се подразбира, е, че снизходителността на медиите спрямо него е улеснила избирането му. Медиите обаче никога не пропускаха случай да кажат за него най-лошото. Ще добавим, че го превръщаха в карикатура. Обратното, неговото демонизиране му послужи. Колкото повече медийни храчки понесе Тръмп, толкова по-положително гледаха на него онези, които вече не се разпознават в системата.
Политически коректното е истинска идеологическа тирания.
Но от Брекзит до революцията Тръмп, за втори път за няколко месеца, тази тирания се срина. Медийната система ще контраатакува много бързо и ще поведе систематична идеологическа партизанска война срещу новия президент.
Нека да извлечем една максима от тези избори: тези, които обявяват нещо за неизбежно или невъзможно в политиката, дълго ще разсъждават за американските избори от 2016 г.
Меко казано, Доналд Тръмп остава смущаваща, често грубиянска фигура. Вероятно той не е бил призван да обитава Белия дом и можем да се запитаме как от оспорващ палячо ще се превърне в президент помирител на една страна, разделена както никога досега. Неговата лична политическа мисъл не е особено добре построена: ще намери ли в упражняването на президентството постоянството, което му липсва? Ще успее ли постът да го преобрази? Защото бунтът не е цел сама по себе си. А констатацията за фалита на политическата праволинейност по американски не трябва да ни пречи да констатираме, че този, който спечели битката срещу нея, вероятно не е на висотата на стремежите, които му се възлагат.
Превод от френски: Галя Дачкова