/Поглед.инфо/ Изминаха повече от три седмици от деня на изборите и настоящият президент на Съединените щати все още не е признал загубата си. Въпреки медийното разсейване заради изпотяването и разтеклата се боя на личния му адвокат по време на една нелепа пресконференция, истината е, че правният екип на президента, който се води от бившия кмет на Ню Йорк Сити, Руди Джулиани, всъщност свърши доста добра работа.

Те успяха да разкрият потенциалната измама в ключовите суинг щати, където броенето на пуснатите бюлетини беше забавено с няколко дена, преди бившият вицепрезидент Джо Байдън да бъде обявен за "победител" от медиите и Силиконовата долина.

За съжаление, изборите от 2020 година не са спортно състезание или научна разработка, поради което доказателствата, че е имало случаи на изборна измама, най-вероятно няма да бъдат достатъчно за да може съдебен процес да промени изхода от тях.

Изглежда, че най-сетне лагерът на Доналд Тръмп е изправен пред напускането на Белия дом през януари месец.

И все пак, независимо от това дали имаше или нямаше достатъчно доказателства за изборна измама, е ирелевантно, защото още преди Доналд Тръмп да положи клетвата си като президент на Съединените щати, срещу него вече се водеше тих преврат.

Преврат, чиято цел беше да премахне демократично избраното правителство на Доналд Тръмп, което сега навлиза в своята финална фаза.

Президентът Тръмп намери един доста странен съюзник в оспорването на предварителната и ненавременно обявена победа на Джо Байдън от страна на бившата шесткратна демократична конгресменка от Джорджия, както и кандидат-президент на Зелените през 2008 година, Синтия Маккини.

Този път Синтия Маккини беше партньор за президентските избори на бившия губернатор на Минесота, Джеси Вентура, като алтернатива в някои щати за разделените Зелени, които официално номинираха работническия активист Хоуий Хоукинс.

По време на изборите през 2016 година, Демократическата партия си намери оправдание за загубата на Хилари Клинтън - Джил Стийн, като дори намесиха кандидатът на Зелената партия с измамата Русиягейт, просто защото през 2015 година се е появила на галавечеря за телевизионната мрежа РТ, на която са присъствали също така, президентът Владимир Путин и генерал Майк Флин.

Не само, че законодателните органи на суинг щатите като Пенсилвания и Уисконсин изключиха Хоукинс от бюлетините по искане на демократите в един срамен акт на смазване на вота, но Маккини описва и нередностите, които са обхванали проблема с машините за електронно гласуване в родния й щат Джорджия през 2020 година като "дежа вю".

Маккинли е била измамена и мястото й в Конгреса е било отнето от нея с подобни тактики и през 2006 година.

Освен това, тя има едно предишно есе на име "Лилавата революция: Американската хибридна война се опича у дома?". То е посветено на усилията на естаблишмънта да премахне президента Доналд Тръмп, като се прави една интересна историческа справка.

На този 22 ноември се отбелязаха петдесет и седем години от убийството на президента Джон Ф. Кенеди.

Попитан за реакцията си за убийството на 35-ия президент на Съединените щати в Далас през 1963 година, само две години преди собственото си публично убийство, правозащитният лидер Малкълм Екс казва, че "пилетата си идват вкъщи за да се опичат".

С това той намеква за интервенциите на американското правителство в чужбина, като например оркестрираното от ЦРУ убийство на министър-председателя на Конго, Патрис Лумумба през 1960 година, след като страната се освобождава от белгийско управление.

Неговото изказване, което идва на фона на националната трагедия се оказва твърде спорно дори за Нацията на исляма, която публично цензурира най-разпознаваемото си лице.

Няколко месеца по-късно, Малкълм Екс обявява напускането си на черната националистическа организация.

На следната година, самият Малкълм Екс е убит в Харлем. Отдавна се подозира, че убийството му е дело на контра-разузнавателната програма на ФБР, която е инфилтрирала вътрешните му кръгове, за да натопи Нацията на исляма за мистериозната смърт.

Според обществото, това е екзекуция, която е получила зелена светлина, точно както и екзекуцията на президента Джон Ф. Кенеди.

