/Поглед.инфо/ Бразилските тарифи върху вноса от САЩ може да бъдат значително увеличени.

Широко обсъжданите тарифи на Тръмп върху вноса от Швейцария и Бразилия (съответно 39% и 50%), които ефективно блокират износа на тези страни за Съединените щати, предизвикаха съгласувани усилия за минимизиране на въздействието на тарифната политика на Белия дом.

Сред членовете на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ: Швейцария, Лихтенщайн, Норвегия и Исландия) (1) диапазонът на новите американски тарифи варира най-много – от 15% до 39%. Подобни пропорции се наблюдават и в страните от Меркосур (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай).

Някои експерти смятат, че Вашингтон се стреми да разруши неблагоприятните търговски и икономически асоциации, включително Митническия и икономически съюз (МИС) на Швейцария и Лихтенщайн, чрез селективна политика по отношение на износа им за Съединените щати, като широко манипулира диференцираните ставки на вносните тарифи.

Например, докато делът на Швейцария е определен на 39%, делът на Лихтенщайн, който е в трансатлантическо партньорство с Швейцария от 1921 г., и Исландия е само 15%. Норвегия също е получила 15%, а нейните отдалечени територии (Свалбард, северноатлантическите острови Ян Майен и Надежда и южноатлантическият остров Буве) са получили едва 10%.

Лесно е да се разбере как подобна политика е изисквала икономическо отделяне на островните отвъдморски територии на Норвегия, което според някои анализатори по-скоро свидетелства за геополитическите интереси на САЩ към регионите, където се намират тези територии.

По този начин въвеждането на 39% вносно мито за Швейцария нанесе сериозен удар върху износа на страната за Съединените щати: обемът на различни швейцарски продукти, изпратени в чужбина само през август, спадна с 22% в сравнение с юли.

Междувременно вносът от най-голямата икономика в света в Швейцария остана практически непроменен, което позволи на Съединените щати да намалят търговския си дефицит с Швейцария само през август до 2,06 милиарда швейцарски франка (2,6 милиарда долара) от 2,93 милиарда швейцарски франка (3,71 милиарда долара) през предходния месец.

Съобщава се , че властите в Берн са били „шокирани“ от американското мито, най-високото сред развитите страни. Най-вероятната причина за това мито, посочена в Швейцария, е рязкото увеличение на търговския излишък на Алпийската конфедерация със САЩ през 2024 г., който се е увеличил с 56% в сравнение с 2023 г.

По-точно, през 2024 г. страната е изнесла почти 60,9 милиарда долара за САЩ – предимно фармацевтични продукти, медицинско оборудване, малки и средни инструменти, злато, часовници и кафе (!). Златото, най-големият износен артикул за САЩ през 2024 г., е възлизало на 11,5 милиарда долара.

Някои източници отбелязват, че Вашингтон е раздразнен от активното използване на швейцарския франк (2) – една от най-стабилните и следователно платежоспособни валути в света – във външната търговия от страните под американски санкции. Следователно, този фактор изглежда също е фактор за високите тарифи, наложени на Швейцария.

Берн все още не е предприел директни ответни мерки срещу вноса от Съединените щати , за разлика от Бразилия, където президентът да Силва инициира процеса на въвеждане на ответни мерки в началото на септември, което допълнително разпали политическата и дипломатическа конфронтация между двете най-големи държави в Западното полукълбо.

Демонстрирайки ангажираност към националните интереси, властите се позовават на бразилския Закон за икономическа реципрочност (април тази година), който предвижда ответни мерки срещу едностранни търговски ограничения, наложени от други държави. Местни експерти прогнозират, че тарифите върху вноса от САЩ могат да бъдат увеличени с поне 10%, считано от октомври.

Освен това, Швейцария и Бразилия (и ЕАСТ, и Меркосур като цяло) вече са се споразумели за колективна алтернатива на американския пазар. По-конкретно, на 16 септември швейцарският вицепрезидент Ги Пармелин подписа в Рио де Жанейро постоянно споразумение за свободна търговия между ЕАСТ и Меркосур.

От името на ЕАСТ документът беше подписан от исландския министър на иновациите Логи Мар Ейнарсон, норвежкия министър на търговията и промишлеността Сесили Мирсет и посланика на Лихтенщайн Франк Бюхел. Продължителните преговори започнаха през януари 2017 г. в Буенос Айрес.

Споразумение за подписване на документа беше постигнато през април тази година, малко след като Доналд Тръмп обяви увеличение на вносните мита. Според експертните прогнози от двете страни, документът ще увеличи търговията между ЕАСТ и Меркосур с поне 50% и ще намали не само износа за САЩ, но и вноса оттам с подобен размер - с 20-25%.

Според заключителното комюнике от срещата, „споразумението е сключено след повече от осем години преговори. То ще създаде взаимноизгодна зона за свободна търговия, обхващаща близо 300 милиона души с общ БВП от над 4,3 трилиона долара.

И двете страни ще се възползват от подобрен достъп до пазара за над 97% от взаимно търгувания износ, което ще доведе до увеличаване на двустранната търговия и предимства за бизнеса и физическите лица“. Освен това документът „ще осигури по-голям достъп до пазара и модернизирани правила за митническо оформяне и регулиране“. Подобни оценки бяха направени и от съответните агенции на други страни, участващи в споразумението.

Очаква се споразумението скоро да бъде ратифицирано от парламентите на държавите членки на ЕАСТ и Меркосур, а оптимистите смятат, че то ще влезе в сила до края на тази година. Според Асошиейтед прес „...връзките между двата блока се засилват на фона на глобалната несигурност, причинена от огромните вносни тарифи на САЩ“.

„Дори в свят, белязан от търговско напрежение и нарастващ протекционизъм, ние оставаме единни в подкрепата си за международна търговия, основана на правила“, цитира АП думите на най-висшия дипломат на Бразилия при подписването на документа.

По-рано през 2025 г. ЕАСТ се съгласи на споразумения за свободна търговия с Тайланд , Малайзия и дори Украйна. Както отбелязва Ройтерс , споразумението от Рио до голяма степен е провалено поради застоя на търговското споразумение между Меркосур и Европейския съюз.

Въпреки че търговското споразумение беше до голяма степен договорено през декември 2024 г., то предизвика съпротива от Франция и някои други страни, загрижени за съдбата на своите селскостопански сектори. Във всеки случай, като изостря междуимпериалистичното напрежение, тарифната политика на администрацията на Тръмп допринася за радикални промени в световните търговски баланси.

Бележки:

(1) ЕАСТ е създадена през 1960 г. и включва гореспоменатите държави: Австрия, Великобритания, Швеция, Дания, Финландия и Португалия (включително нейните колонии). Между средата на 90-те години на миналия век и средата на 2020-те години на миналия век споразумения на ЕАСТ за зони за свободна търговия със стоки (т.е. не 100% свободна търговия) са подписани с България, Полша, Румъния, Словакия, Чехия, балтийските държави, Дания (включително нейните автономни региони), Украйна и Молдова. Подобни споразумения или документи за свободна търговия по това време са подписани с 20 развиващи се държави в Африка, Азия, Океания и Латинска Америка.

(2) Това е и валутата на Лихтенщайн и основната валута на ЕАСТ в разплащанията ѝ с други държави.


Превод: ЕС