/Поглед.инфо/ Пандемията на коронавируса ясно показа, че раздутият военен бюджет и базите по света не са в състояние да защитят САЩ от реални опасности като COVID-19 и глобалното затопляне, пише за The Nation пенсионираният подполковник от ВВС на САЩ Уилям Естор. Според него Пентагонът ще му стигнат много по-малко пари, докато освободените ресурси могат да бъдат хвърлени в борбата срещу социалното неравенство, глобалното затопляне и подготовката за катаклизми.

„Баща ми е роден през 1917г. Някак си преживя испанската пандемия от 1918-1919 г., но избухването на магарешка кашлица през 1923 г. отне живота на малката му сестра Клементин. Един от най-ранните бащини спомени е белият ковчег на малката му сестра. Другата му сестра за цял живот беше белязана от скарлатината. През 1923 г. баща ми беше блъснат от кола и прекара две седмици в болница с пукнатина в черепа, както и осакатен палец. Родителите му имигранти не са имали застраховка, но шофьорът на колата е дал на баща ми $50 за плащане на медицинските сметки. Единственото нещо, което му напомняше за това до края на живота му, беше белега на десния палец.“, пише подполковникът от ВВС на САЩ Уилям Естор в статия за The Nation.

През 1929 г. започват Голямата депресия и тежките времена. Бащата на бащата му е изоставил семейството, така че на 12 години бащата на Естор е трябвало да отиде на работа. Той получава работа като разносвач на вестници и го прави в продължение на четири години. Той трябва да напусне гимназията след десети клас, за да може да печели пари за семейството си. През 1935 г. той, подобно на милиони млади хора от онова време, се присъединява към Гражданския корпус за опазване на околната среда, създаден от Франклин Рузвелт като част от неговия Нов курс. В резултат на това той гаси пожари в Орегон в продължение на две години, след което се завръща при семейството си и започва работа в завода. През 1942 г. е привлечен в армията, но в края на войната се завръща във фабриката. През 1951 г. положението му се подобрява, той получава работа като пожарникар, след което успява да си позволи дом и да създаде собствено семейство.

„Разказвам тази лична история, за да дам контекста на предсказанията на баща ми, които, по очевидни причини, неотдавна си припомних. Когато бях тийнейджър, той често ми казваше: „Беше ми трудно в началото и лесно в крайна сметка. На теб, Уили, ще ти е лесно в началото, но най-вероятно трудно в края.“ Спомних си неговото пророчество, може би защото дори тогава, някъде дълбоко в себе си, вече подозирах, че баща ми е прав.”, отбелязва авторът.

В същото време епидемията COVID-19 не слиза от редакционните статии на вестниците, а глобалната рецесия - ако не депресия - вече е факт. Фондовият пазар тръгна към дъното, като повлече живота на хората. „Баща ми беше познал загубата на близки от болестта, той беше познал тежкия труд за оцеляване през трудна година, беше познал жертвите в името на семейството. В сравнение с него животът ми като офицер от ВВС, а след това учител и историк в колежа, наистина се оказа по-лесен. Но накрая готов ли съм за трудни времена на 57-годишна възраст? И готов ли е някой от нас?” - чуди се Естор.

И не забравяйте, продължава той, че всичко това е само началото. Глобалното затопляне заплашва с още по-големи катаклизми, хаос и болести. Американският буен милитаризъм и измамните политици обещават нови войни. Какво може да се направи, за да се предотвратят или поне смекчат последствията от бъдещите трудни времена?

При големите неприятности обаче има един положителен момент: те създават възможности за радикални промени. През 30-те години на миналия век Рузвелт признава това и представя Новия курс, за да съживи икономиката и да върне работата на американците.

През 2001 г. администрацията на Джордж У. Буш и вицепрезидентът Дик Чейни се възползват от ужаса от терористичните атаки на 11 септември, за да наложат на света своето виждане за Pax Americana, който всъщност беше милитаризирана империя под предлог за повече свобода за всички. Вътрешните противоречия на подобна схема се оказаха толкова абсурдни, че бъдещата катастрофа стана почти неизбежна. Не забравяйте, че помощник-министърът на отбраната Доналд Рамсфелд надраска буквално само няколко часа след нападението върху Пентагона и падането на кулите-близнаци за плановете на шефа му (особено по отношение на търсенето на доказателства, потвърждаващи участието на Ирак): „Никакви ограничения, да се изчисти всичко - всичко, което се отнася до делото и всичко, което не се отнася." САЩ наистина го направиха, с особен акцент върху „всичко, което не се оънася“, включително, разбира се, злополучното нашествие в Ирак през 2003 г.

Прогресивно настроените хора могат да разсъждават върху тази криза и над това, какви възможности ще се отворят пред тях, когато - или по-скоро, ако - Доналд Тръмп напусне Белия дом. Възможно е този коронавирусен момент да е чудесно време да се замислим какво всъщност означава да действаш без ограничения, но без обичайната гордост или катастрофални нашествия в чужди страни. За да отправи предизвикателство към COVID-19, към глобалното затопляне и към зашеметяващото социално неравенство в Америка, САЩ трябва радикално да преосмислят националните си приоритети.