Не е ясно дали афро-американският мюсюлмански лидер е вярвал, че американското правителство е зад смъртта на президента Кенеди, но шансовете са, че той не е бил толкова наивен да си въобразява, че същите машинации, които се използват в чужбина, няма да се приложат от същите сили и вътре в Америка.

С цел, разбира се, да се премахне някой, който е избран от американския народ, но когото те не харесват, и комуто се противопоставят.

Ако убийството на президента Джон Ф. Кенеди действително е резултат от "огромното влияние на военно-индустриалния комплекс", то това което се случва почти сигурно е таен пуч.

Между другото, предшественикът на Кенеди на поста, президентът Дуайт Д. Айзенхауър предупреждава за опасностите от влиянието на военно-промишления комплекс в речта си по повод напускането на Белия дом.

Президентът Кенеди така или иначе, вече е бил подкопан от собствения си Съвместен командирски щаб и Централната разузнавателна агенция, когато се опитва да смекчи Кубинската ядрена криза, както и заради комуникациите си с Никита Хрушчов, които са саботирани от ястребите в собствената му администрация.

Вътрешната борба, която смазва опитите на президента Кенеди да се установи баланс има много паралели с надигналите вой фракции, които подкопаха дипломацията на Доналд Тръмп със Северна Корея.

Политологът Майкъл Паренти обяснява в статията си "Убийството на Джон Ф. Кенеди: Защитата на гангстерската държава", как 35-ият президент е бил таргетиран от силите за сигурност, които са считали, че той е "мек за комунизма".

Според тях, той бил мекушав спрямо Съветския съюз в дипломатическите си усилия след провалената инвазия в Залива на прасетата.

"Мръсната истина е, че Джон Ф. Кенеди е бил мразен абсолютно от десните сили в тази страна, включително от много могъщи хора в разузнавателните организации", пише Паренти.

"Той е предал националния интерес, поне в смисъла, в който те го дефинират, отказвайки да тръгне изцяло срещу Куба и правейки овертюри за сближаване с Фидел Кастро, а освен това и отказвайки да ескалира сухопътната война с Виетнам", обяснява политологът в статията си.

"Те също така го виждат като анти-бизнес настроен либерал, който води страната в погрешна посока. Дали Кенеди въобще е бил либерал е съвсем друга тема обаче", добавя той.

"Това, което десничарите от националната сигурност виждат в него, е това което има значение", заключва Паренти.

Макар и широко предполаганата истина за убийството на Джон Ф. Кенеди да остава прикрита от обществото, Църковната комисия и Рокфелеровата комисия през 1970-те излагат на показ многобройни подкрепяни от ЦРУ хунти, които са сваляли от власт популярни лидери в Гватемала, Сирия, Иран, Доминиканската република, Конго, Бразилия, Индонезия, Чили и безброй други държави в глобалния юг.

Оттогава до наши дни, предпочитаната стратегия за сваляне на режими на ЦРУ е да се използват парадоксално обозначените като неправителствени организации, които всъщност получават американско държавно финансиране.

Те се използват като структури за дестабилизация на непокорните нации под прикритието на подкрепата за "про-демократичните" опозиционни движениея.

По време на Студената война, огромното мнозинство от държави, в които имаше свалени правителства, бяха такива с ляв уклон или дори социалистически, които имат някаква близост с Източния блок.

В пост-съветския свят, много от свалените администрации са доста далеч от леви, а напротив, често са дори консервативни, като единствената им "вина" е, че са фаворизирали икономическите връзки с Русия или Китай, както и че са устоявали на западната хегемония и господство.

По подобен начин, когато вътрешните протестни движения се оформиха в Съединените щати, политическият естаблишмънт използва плутократските фондации в Голямата филантропия и Неправителствения-индустриален комплекс за да ги оформи за собствените си нужди и политики.

Не е нужно да търсите кой знае колко. Вижте общонационалните масови демонстрации срещу расизма и полицейската бруталност тази година, които бързо се превърнаха в движение за избирането на Джо Байдън за президент.

На същия този Джо Байдън, който изработи сенатската версия на Закона за правозащитните органи и контрола на насилствените престъпления от 1994 година.

На този Джо Байдън, който не въведе никакво смислено законодателство за прокарване на реформа на американската полиция.

