/Поглед.инфо/ Първоначално изглеждаше, че следващата идея за санкции на САЩ само ще мотивира жертвата на санкциите Китай, да се зарови и отново да хване американците в срамна лъжа. И това се случи предсказуемо, но разговорът отиде по-далеч: за това как да се използва случващото се за модернизиране поредния отрасъл на китайската икономика. Памучната.
Става дума за "Закона за предотвратяване на уйгурския принудителен труд" в Синдзян, Китай, наскоро подписан от президента Джо Байдън. И тъй като обсъждането на акта се води от дълго време, няколко групи китайски изследователи са работили тихо в продължение на месеци, включително в самия регион, и разкриха какво всъщност се случва с памука и „принудителния труд“.
А ето и един такъв документ – изготвен е от специалисти от университета “Джинан” в Гуанджоу. Освен всичко друго пише, че годишната жътва на памук, която не може да се направи без помощ от цялата област, се основава на договори, сключени с всеки берач. Те (под контрола на властите) се прилагат стриктно и служат като традиционен и очакван източник на доходи в селските райони. Но допълнителна част от историята е, че ръчното прибиране на реколтата в Синцзян като цяло отива в категорията на екзотичните, всички етапи на работа с памука стават все по-механизирани, което при желание може да се види дори от Америка - комбайните за прибиране на памук се отличават перфектно.
Как измислят причините за санкции срещу определена държава, включително Русия? Това го правят дисиденти, които по правило но са се преселили благополучно в САЩ или Европа, хора, които трябва по някакъв начин да оправдаят съществуването си. В случая със Синцзян те най-често се свързват с джихадистката уйгурска съпротива, която преди време тероризира цял Китай. В същото време такива хора правят изрични изчисления, че тяхната аудитория и клиенти са силно неграмотни и няма да разберат какво всъщност е положението.
„Принудителният” труд при бране на памук е такъв. Всеки, който е живял в съветска Централна Азия, никога няма да забрави масовото изселване „за памук“ (в централна Русия всички доброволно и насилствено бяха изпращани „за картофи“). И много хуманитаристи в Ташкент може би са се чудили дали си е струвало да защитават дисертация по поетиката на Алишер Навои и въпреки това всяка година трябва да минават през редовете памук с глава, увита в парцал под дивата жега.
Принудителен труд ли е това? Но какво да кажем за факта, че в районите на памук тази огромна реколта е начин на живот, който се е развивал от векове и е просто немислимо да се избегне? Ако някой европеец или калифорнийец не разбира това, тогава има аналог: гроздоберът. Когато веднъж годишно всички оставят всичко и се местят в лозята, студенти и гастарбайтери отдалеч се привличат там. Принудителен труд ли е или някакъв друг вид? Механизираното прибиране на реколтата тук е просто невъзможно, тогава няма да има прилично вино и, между другото, памукът, събран от комбайн, изобщо не е със същото качество, не можете да направите добра тъкан от него.
На демонстративно идиотското оправдание за поредните американски санкции може да се отговори по различни начини. Например, официален представител на правителството на Синцзян внезапно напомни на американците за тяхното минало - вноса на черни на памучните плантации, точно цитирайки цифрите хора, отвлечени от Африка от 1619 до 1808 г., когато търговията с роби внезапно е била забранена. Но същите изследователи от университета “Джинан” подхождат към въпроса по различен начин: те разгледат цялата верига на световната търговия с памук.
Техният извод: доставката на текстил за САЩ е изправена пред големи проблеми (вносителят сега трябва да докаже на митниците, че суровините не са от Синдзян). Но това се отнася до Съединените щати, където цената на текстила сега ще се повиши рязко. Но какво да кажем за самия Китай – защо е на самото дъно на веригата за доставки, основно доставяйки суровини? И ако сега цените на крайния продукт растат по цял свят, тогава има за какво да се мисли. Освен това, освен Запада, има много други държави. И благодарение на дългогодишните и скучни обвинения, че Синцзян е ад на земята, сега точно този Синдзян е посещаван от много делегации от всякакво ниво от цял свят. Сега всички знаят, че Синдзян има стимул да инвестира в своята памучна индустрия.
Имаше доста неочаквани последици от тази история. Например, всички орди от синолози сега се интересуват много от по-нататъшната биография на Чен Куангуо, настоящият ръководител на Синдзян. Той е преместен в Пекин - и на каква длъжност? Позицията му може да се окаже много, много висока. И как би могло да бъде иначе – не толкова отдавна Синдзян не беше просто далечна покрайнина на Китай, а покрайнина с големи проблеми. Уйгурската общност в Синцзян беше дълбоко заразена с терористична идеология, връзките на местните джихадисти с чуждестранните съмишленици изглеждаха неразделни, терорът се изнасяше чак до Пекин и отвъд него. И да не говорим за бедността като причина и естествена последица от такава ситуация. А сега Синдзян се превърна в поредното икономическо чудо, сравнимо с аналози като южните, крайбрежни провинции. Разбира се, Чен не беше единственият, който направи това - цял Китай работеше за Синдзян, но човекът има много добър опит.
Всъщност Америка със съмишленици явно е изиграла роля за демонизирането на тази китайска провинция. Неуспешната идея на администрацията на Доналд Тръмп беше да се превърне в световен символ на ужаса. Започнаха да бойкотират всеки западен бизнес, работещ в Синдзян, не само памука, и продължават да го правят. Защото робският труд, концентрационните лагери и потисничеството на уйгурите уж са навсякъде в Синцзян. Резултат: целият свят се заинтересува каква територия е това, Синдзян, дали там са работили или работят някакви високотехнологични индустрии и какво е положението със забавлението в сянката на небостъргачите на Урумчи и старите квартали на Кашгар. И сега много хора знаят, че това е, първо, невероятна туристическа дестинация, и второ, поредната точка на глобалния икономически растеж. Да не говорим, че това е един от малкото световни примери за успешно решение на проблема с джихадисткия терор.
И последното: Синдзян е почти наш съсед, той е естествено продължение на познатата Централна Азия, откъм климатични и други аспекти. Възможностите, които се отварят там, са и нашите възможности.
Превод: В. Сергеев