/Поглед.инфо/ По време на закрита партийна видеоконференция Камала Харис беше подкрепена от 99% от делегатите на Демократическата партия. По-нататъшното ѝ одобрение като кандидат за президент на САЩ е формалност. Популярността на наследничката на Джо Байдън расте, докато Доналд Тръмп губи позиции и става все по-мрачен всеки ден. Защо от фаворит на изборите се превръща в аутсайдер?

Според проучване на изследователската служба „ЮГов“ (британска, но действаща и в САЩ), 50% от избирателите са готови да гласуват за Камала Харис на президентските избори, докато само 49% са готови да гласуват за Доналд Тръмп.

Това преминава психологическа бариера: нито Тръмп, нито оттеглящия се президент на САЩ Джо Байдън са имали рейтинг на одобрение, който би надхвърлил половината от дълго време. Около 40% от американците биха предпочели да не гледат старци с присадена коса в Белия дом - нито белокос, нито риж.

Въпреки това, ако осредните данните от последните четири проучвания на различни служби (което направи Си-Ен-Ен), Тръмп все още е начело - 49% срещу 47% за Харис. Но Байдън (преди да се оттегли от изборите) отстъпваше от кандидата на републиканците с пет процентни пункта в цялата страна и беше смятан за фаворит в почти всички така наречени люлеещи щати, в които щеше да се определи изходът от изборите. Сега, в най-добрия случай за Тръмп, той има минимална преднина в такива щати, тоест шансовете са някак равни, но динамиката е в полза на Харис.

Предстои ѝ още представяне на вицепрезидента (най-вероятно това ще бъде губернаторът на Минесота Тим Уолц, който трябва да спечели на Камала симпатиите на лявото крило на демократите) и конгрес на партията - информационни поводи, които ще позволят да продължат помпа рейтинг на кандидата.

Тръмп вече е използвал информационните си поводи, а неговият кандидат за вицепрезидент, сенатор Джей Ди  Ванс от Охайо, не разширява електоралната база на шефа си (Охайо вече е за Тръмп), а я стеснява, според социолозите: твърде много хора не харесват язвителния и категоричен дух на Ванс.

Вярно, задачата му не беше да угажда, а да предпази Тръмп от втория куршум по логиката „ако ме убиеш, ще стане по-лошо“. Първият куршум, както изглеждаше на мнозина тогава, вече беше спечелил изборите за Тръмп предсрочно, но всъщност той тласна демократите да сменят кандидата с такъв, който все още може да спечели. Тоест на Харис.

Няма смисъл да се отрича, че тя започна успешно от самото начало, когато нейният шеф, президентът, най-накрая беше убеден да се оттегли и да не се посрамва. Въздишка на облекчение беше вятърът в нейните платна: демократите знаеха, че Байдън няма почти никакъв шанс да победи Тръмп, а освен това държавен глава, който изпитва затруднения при ходене и говорене, по дефиниция не буди ентусиазъм. Ентусиазмът около Харис е налице.

Вашингтонското безпартийно издание „Хил“ (отнасящо се до хълма, на който се намира Капитолия) използва термина „ирационален ентусиазъм“. Вицепрезидентът Харис в никакъв случай не е новак в политиката: тя беше добре известна в страната и преди, но не беше особено обичана или ценена. Рейтингите ѝ бяха постоянно по-ниски от тези на едва живия Байдън, а резултатът ѝ на първичните избори през 2020 г. беше напълно позорен.

Още по-лошо, Харис, като бивш главен прокурор на Калифорния, има свои собствени скелети в гардероба си (като арести на невинни хора), но няма значими проекти и успехи, както и деца (това е важно за един американски политик). Тя дори няма собствена програма (засега използва тази на Байдън) и собствена платформа: за четири години тя промени позицията си по много въпроси от „прогресивна“ на умерено консервативна, сякаш иска да се покаже като човек, който не е - само за победата!

Коя Камала е истинската: тази, която сега обещава да затегне контрола по границата с Мексико, или тази преди четири години, която искаше да превърне Съединените щати в „страна на отворени врати“? В най-добрия случай ще разберем след изборите.

Но сега тя има на своя страна медиите, знаменитостите, спонсорите (през юли тя събра 310 милиона долара за кампанията, докато Тръмп събра само 139 долара) и политическата машина на Демократическата партия, която ще се опита да обърне всеки един от „люлеещите се щати“ в „кухнята на ада”. Харис, която преди беше изкарвана за неадекватна с неуместния си кикот, сега се грее в аплодисменти под зоркото око на армия от политически стратези и като цяло изглежда като най-вероятния победител на изборите през ноември.