Корпоратизираното движение Блек лайфс матър, което е бенефициент на близо 100 милиона долара под формата на грантове от филантропското прикритие на ЦРУ, известно като фондация Форд, се появи от наследството на протестите "Окупирай Уолстрийт" през 2011 година.

Самите протести "Окупирай Уолстрийт" бяха преоблечени в реформистки и про-демократически одежди.

Не е случайност, че "Окупирай Уолстрийт" движението също беше инфилстрирано от сръбския политически активист Сръджа Попович от "Отпор", както и Центъра за прилагане на ненасилствено действие и стратегии.

Въпросната структура водеше преди това Булдозерната революция, при която беше свален югославският президент Слободан Милошевич през 2000 година.

Централен компонент на шаблона на "цветните революции" е инжинерството на оспорвани изборни сценарий, при които лидерите, които са нарочени за режимна смята, могат да бъдат свалени след като уж са консолидирали властта си.

Това може да се види в цветни революции в изборния шаблон, които са ставали в Сърбия (Булдозерите), Грузия (Розите), Украйна (Оранжевата революция), Киргизстан (Лалетата), Молдова (Гроздовата), както и в други страни.

По същия начин, по който Джо Байдън се обяви за победител на изборите, въпреки многобройните съдебни процеси във федералните съдилища, неотдавна наблюдавахме как в оспорвания изборен резултат в Беларус, подкрепяната от Съеидените щати опозиционерка Светлана Тихановская се обяви също за победител.

Тя направи това, за да разпали предварително планирани протести в Минск срещу беларуския президент Александър Лукашенко.

Това беше едно репликиране на неуспешната технология от 2009 година, когато започнаха безредиците на Зеленото движение в Иран, по време на управлението на президента Махмуд Ахмединиджад.

Разбира се, случаят е и повторение на президентската криза във Венецуела от миналата година, измежду всичко друго.

Адвокатът на президента Тръмп, Руди Джулиани изглеждаше объркан, когато заяви, че електронните изборни нередности около компанията за изборен софтуер Доминиън Воутинг Систъмс има връзки с покойния бивш венецуелски президент Уго Чавес и международния финансист Джордж Сорос, който всъщност подкрепи про-американската опозиция срещу чависткото правителство в Каракас.

Руди Джулиани може и да е объркан, но това, което посочи той е частично вярно. Само с разликата, че в оспорваните американски избори, неговият клиент би бил венецуелският президент Николас Мадуро, докато Джо Байдън ще бъде еквивалентът на самопровъзгласилия се за "временен президент" Хуан Гуайдо.

Като изключим няколко лидери като мексиканския президент Андрес Мануел Лопес Обрадор (който със сигурност разпознава нагласени избори когато ги види), по-голямата част от "международната общност" поздрави Джо Байдън за предполагаемата му победа.

Точно, както поздравиха и нелегитимния лидер на превратаджиите във Венецуела, Хуан Гуайдо.

Междувременно, както псевдо-лявото, така и консервативното дясно изглеждат еднакво неразбиращи относно ролята на Джордж Сорос, който нито е милиардерът филантроп, нито глобалисткото плашило, което те си представят.

Не, Джордж Сорос е просто антикомунистически бизнес магнат, който фаворизира хищническия капитализъм и западния либерализъм под знамето на либералната демокрация.

Както Синтия Маккини пише, след шокиращия триумф на Доналд Тръмп над Хилари Клинтън през 2016 година, започнаха слухове, че Джордж Сорос подготвя американска цветна революция.

Това, говореше се, ще е "Лилавата революция". Името беше избрано, твърди се, заради червения и син фон, които Хилари Клинтън избра в речта си по повод признанието на загубата си.

Тези фонове, според запознати имали за цел да символизират двупартийната опозиция срещу Доналд Тръмп.

Независимо дали това е вярно или не, именно в часовете след загубата й, кампанията на Хилари Клинтън веднага започна да обвинява за резултатите една недоказана руска намеса, която гарантирала невероятната победа на Доналд Тръмп.

Или пък беше дори по-рано?

Неотдавна декласифицирани меморандуми на ЦРУ доказват, че месеци преди изборите от юли, 2016 година, Хилари Клинтън е оркестрирала план за очерняща кампания, която да свърже Доналд Тръмп с предполагаемо руско хакване на сървърите на Демократическия национален комитет.

