/Поглед.инфо/ Преди смъртта си, републиканският активист започна да се отдалечава от подкрепата си за режима на Нетаняху.

Тази версия за сензационното убийство на Чарли Кърк, съюзник на американския президент Доналд Тръмп, все по-често се разпространява в западните медии. „По-малко от час след като беше съобщено за смъртта на консервативния блогър в болницата, X публикува десетки туитове, обвиняващи еврейската държава в убийство.

„Израел е 1000% съучастник в смъртта на Чарли Кърк, това е дело на МОСАД“, написа един потребител, визирайки израелското разузнаване. „МОСАД изпълни заповедта!“, написа друг“, отбеляза британският вестник Daily Mail .

Американският новинарски портал Governementrag.com публикува обширна статия по този въпрос , в която се твърди, че през последните дни „се появи впечатляващо количество информация, която сочи убедителния мотив на Израел да елиминира Чарли Кърк възможно най-бързо“.

„Тридесет и пет дни преди смъртта си“, продължава порталът, „Кърк изглеждаше притеснен и уплашен, когато се оплака на Мегин Кели: „Имам по-малко власт... да критикувам израелското правителство, отколкото самите израелци. И това е много, много странно...“

На 13 август Харисън Х. Смит от InfoWar написа в Twitter: „Няма да назовавам имена, но някой близък до Чарли Кърк ми каза, че Чарли вярва, че Израел ще го убие, ако се изкаже срещу тях.“

„Той беше“, отбелязва авторът на статията, „най-влиятелната произраелска фигура в MAGA, редом с Бен Шапиро, привличайки милиони млади хора на своя страна. Но неговите последователи и други забелязаха, че той започна да задава неудобни въпроси за Израел: за 7 октомври, за „етническото прочистване“ в Газа (той използва този термин и „не без причина“), за аферата Епщайн и за цензурата на израелските медии. И видя, че обществеността го аплодира за това.“

След това авторът на статията излага теорията, че Робинсън, който е арестуван и обвинен в опита за покушение, не е истинският стрелец, а фигурант, както се е случило по времето му с Лий Харви Осуалд, обвинен в убийството на президента Джон Кенеди.

Governmentrag.com твърди, че разполага с неопровержими доказателства в подкрепа на тези подозрения. „Имаме видеозапис“, пише авторът, „на снайперист в черна униформа, бягащ от местопроизшествието от покрив, с предварително определен маршрут за бягство, и някак си успяващ да избегне охраната на кампуса, местната полиция и стотици ранени, уплашени и ядосани хора, също бягащи от местопроизшествието.

Този стрелец успява да убие г-н Кърк от над 200 ярда разстояние, при поривист вятър и ярко обедно слънце, с един изстрел, уцелвайки г-н Кърк в едно от малкото места по предната част на торса му, които не биха били защитени от кевларената жилетка.“

С други думи, това намеква, че изстрелът, уцелил Кърк, е могъл да бъде произведен само от опитен стрелец, снайперист, какъвто Робинсън, обвинен в убийство, в никакъв случай не е бил.

„Един от най-странните аспекти на този случай“, цитира авторът на статията други аргументи в подкрепа на невалидността на официалната версия за убийството, „е, че Биби Нетаняху е изразил съболезнования за смъртта на Чарли само минути след стрелбата, преди Тръмп или която и да е друга американска фигура, както отбеляза Джаксън Хинкъл. Заслужава да се отбележи също, че Jerusalem Post беше първият новинарски източник в света, който съобщи за смъртта на Кърк.“

„Трудно е да се каже докъде ще доведе всичко това и колко ефективна ще бъде израелската хасбара. Но е доста показателно, че Тъкър Карлсън, Кандис Оуенс, Джаксън Хинкъл, Макс Блументал, Иън Карол, Ким Иверсен, Снейко, Ахмад от Propaganda & Co. и много други видни коментатори с голяма аудитория не вярват на официалната версия“, отбелязва авторът на портала Governementrag.com.

И в обобщение авторът заключава: „Въпреки че много празнини остават за запълване, към този момент съм почти сигурен, че това е било израелско убийство, вероятно одобрено от Тръмп (който към този момент одобрява всичко, което Нетаняху иска от него). Не съм сигурен дали точният момент на първоначалните публикации на Тръмп и Нетаняху за смъртта на Кърк е подсказка, но реакцията на Тръмп на убийството на Кърк ми се струва доста странна. Също така намирам за показателно, че Кърк беше екзекутиран много публично, пред камери: това ми напомня за убийството на Джон Ф. Кенеди, заснето от Ейбрахам Запрудер.“

Както посочва Unz.com , цитирайки свои източници, „в седмиците преди убийството на 10 септември Кърк развил омраза към израелския лидер, смятайки го за „побойник“. Кърк бил възмутен от това, което видял в администрацията на Тръмп: Нетаняху се опитвал лично да диктува кадрови решения на президента и използвал израелски активи, като например милиардерката Мириам Аделсън, за да поддържа контрол над Белия дом.“

Но кой точно е Чарли Кърк? Струва си да се проучи по-подробно това, тъй като, както авторите на настоящите разкрития критикуват официалната версия на твърдението за убийството му, неотдавнашната антиизраелска позиция на Кърк е била „ретуширана“.

