/Поглед.инфо/ Администрацията на президента Джо Байдън направи първите стъпки в своята санкционна политика. На 19 януари Министерството на финансите на Съединените щати наложи санкции под формата на финансово блокиране срещу редица лица, компании и кораби. Най-голям брой санкции бяха издадени във връзка с Венецуела. За нея бяха установени най-голям брой санкции - точно 3 лица, 13 фирми и 6 съдилища.
Основната цел на санкциите в този случай е да се предотврати износът на венецуелски петрол. Посредническите компании, които попаднаха под санкциите, са базирани в различни страни - в самите Съединените американски щати, Италия, Панама, Малта, Великобритания, Швейцария и Русия.
Блокираните кораби плават под флаговете на Камерун, Русия и Либерия. По отношение на Русия бяха въведени блокиращи санкции, за да се спре проектът "Северен поток 2". Списъкът със санкциите включва кораба за полагане на тръби "Фортуна", както и неговия собственик КВТ-РУС.
Такива целеви мерки са рутинни, съвсем очаквани и вероятни. Министерството на финансите на Съединените щати редовно ще разширява "черните списъци" в други ключови области на санкционната политика като например - Иран, Северна Корея, Куба, Китай, както и по функционални теми - тероризъм, борба с трафика на наркотици, права на човека и т.н.
Всички тези ограничения обаче се основават или ще се основават на вече съществуващи правни механизми. Джо Байдън и Конгресът все още не са създали нови санкционни режими.
И тук, по всяка вероятност, предстои известна ревизия на съществуващата политика. Малко вероятно е да се доведат нещата до радикални качествени промени във всички азимути, но може да се очаква корекция на важни детайли.
Най-важната категория са санкциите срещу Китай. Администрацията на Доналд Тръмп сериозно увеличи качеството и количеството на ограничителните мерки срещу Пекин.
Основните въпроси са ограничаването на Китайската народна република в областта на телекомуникациите и отбранително-промишления комплекс, ситуацията в Хонконг и правата на етническите малцинства в страната.
Американско-китайските противоречия набраха скорост и радикалната ревизия на съществуващата парадигма няма да се случи в близко бъдеще. В същото време е възможен известен напредък към успокояване.
На първо място, може да има намаляване на антикитайската реторика по отношение на епидемията с Ковид-19. Ако Доналд Тръмп беше непримирим критик на Пекин, то Джоузеф Байдън ще заеме по-умерена позиция. Освен това епидемията намалява и няма голям смисъл от ескалация.
Президентът Байдън може също така да преразгледа или отпусне най-противоречивите забрани на своя предшественик - срещу китайските WeChat, TikTok и други електронни платформи. Нещо повече, президентските заповеди за първите две компании са спрени от американските съдилища.
Тук обаче размразяването ще бъде ограничено поради съществуващата законодателна рамка. Някои ограничения срещу компании като Huawei или ZTE са залегнали в законодателството. Засега няма признаци за промяна в американската позиция по отношение на телекомуникациите или индустриалните и технологични компании, които американците смятат за "китайски комунистически военни компании" или действащи от името на "крайни военни потребители и клиенти".
Президентът Джоузеф Байдън също така е малко вероятно да преразгледа политиките за Хонконг и етническите малцинства. Санкциите в тези области също са предвидени от закона. Освен това демократите са по-чувствителни към проблемите на правата на човека. Друго нещо е, че е малко вероятно индивидуалните санкции да навредят много на Китай и неговата икономика.
Във всеки случай политиката на санкции ще бъде подчинена на общата логика на отношенията с Пекин. Тук влиянието на съществуващата линия ще бъде силно, но не може да се изключи преосмисляне на логиката на отношенията.
Що се отнася до Русия, самата логика на отношенията едва ли ще се промени. Обявеното удължаване на договора за Нов СТАРТ е положително развитие. Но е малко вероятно да повлияе на разрешаването на други противоречия и политиката на санкции ще продължи.
Освен това Руската федерация е натрупала редица "токсични активи", които потенциално могат да се превърнат в причина за нови санкции. Това са предимно "случаят Навални" и инциденти в киберпространството.
Все още не са наложени санкции по случая Навални, въпреки че съответните инициативи и призиви вече се появиха в Конгреса на Съединените щати. Тук е възможно да се повтори алгоритъмът на санкциите на Европейския съюз (целенасочено блокиране на определени високопоставени служители) или по-строг подход, в зависимост от по-нататъшното развитие на събитията.
Възможни са и целенасочени санкции за кибер инциденти. Въпреки това администрацията на президента Джоузеф Байдън все още не е формулирала окончателно становище относно неотдавнашното хакване на държавни електронни системи и ролята на Руската федерация в тези събития.
По отношение на Иран е възможен положителен напредък. Администрацията на Доналд Тръмп направи всичко възможно, за да унищожи въображаемото дете на дипломацията на Барак Обама - иранската ядрена сделка.
ПрезидентътТръмп не само върна всички вдигнати по-рано санкции срещу Техеран, но и значително увеличи натиска върху финансовия, металургичния, енергийния и редица други сектори на иранската икономика.
Вероятно Джо Байдън ще се опита да върне Америка в Съвместния всеобхватен план за действие. Това няма да е лесно.
Големият въпрос е: какво ще се случи с наследството на санкциите на Доналд Тръмп? Ще бъдат ли отменени, прекратени или променени санкциите? При какви условия това може да се направи?
Например, дали подновяването на оръжейното ембарго ще се превърне в такова условие? Във всеки случай пред Иран се отваря известна възможност.
През следващите месеци Вашингтон ще калибрира ключови външнополитически цели и начини за тяхното постигане. Икономическите санкции са един от най-важните инструменти на външната политика на Съединените американски щати. Приспособяването им ще се извърши в зависимост от стратегическите настройки на политиката спрямо ключови съперници на международната сцена.
Самите съперници също е малко вероятно да оставят тревата да расте под краката им. Китай, Русия и други държави ще вземат предвид "завоите" на американската политика, като полагат основите в случай на нови крайности.
Превод: СМ