/Поглед.инфо/ Сега в Съединените щати се провежда уникален експеримент и всички американски избиратели действат като опитни морски свинчета и хамстери.

Същността на експеримента: на избирателите се дават две версии на политическата реалност. Според официалната версия, която се предлага на американците от масовите медийни журналисти, политиците на Демократическата партия, холивудските звезди и спортните идоли на НБА, в САЩ има мирни протести срещу полицейското насилие и също толкова мирна борба срещу расизма и за социална справедливост. Според реалната версия, която може да се наблюдава от американците, които не вземат цялата си информация от медиите и не се доверяват напълно на актьорите и баскетболистите-милионери, в САЩ се случват бунтове, където „борци за социална справедливост“ изгарят магазини, бият минувачи и кметове и губернатори представители на Демократическата партия молят полицията да не се намесва. Апотеозът за разминаването на тези две версии на реалността стана сюжетът на американския телевизионен канал CNN, в който кореспондентът застана на фона на горяща сграда, а на екрана се перчеше надписът: „Огнен, но основно мирен протест“.

Логиката на Демократическата партия в случая изглежда по следния начин: невъзможно е да се иска от полицията да се намеси и разпръсне участниците в масовите акции на вандализъм и плячкосване на магазини, защото „мирните протестиращи” са един от основните политически активи на Демократическата партия. Второ, самите „протести“ са необходими, за да накарат избирателите на Тръмп да се страхуват да гласуват за него поради боязън от бъдещо физическо насилие. Освен това Демократическата партия и особено нейното радикално (и най-активно в медиите) крило напълно се вписват в стратегията за обвинение на Тръмп и американската полиция в системен расизъм, което означава, че те не могат да подкрепят полицията при никакви обстоятелства: самият Байдън ще изглежда глупаво, кметовете и губернаторите, които вече са съкратили бюджетите или дори почти са разпуснали местните полицейски управления, ще изглеждат още по-глупаво. В крайна сметка най-мощната медийна машина на планетата е под контрола на централата на Байдън (и същите хора, които измислиха термина „мирни протестиращи“, за да опишат въоръжените неонацисти на майдана в Киев). Тя се справи със задачата си по отношение на убеждаването на украинското общество и още повече има добри шансове да се справи с подобна задача в своето родно информационно поле.

Именно с това се обяснява, от една страна, абсолютно формалния подход за осъждане на насилието срещу собствениците и служителите на магазините, пицариите и бензиностанциите, чието имущество се унищожава с пълното съгласие на местните власти, а от друга страна, пълната и дълбоко емоционална подкрепа на самите "мирни протести" от страна на официалните лица на кампанията на Байдън. От тяхна гледна точка тези, които контролират телевизията и социалните мрежи, могат да си позволят всякакви подигравки с реалността и здравия разум.

Може да изглежда, че това е много цинична оценка (особено когато е дадена от „руската пропаганда“), но дори някои американски журналисти, които искрено мразят Тръмп, изразяват аналогични съждения:

„Демократичните лидери, от почти невидимия кмет на Кеноша (град, който се превърна в място за улични боеве и масови безредици със жертви. - бел. авт.), до онези, които се кандидатират за президент, не искат да очернят справедливата кауза, да засилват нападките на републиканците или да предизвикат гнева на своята прогресивна (електорална) база (сенаторът Крис Мърфи от Кънектикът изтри туит, в който се посочва, че както разстрела на (афроамериканеца) Блейк (от ченгето), така и безредиците са били погрешни, след като коментаторите го обвиниха, че ги изравнява) ... По този начин демократите продължават да изглаждат реакцията срещу насилието и се надяват то да отшуми, въпреки че продължаваше през цялото лято. <...> С малки изключения, медиите не искаха да отразяват летните бунтове и едновременното нарастване на насилието. The New York Times игнорираше или омаловажаваше тази тема в продължение на цели седмици."