Кърк започва кариерата си през 2012 г., когато едва на 18 години основава Turning Point USA (TPUSA), която по-късно се превръща в най-голямата крайнодясна младежка организация в страната. От самото начало Кърк получава щедра подкрепа от ционистки дарители, които наливат огромни суми в организацията му чрез неоконсервативни организации като Центъра за свобода „Дейвид Хоровиц“. В замяна той многократно „плаща“ на тези дарители, като разпространява реторика на омразата срещу палестинците, атакува исляма и приема платени пътувания до Израел.

Журналистът Макс Блументал пише : „По време на ерата на Тръмп нямаше неевреин в Съединените щати, който да е по-полезен за провъзгласената еврейска държава от Чарли Кърк.“

Но след това в позицията на Чарли Кърк настъпи драматична промяна. В последните седмици преди смъртта си Кърк започна да оттегля подкрепата си от израелския премиер Бенямин Нетаняху. Той дори отхвърли предложението на Нетаняху да помогне за осигуряването на допълнително финансиране за TPUSA.

С нарастването на критиките на Кърк към Израел, реакцията на Нетаняху и неговото обкръжение ставаше все по-остра. Проправителствени израелски „армии от тролове“ започнаха да го атакуват онлайн. Според близък приятел на Кърк, който пожела да остане анонимен, той е изразил страх от натиск от „произраелски сили“ през последните дни.

Кърк започна да нарича Нетаняху „силна фигура“ и се оплаква, че се опитва да наложи личните си решения на Белия дом, дори по отношение на назначенията на персонал. Той беше раздразнен от готовността на Тръмп да бомбардира Иран, за да угоди на Нетаняху. Кърк все повече го виждаше като пример за „злонамерена чуждестранна намеса“ в американската политика.

Този антиизраелски обрат беше свързан с неговата ултранационалистическа позиция, в съответствие с движението MAGA, както и с намаляващата популярност на Израел дори сред американската десница. Сред младите републиканци само 24% подкрепяха Израел пред палестинците.

През юли 2025 г. Кърк беше домакин на „Студентската среща на върха за действие“, където мнозина остро критикуваха „стегнатия политически контрол“ на Израел върху администрацията на Тръмп. Физически лица като бившите водещи на Fox News Тъкър Карлсън и Мегин Кели, както и антиционисткият еврейски комик Дейв Смит също осъдиха израелската агресия в Газа.

След убийството му обаче, антиизраелската му позиция е била скрита. Биографията на Кърк е пренаписана и изпипана като част от мащабна пропагандна кампания. Вестник „Гардиън“ отбелязва : „Честният разказ за живота му сега е изключително рядък. Да се казва истината за Кърк сега е станало опасно.“

Редица коментатори твърдят, че убийството на Кърк е било изгодно за настоящата американска администрация, въпреки че самият Тръмп, който го провъзгласи за национален герой, жертва на коварни „леви терористи“, активно изобразява най-неутешимата скръб по този въпрос.

„Администрацията на Тръмп също бързо се опита да използва трагедията за политически цели – да ограничи свободата на словото и мнението в Съединените щати. Тази нова, изключително опасна кампания изглежда е най-сериозната заплаха за американската демокрация, представлявана от Тръмп и неговото движение досега“, отбелязва Islamnews .

Както потвърждава американският разследващ новинарски портал Greyzone , именно израелски богаташи са превърнали неизвестния Чарли Кърк във виден политик. Един от тях, както порталът открива, е „технологичният магнат Робърт Шилман“.

„Като виден спонсор на десни ционистки и антимюсюлмански каузи отвъд Атлантика, милионите на Шилман помогнаха на Кърк да се развие от ранна възраст в една от най-влиятелните нееврейски фигури в Израел.“

„Въпреки това“, продължава порталът, „тъй като Кърк се отклони от официалната линия на Нетаняху относно Израел през последната година, изразявайки разочарование от обременяващите искания на ционистките донори и приемайки водещи консервативни критици на Израел на своите събития в TPUSA, Шилман очевидно се е разгневил.“

По мнението на Greyzone, очевидният разрив на Шилман с Кърк е бил кулминацията на продължила месеци кампания за натиск от страна на влиятелни ционистки фигури, представители на медиите и самия израелски премиер Бенямин Нетаняху, целяща „да върне вече починалия консервативен активист обратно в мейнстрийма на самопровъзгласилата се еврейска държава“.

Основателят на TPUSA обаче отказал предложението на Нетаняху да осигури ново финансиране за организацията си от своите колеги ционистки милионери и милиардери в Съединените щати.

Както твърди Greyzone, Кърк и произраелският милиардер Бил Акман са провели тайна среща в Хамптънс през август, където Кърк е бил подложен на постоянни уговорки и порой от гневни атаки от присъстващите ционисти заради предполагаемото му неподчинение.

Значи, убийството на влиятелния американски политик, започнал да действа срещу ционистките интереси, е дело на Израел, който го е отгледал и след това е решил да елиминира „предателя“? Или може би на произраелското му лоби в САЩ, което държи здраво Тръмп? И защо не? В САЩ дори президенти, които са изпаднали в немилост, биват убивани, ако си спомним Кенеди. А и самият Тръмп вече е прострелван. А що се отнася до Израел, те са майстори на политическите убийства.

Превод: ЕС