Документите също така без съмнение показват, че руското разследване, което беше започнато, е станало, въпреки факта, че както ЦРУ, така и ФБР са запознати с плана на Хилари Клинтън да свърже Доналд Тръмп с Кремъл.

Продължилото три години руско разследване и последвалият импийчмънт заради скандала в Украйна бяха само началните фази на бавния и мек преврат срещу президента Тръмп.

Когато всичко друго се провали, американският елит започна да се готви за свалянето му на изборите през 2020 година.

Всъщност, вероятността за втори мандат на Доналд Тръмп беше очемидно толкова голям кошмар за естаблишмънта, че те предпочетоха да се готвят за загубата му и дори за предполагаемият му отказ да сдаде властта.

Съвсем буквално, беше сформиран един кабал от изключително вътрешни лица във Вашингтон, демократи от естаблишмънта и анти-тръмпистки републиканци.

Те бяха събрани от бившия високопоставен представител на Пентагона, Нилс Гилман, за да участват в ролеви "изборни симулативни" сценарии и бордна "военна игра", предвиждащи различни изборни резултати, според които Доналд Тръмп ще се съпротивлява и няма да признае загубата си.

В резултат на това, според разработените сценарии, той ще откаже да прехвърли властта, полагайки основите на конституционна криза в Съединените щати.

Това беше наречено Проектът за преходен интегритет и включваше видни клинтънисти като Джон Подеста и Дона Бразил.

Към тях се присъединиха видни неоконсерватори като Уилям Кристъл, Макс Буут и бившият писател на речите на президента Джордж Буш, който изработва фразата "Ос на злото", военният престъпник Дейвид Фрум.

Най-показателно е, че сред всичките обмислени сценарии, дори при предполагаема решителна победа на Доналд Тръмп, от проекта решаваха, че Джо Байдън трябва да игнорира изборния резултат и да обмисли всички нужни мерки за придобиване на президенството.

Сред тези мерки са провокирането на конституционна криза и дори на вероятна гражданска война, при която контролираните от демократите щати ще бъдат насърчени да се отцепят от Съюза, Електоралната колегия ще се премахне, а окръг Колумбия и Пуерно Рико ще получат статута на щати.

След като човек прочете доклада на Проекта за преходен интегритет, става ясно, че реалната цел на двупартийното учение е била да се изработи изключително оспорван изборен резултат и концентрация на властта, която те предвиждат, че ще бъде предизвикана от президента Тръмп.

Също така е възможно проектът да е включил масовите медии в схемите си.

Само седмици преди изборния ден, в списание Ню Йоркър се разрази голям скандал, след като един от списвачите и старши правен съветник на CNN, Джефри Тобин инцидентно се изложи по време на видео среща с други служители.

Мнозина бяха твърде разсеяни, за да отбележат, че на онлайн конференцията е разкрита "изборна симулация", включваща топ колумнистите на публикацията, които участват в ролева игра за изборите.

Не би било невъзможно и изключено, предвид безпрецедентното ниво, до което корпоративните издания и големите технологични компании стигнаха, за да повлияят на изхода на изборите.

Дори тези, които са стари и уважавани медии като Ню Йорк Пост - един от най-старите вестници в Съединените щати, бяха цензурирани от Туитър за публикуването на експлозивната история, в която се съдържат имейлите от лаптопа на Хънтър Байдън, които дори от кампанията на бившия вицепрезидент Джо Байдън не отхвърлиха.

Когато Доналд Тръмп изнесе пресконференция, отбелязвайки обвиненията на кампанията си в изборни измами, големите медии не само, че направиха оруелското решение да "оборят" президента в ефир, но и отрязаха речта му по средата.

При това, направиха го координирано.

После, когато публикациите на президента Тръмп в социалните мрежи бяха цензурирани и обявени за дезинформация, всичко наистина лъсна .

Не е чудно, че шефът на Фейсбук, Марк Цукерберг открито се хвалеше как платформата му си "партнира с разузнавателната общност" за превръщането на цензурата в мека сила след "злощастните" избори от 2016 година.