Сега за американският истеблишмънт, който като цяло заложи, че силовото крило на Демократическата партия ще може да сплаши избирателите на Тръмп с методи, изпробвани от „Десен сектор“ и подобни организации в Украйна, и пълната медийна подкрепа ще позволи на самите демократи да запазят почтеност, възникна проблем. Експериментът за създаване на медийна реалност, която може да победи истинската, се доближава до отрицателен резултат за онези, които вярват във всемогъществото на медийната пропаганда и уличното насилие.

Както съобщава новинарският портал Axios, „демократите, близки до Джо Байдън, са все по-загрижени, че грабежите и градското насилие могат да помогнат на президента Тръмп, особено сред малкото нерешителни или колебливи американци. Защо това е важно: това е мащабна история, която помага да се обясни състоянието на (предизборната) надпревара, докато някои демократи изпадат в паника, че Тръмп може да спечели."

Дори при уловията, когато много привърженици на Тръмп, които не са склонни да говорят с анкетьори или да отговарят истински на въпросите на социолозите от страх от деанонимизация, последващи проблеми на работното място или заплахи от насилие срещу тях, фокус групи и анкети в ключови щати показват, че симпатизантите растат. И това е, което причинява самата „паника“, от която се оплакват журналистите от основните медии.

Въпреки че прогнозите на основните медии и математическите модели на социолозите, които предсказваха победата на Хилари Клинтън през 2016 г., единодушно предсказват победата на Джо Байдън, съществува усещането, че залогът за насилствено сплашване на обществото и манипулация в медиите може да се окаже поредната неприятна изненада за демократите.

Може да е трудно за журналистите и експертите, които нямат връзка с реалността на място, да повярват, че всеки изгорял магазин или семейно кафене е мощна рекламна кампания в подкрепа на Тръмп. И когато бунтовниците целенасочено унищожават бизнеса, принадлежащ към етническите малцинства, дори CNN, заедно с всички звезди от НБА, няма да могат да убедят избирателите, че вандалите всъщност се борят за социална справедливост и срещу "белия расизъм".

Юм Нгуен, собственик на унищожен виетнамски ресторант в Минеаполис, сподели емоциите си с журналисти:

„Сърцераздирателно е да наблюдаваш как грабители нахлуват в семейния ни ресторант. Правят го смеейки се и ухилени. Няма да лъжа, днес почти застрелях мъж. Той хвърли този ***** камък върху семейната ми снимка и ме погледна право. Казах, "***** ..." Сълзите веднага се затъркаляха по лицето ми. Просто не мога повече ... "

Човек може да завижда на сдържаността на собственика на ресторанта, който вероятно е разбрал, че да застреляш бандит в Минеаполис - тоест в град и щат, контролиран от политиците на Демократическата партия - означава да се вкараш в затвора без надежда за справедливо правосъдие. Но няма съмнение, че всеки път, когато се случи нещо подобно, в определен сегмент на американското общество има нарастваща готовност поне да гласуват за Тръмп и ако това се окаже недостатъчно, тогава да защитят правото си на живот и собственост с оръжие в ръка вече по улиците на Вашингтон ...

Има два важни извода, които могат да бъдат направени от цялата тази история. Първо: медиите не са всемогъщи и безкрайните опити за покриване с медийна пропаганда на земното кълбо не водят до промяна в реалността, а до факта, че доверието в медийния разказ е разкъсано на парчета. И второ, много по-важно: ако американските елити подреждат нещата помежду си с използването на въоръжени бунтовници, тероризиращи обикновените граждани и изгарящи цели квартали (при пълната липса на реакция на властите и част от силите за сигурност), тогава ние вече не сме световен хегемон, а банален „бантустан“ който, за съжаление, все още разполага с ядрено оръжие и контрол върху ключови елементи на глобалната финансова система.

И това вече е доста тревожна конфигурация, ако погледнете от гледна точка на рисковете, които САЩ представляват за останалия свят.

Превод: М.Желязкова