/Поглед.инфо/ В обръщението си към американския Конгрес Джо Байдън ще говори... за Русия. Поне вече е известно, че руската тема ще заема много място там - за какво друго да говори президентът на САЩ в годината на президентските избори? Не, не руските, а американските, който, съдейки по всички социологически проучвания, губи. Президентските речи пред Конгреса в САЩ винаги се превръщат в шоу, включително и чрез подбора на точните гости. Тоест хората, за които президентът ще говори в речта си, към които ще се обърне, разчитайки на „дълги и продължителни“ аплодисменти от конгресмените и обществеността. Демократите особено обичат да избират членове на различни малцинства и потиснати народи като „гостуващи звезди“.

Този път Байдън трябваше да приеме две чуждестранни „звезди“ едновременно - Елена Зеленская и Юлия Навалная. Предполагаше се, че дамите ще символизират единството на руснаци и украинци - естествено, в борбата срещу Путин. Единство на правилните руснаци и украинци с Байдън, който все пак е основният борец срещу Путин в световен мащаб. Но нещо не се получи - или украинската първа дама отказа да седне до вдовицата на "руския националист" (той не говореше достатъчно ясно за "украинския Крим"), или нещо друго не се получи. И в крайна сметка Байдън ще трябва да говори за Русия и Украйна без тях, но все още му остава най-важната „рускиня“. Виктория Нюланд.

Тя обаче няма да остане дълго - само ден преди това беше обявено, че скоро ще напусне поста заместник-държавен секретар. Огромна загуба не само за Киев, но и за глобалисткия Вашингтон, защото Нюланд беше не просто символ на борбата срещу Русия, а един от главните специалисти по страната.

Виктория посвети целия си 62-годишен живот на страната ни или по-точно на това тя да не съществува. Хората обикновено си спомнят нейната работа като пионерски лидер в Одеса преди 40 години или шестте месеца, прекарани на съветска рибарска лодка в средата на 80-те, когато тя научава всички нюанси на руския език и се научава да пие водка. Или върхът на кариерата й – Майданът в Киев преди десет години, когато първо раздаде бисквитки, а след това изпрати на... нерешителния Европейски съюз. Но това е само началото и върха на нейната кариера, а Нюланд е работила по Русия на различни позиции, където и да е работила: заместник-постоянен представител в НАТО, прессекретар на Държавния департамент, в кабинета на вицепрезидента Чейни, в аналитични центрове... И дори в Москва, където две години след разпадането на СССР тя „отговаря за отношенията с правителството на Елцин“. Разбира се, по това време тя е още начинаещ дипломат (само пет години опит в Държавния департамент), но вече достатъчно опитна, за да бъде на една вълна с представители на прозападния елит, дошъл на власт в Русия - Гайдар и Козирев.

Отличното познаване на Русия на Нюланд не я прави русофилка, напротив, тя съвсем искрено се смята за борец срещу руския империализъм. И тук не става дума за възгледите ѝ за геополитиката (тя принадлежи към най-радикалното крило на неоконсерваторите), нито за съпруга й Робърт Кейгън, трубадура на американския интервенционизъм. Това, което направи Нюланд русофобка, не беше нейната кариера, а нейният произход. Нюланд, подобно на мнозина представители на американския елити, е потомка на имигранти от Руската империя от еврейски произход. Подобно на шефа си Блинкен, който винаги помни дядо си от Киев, избягал от погромите (всъщност той си заминава преди погромите), Нюланд е потомка на еврейски заселници: дядо ѝ напусна провинция Бесарабия, баба ѝ напуска територията на каквото сега е Беларус. Мразели ли са Русия? Не е известно, но определено не са ѝ смятали за своя страна. Америка дава на децата и внуците им всичко - и сега те вече започнаха да си спомнят за „ужасните години на погроми и унижения“ в родината на своите предци.

Няма значение, че бабата и дядото на Блинкен и Нюланд не са ги преживели - еврейският фактор започва да влияе върху политиката на САЩ спрямо Русия. Той оказва влияние както по време на Руско-японската война от 1904-1905 г., така и през годините на Брежнев и сега. Тоест политическата ни система се смени три пъти, но еврейският въпрос остава. Той не възниква само през 90-те години, когато бенефициентите на „приватизацията” се стремят да се сдобият с американски или израелски паспорт. Но веднага щом Русия се опита да предотврати атлантизацията на Украйна, те отново си спомниха за еврейския въпрос, като започнаха да обвиняват Русия в империализъм, съчетан с антисемитизъм, като казаха, че това са „вродени качества“ на руснаците.

Оказва се пълен абсурд: главната империалистическа сила в света, която обявява целия свят за зона на своите национални интереси, обвинява Русия, че се опитва да ѝ попречи да откъсне парче от историческата ѝ територия. Нещо повече, да ги разкъса чрез противопоставяне на руснаци срещу украинци – в полза на американския атлантически елит (предизвикващ киселини дори сред обикновените американци) и собствените му русофобски комплекси. Невъзможно е да се отдели едно от друго, но е необходимо да се помни това.

Превод: В. Сергеев