Друго нещо е, че не Харис печели президентската кампания (все още). Тръмп е този, който губи. Вероятно няма нужда да обясняваме какво не е наред с него: познаваме се от години. Тръмп си е Тръмп: надут, нарцистичен, скандален шоумен, повечето от чиито изявления си струва да се сверят за лъжа.

Такъв беше и преди осем години, когато сензационно го избраха за президент. Оттогава критиката не му лепна добре (и няма място за заклеймяване), но огромната му аудитория все още е с него. Въпреки това през 2016 г. - годината на историческата победа над Хилари Клинтън - Тръмп беше много по-свеж. Не само в смисъл на по-млад (но и това, кандидатът вече е на 78). Много по-важното е, че той изглеждаше като „вятър на промяната“ и напълно нов персонаж в политиката, на когото мнозина искаха да дадат шанс да напука управляващия елит.

След това екипът на Клинтън се съсредоточи не върху възхвалата на своя кандидат, а върху критиката на Тръмп - и жестоко погрешно пресметна, като само засили образа на републиканеца като „източвач на вашингтонското блато“, в който Хилъри беше известна като кикимора. В крайна сметка гласоподавателите му дадоха шанс, но малцина харесаха резултата: ексцентричният милиардер не стана президент-катастрофа и не превърна САЩ в диктатура, както заплашваха демократите, но постигна много малко и пандемията замъгли всички добри неща, които се случиха при него.

Сега нищо не е ново за него: Тръмп е стар, подпухнал, мрачен, сприхав. Когато отвори уста, той или хули Байдън и Харис, или хвали себе си, припомняйки си „необикновените дни от неговото президентство“, които малцина всъщност смятаха за необикновени.

Ярък пример: Тръмп изглежда е единственият (с изключение на германските сили за сигурност и германския външен министър Аналена Бербок), който категорично не хареса сделката за размяна на затворници между Русия и Запада. Всички наоколо са доволни (Москва, Вашингтон, разменените), но дядото мърмори. Трудно е да се разбере защо е против. Самият той намекна, че Русия е трябвало да плати допълнителни пари за тази транзакция, което не се практикува при пазарлъци от подобен род и би наподобявало трафик на хора.

Тръмп 2024 не е „нова кръв“, не е контраелитарна революция и не е празник на неподчинението, както през 2016 г. Това е задушаващ и самохвалко, от което твърде много са се уморили. Едва ли той самият разбира това (тогава би се опитал да стане малко по-тих), но явно е нервен: всеки ден гневът му става все по-силен, правят се повече грешки, все по-често - с повод или без повод - неговото „аз“ постоянно звучи. Аз съм, един вид, Д'Артанян, а всички останали са педе***и.

Дори лозунгът „Да направим Америка отново велика“ е почти забравен. Основното послание на Тръмп: или аз, или катастрофа. Ако се вярва на тази дилема (а малко хора вярват на Тръмп), изборът е ясен. Но този избор е напълно невдъхновяващ.

В понеделник, когато американският фондов пазар загуби два трилиона долара за 15 минути, Тръмп започна да бомбардира социалните мрежи със съобщения, които намекват, че Байдън и Харис са виновни за всичко и ако той беше президент, нямаше да позволи това. „Тръмп Кеш срещу Харис Креш!“ е пример за такава „бомба“, но на английски звучи по-елегантно (Trump cash vs Kamala crash).

Всъщност коренът на проблема беше в Япония и скоро американските пазари започнаха отново да се покачват. С други думи, Тръмп отново говори за нещо свое - това, което иска да чуе от себе си. Но този път поне улучва в посоката на целта. Проучванията на общественото мнение показват също, че американците смятат Тръмп за значително по-компетентен в икономиката от Камала Харис, която винаги е била далеч от икономическите въпроси.

Това засега е основното и почти единствено видимо предимство на Тръмп, ако оценяваме шансовете му срещу Харис. На американците явно им е омръзнало да гледат груб старец със скандално семейство на мястото на президента и не са особено доволни  да намерят на негово място друг груб старец със скандално семейство, още повече, че и той е служил в Белия дом. Но историята на изборите показва, че много нерешили се гласоподаватели гласуват въз основа на това как се чувстват икономически в деня на изборите.

Ако инфлацията скочи, цените на бензина се покачат или пазарът се срине в точния момент, Тръмп най-вероятно пак ще спечели. По-точно Камала ще загуби.

Неприятната ирония на тази ситуация е, че човекът, който обеща да „направи Америка отново велика“, трябва да се надява, че американците ще претърпят бедствия, които ще отворят

Превод: В. Сергеев