Вместо да бъдат разбити за нарушаване на антитръстовото законодателство, гигантите от Силиконовата долина вече бяха наградени, че останаха верни на корените си в силовата държава от преходния екип на Джо Байдън.

А този преходен екип се състои от представители на Airbnb, Alphabet, Amazon, Facebook, Dell, DropBox, Microsoft, Lyft, Stripe и Uber.

Може ли наистина Доналд Тръмп да бъде толкова мразен, заради отхвърлянето си на определени външнополитически догми, както е бил Джон Кенеди?

Истината е още по-дълбока.

Омразата към него произтича от склонността му да посрамва свещените институции на Вашингтон за собствените си политически цели.

А естаблишмънтът отчаяно се нуждае да поддържа вярата на масите в корумпираната политическа система, развилнелите се силови институции, жълтата преса и остарелия и безполезен демократичен процес, които имаме.

Изключително важно е да се запазят тези бюрократични крайъгълни камъни като горепосочените, защото те са основата на това да държиш властта.

Като политически аутсайдър, Доналд Тръмп подпали собствената си пътека към президенството и правейки това, той подкопа призрачните бастиони на властта във Вашингтон.

Той обеща да "пресуши блатото" докато в същото време ерозира вярата във водещите американски шпионски агенции, действащи като неизбрано тайно правителство, известни още като "дълбоката държава" на САЩ.

Но най-вече, Доналд Тръмп е виновен, че отхвърли корпоративните медии като "фалшиви новини" и "врагове на народа".

Макар и това да бяха факти точни, но цинично казани от Доналд Тръмп за собствената му изгода, те бяха погрешно разбрани от хората, които не го харесват, просто защото той е източникът на информацията.-

Популистката агитация на Доналд Тръмп притесни дори една група от неговите собствени поддръжници вътре в управляващия елит, които го убедиха да смекчи реториката си.

Нещо повече, те го убедиха да промени много от позициите си, след като взе властта.

Тъй като изборите от 2020 година не доведоха до желан изход, Доналд Тръмп само продължи да увеличава общественото недоверие към политическия ред и механизмите му, които гарантират, че статуквото ще надмогне волята на хората.

Президентът Тръмп сигнализира, че е повече от готов да повлече цялата система със себе си.

Действително, социологическите проучвания индикират, че много американци са съгласни с президента, че изборите са били нагласени в полза на Джо Байдън.

Това е точната причина, поради която призивите и реториката на Доналд Тръмп се разглеждат като толкова опасни от елита, който пусна медийните си органи и разузнавателни агенции от ден първи, за да саботират президента.

Те знаеха, че той е готов да изложи на показ цялата и пълна корупция на силите, които управляват, за да спечели за собствената си кауза и политически цели.

Поради тази причина, медиите прибягнаха до най-измамните и партизантски методи, за да изобразят Доналд Тръмп като уникална заплаха, която трябва да бъде свалена на всяка цена.

Не е изненадващо как коалиция, толкова некохерентна като тази, която седи зад Джо Байдън, се сформира.

В нея влизат от "никога Тръмп" републиканци от проекта "Линкълн", през Демократичните социалисти на Америка до технологичните монополисти, Блек лайфс матър, мегадонорите от Уолстрийт, остатъците от "Окупирай Уолстрийт", служителите в националната сигурност от ерата на Джордж Буш., че дори и неправилно кръстената Революционна комунистическа партия.

Или за да дадем наистина идея колко абсурден идеологически е този съюз, който има за цел да гарантира президенството на Джо Байдън, ще кажем, че Проектът за преходен интегритет беше безсрамно рекламиран от така наречените "прогресивни" медийни издания като "Демокрация сега".

Същите тези издания направиха имената и репутацията си, критикувайки неоконсервативните лица от епохата на Джордж Буш, които сега седят зад Проектът за преходен интегритет.

По някакъв начин, тези които са на власт успяха да убедят "анти-естаблишмънт" силите да застанат с тях срещу лошия, оранжев човек, който уж бил по-голямото зло.

Уж ги измамили да защитават институции, срещу които те би трябвало да се противопоставят като неотменимата и архаична американска изборна система, която ги лишава от реална демокрация.

Това е наследството на епохата Тръмп - само времето ще покаже, ако това е и урокът от нея.

Превод: СМ