Не забравяйте, призовава авторът, че първата стъпка на ФРС беше да инвестира $1,5 трилиона на фондовия пазар. Тази сума би била достатъчна за изплащане на всички студентски дългове взети заедно. Администрацията на Тръмп също обеща да помогне на авиокомпаниите, хотелите и най-вече на нефтените компании и на шистовата промишленост - перфектната комбинация, необходима за подкрепа и обогатяване на всички, които се стремят да поддържат клептократичното и аморално статукво.

Сега е моментът за наистина нов подход, който ще оформи облика на нова, по-демократична и по-миролюбива Америка. Затова Естор предлага редица мерки и предвид кариерата му във въоръжените сили те ще бъдат концентрирани основно върху армията. Този подход е особено актуален, тъй като военните и останалите държавни служби за национална сигурност изяждат около 60% от федералните произволни разходи.

Първо, сега не е възможно да се измисли момент, който е по-подходящ, за да се води битка с прахосничеството на военните. Няма смисъл например да инвестирате до $1,7 трилиона през следващите 30 години, за да „модернизирате“ ядрения арсенал на САЩ. (Защо се нуждаем от ново оръжие за унищожаване на човечеството, когато старото може да се справи отлично?) Стотици незабележими изтребители и бомбардировачи - според наличните оценки само F-35, които донесоха не малко разочарование, ще струват на хазната $1,5 трилиона – никак няма да защитят САЩ от пандемията и разрушителните последствия от глобалното затопляне, както и от други сериозни заплахи.

Подобни оръжия само насърчават милитаристичната и шовинистична външна политика, която провокира повече войни и техните нежелани странични ефекти. „И между другото, относно войните, най-накрая не е ли време да се сложи край на намесата на САЩ в работите на Ирак и Афганистан?“ - пита военният, припомняйки, че САЩ вече са похарчили повече от $6 трилиона за тези войни.

Второ, наред със закриването на разточителните оръжейни програми и края на войните, превърнали се в блато за САЩ, не е ли време Америка да намали значително военното си присъствие на планетата? По целия свят има около 800 военни бази в САЩ, които струват повече от $100 милиарда годишно. Половината на тази цифра през следващото десетилетие е постижима цел, смята авторът. „Вечно замразяване на провокативните „военни игри“ в Южна Корея, Европа, както и в други региони, ще бъде също толкова разумна стъпка. Наистина ли Северна Корея и Русия са сдържани от подобни театрални демонстрации на разрушителна военна сила?“ - чуди се Естор.

Трето, ако се замислите, то защо на САЩ са нужни готови за бой въоръжени сили, способни едновременно да водят две големи войни в чужбина, както Пентагонът иска в името на „защитата“ на страната? Ако съберем 70 хиляди военнослужещи от специалните части и 186 хиляди войници от морската пехота, тогава САЩ разполагат с армия от 250 хиляди души, които могат да застанат на позиция по всяко време. Сега добавете тук армейските 82-а и 101-ва въздушно-десантни дивизии, както и 10-та планинско-стрелкова дивизия. В резултат на това САЩ разполагат с повече от достатъчно личен състав, който да гарантира реалната национална сигурност. Останалите подразделения на армията могат да бъдат сведени до организационни единици, които могат да бъдат доведени до щата в случай на непосредствена заплаха от война. Приблизително същото може да се направи и с ВВС и ВМС на САЩ.

Четвърто, САЩ могат да върнат набора, но не за военни цели. Може да бъде използван като част от национална програма за работа за благото на Америка. Дойде време за създаване на нов Граждански корпус за опазване на околната среда, който да се заеме с Новия зелен курс. Време е младежта да служи на страната си. Борбата с COVID-19 или бъдещите пандемии ще бъде много по-лесна, ако страната разполага в най-кратки срокове с обучен медицински персонал, който ще помогне на лекарите. В същото време за борба с глобалното затопляне ще са необходими повече младежи, които ще се борят с горските пожари на Западното крайбрежие, както беше по времето на бащата на автора.

Пето, както Дуайт Айзенхауер каза, само американците могат наистина да навредят на Америка, но е вярно точно обратното: само американците могат наистина да спасят Америка - като се обединят заедно и привлекат вниманието към често срещаните проблеми. Време е да изоставим ескалацията на страха и дрънкането на оръжия, отхвърляйки национализма и признавайки, че пандемията и глобалното затопляне не могат да бъдат оградени с помощта на стени.

Шесто, както майстор Йода веднъж каза: „Трябва да забравиш каквото са те научили.“ Например, истинските герои на американците не трябва да бъдат „воините“, които убиват и не спортистите, които тичат с топката. В момента виждаме истински герои в цялата им красота: нашите лекари, медицински сестри и друг медицински персонал; хора, които работят в аптеки и на хранителните стоки, въпреки опасността от заразяване с вируса.

Всички тези предложения всъщност се свеждат до отказа от милитаристичния и агресивен манталитет, както и до корпоративен начин на мислене, който е склонен да се използва в полза на хуманизма и по-всеобхватното възприемане на планетата. „Не е ли време да се върнем към образа, който стоеше пред очите ни по време на полета на „Аполо“ до Луната: крехкия син оазис, плаващ в кадифена космическа тъмнина, единственият дом, за който трябва да се грижим и който трябва да ценим, имайки предвид, че друго място нямаме? В противен случай се страхувам, че предсказанието на баща ми ще се отнася не само за мен, но и за бъдещите поколения, при това така, както той никога не е мечтал.“, обобщава Уилям Естор.

Превод: М.Желязкова