/Поглед.инфо/
Преди пет години в резултат на обмен на разузнавачи между Москва и Вашингтон в Русия се завърна един от членовете на мрежа за защита на нелегални разузнавачи – Андрей Безруков (в САЩ е живял под името Доналд Хитфилд и е ръководел консултантска компания в областта на стратегическото планиране), прекарал зад граница над 20 години. Оттогава работи като съветник на президента на компанията „Роснефт“ и преподава в Московския държавен институт по международни отношения. (МГИМО). Наскоро в съавторство с Андрей Безруков излезе книгата „Русия и светът през 2020 година. Контурите на тревожното бъдеще“. В интервю за журналистката Елена Черненко той разказва могло ли е да се предскаже случилото се с Крим, в какви случаи „червената лампичка“ на американските власти спрямо Русия започва да свети и защо самият Безруков отсъства от социалните мрежи.

– Как може в днешно време да се прогнозира каквото и да било, след като има неща, които във вашата книга наричате „големите изненади“: Крим, „Ислямска държава“, еболата? Тези „изненади“ и в този момент са ключови съставни части на световната политика.

– Да, изненадите променят много в световната политика, но не са нейни движещи сили. Нито Крим, нито ИД, нито ебола са възникнали от нищото.

Конфликтът със Запада по повод на Украйна и Крим, в частност, назрява 20 години, а от 2004 година той просто крещеше за себе си. „Ислямска държава“ не бе изненада за специалистите. А ебола и други епидемии избухват регулярно в Африка и не само в Африка.

Събитията в Крим, Близкия изток и Африка можеха да не се развият така остро, както се случи, но това не означава, че няма нужда те да бъдат прогнозирани.

Прогнозата се фокусира не върху предсказването на конкретни събития, което е нереално да се направи, а върху анализа на движещите сили, стоящи зад тях. Те могат да бъдат обективни или субективни, но във всички случаи са реални.

– Конфликтът, свързан сУкрайна, наистина назряваше в продължение на много години. Но ако даже през януари-февруари 2014 година някой беше казал, че Крим ще стане част от Русия, всеки би му се изсмял. Президентът Владимир Путин заяви, че решението му за Крим било спонтанно. Как се правят прогнози при подобни ситуации?

– Никак. Главната задача на прогнозирането е не да предсказва разни неща, а да подготви онези, които вземат решенията. Това означава да преместят хората в пространството на бъдещето, за да могат те да разберат по какво то се отличава от настоящето.

Защото обикновено човешкият мозък работи „директно“: екстраполираме в бъдещето това, което разбираме и знаем днес. И ако човекът, който взема решения, осъзнае, че всичко би могло да е различно, това вече е завоевание. Ако този човек мислено вече е бил в бъдещето, той ще знае какви въпроси би му се наложило да решава при един или друг сценарий и ще може да се подготви за това.

Главното е не да се предугажда дали ще се случи нещо, или не. Хората във властта трябва да бъдат подготвени непрекъснато да мислят в перспектива, да правят планове, да търсят алтернативи. Това е много сложен процес.

– В книгата „Русия и светът през 2020 година. Контурите на тревожното бъдеще“ са описани два варианта по отношение на Русия, свързани с развитието на положението на световната сцена – оптимистичен и негативен. Изхождайки от сегашните реалности, кой от тях смятате за най-вероятен?

– Сценариите се правят специално за да обозначат крайностите. Действителността винаги ще е някъде по средата. Аз не виждам по какъв начин в близките години темповете на икономически растеж в света биха се ускорили. Това означава, че социалните и полтическите проблеми и противоречия само ще се влошават.

Нещо повече, глобалната нестабилност ще продължава да се задълбочава, а дори и изкуствено да се „подгрява“, макар и по вътрешно-политически причини.

Наблюдава се оживление в отношенията мужду Русия и Китай. Но ако не се положат постоянни, целенасочени усилия в поддържането на стабилността по целия периметър на нашите граници, ако не изградим заедно с южните ни съседи нова система за колективна безопасност в Евразия, ще се случи най-лошият вариант.

В историята има такова понятие – The Great Game (Голямата игра): така са наричали борбата между Британската и Руската империя за контрол над Централна Азия, която продължава през целия XIX век. Смятам, че сега започва новата Голяма игра – за региона от Каспийско море до китайските граници.

Разбира се, всички страни от региона се опитват да отстояват и разширяват своето влияние. Но Голямата игра реално ще бъде между Русия и Китай, от една страна (които очевидно са мотивирани икономичаски да стабилизират района), и САЩ, които искат да го дестабилизират, за да поддържат влиянието си там – залагайки на противоречията, не позволявайки на Евразия да се превърне в глобален конкурент.

Мисля, че нашият век ще премине под знака на тази нова Голяма игра. И ще имаме голям късмет, ако тя протече сравнително мирно.

– Как оценявате системата на прогнозиране, що се отнася до външнополитическите и икономически тенденции на държавническо ниво в Русия?

– Проблемът с прогнозирането и в още по-голяма степен с пристъпването към реална работа след момента на първоначалната реакция не е само руски проблем.

И в САЩ, и да кажем, във Франция, нещата стоят по абсолютно същия начин.

Става дума за проблеми с човешкия манталитет, за проблеми с липсата на съответните системи. Но главното е, че хората, занимаващи се с планиране и прогностика, са отделени от хората, взимащи решения. Взимащите решения трябва да са, колкото е възможно, по-интензивно въвлечени в процеса на прогнозиране и стратегическо планиране – по презумпция те би следвало да ръководят този процес, като основни негови бенефициенти.

Там, където това се случва реално, макар не без проблеми, а именно в Сингапур – стратегическите резултати са налице! У нас има закон за стратегическото планиране, у мнозина назрява разбирането за необходимостта от него. Самият аз се занимавам с това. Да се надяваме.

– Отстрани се наслагва впечатлението, че на държавническо ниво у нас напълно липсва система за прогнозиране, или ако я има, е катастрофална. Пример: управляващите Руската федерация явно не дооцениха възможната реакция на западните държави (особено на Евросъюза) по отношение на Крим и Донбас, не вярваха, че Европа ще постави своите ценности по-високо от икономическите си интереси. Това можеше ли да се предскаже?

– Не мисля. Мисля, че за самите европейци бе изненадващ фактът, че изведнъж успяха да стигнат до общо мнение по този въпрос.

– Но все пак успяха.

– Да, успяха. В голяма степан под въздействието на външни фактори.

– САЩ?

– Според мен, да. Ако ЕС нямаше такъв „колективен мениждър“, който тъй често да го подтиква към определени решения, би се колебал много дълго за много неща.

– Внушението ви е, че САЩ са тъмна сила, която иска да навреди на Русия. Къде остана превъоръжаването? То започна по времето, когато бяхте в САЩ. В самото начало ли знаехте, че ще се провали? Че нито една от държавите не е заинтересована от изграждането на наистина взаимоизгодни отншения?

– Отношенията ни със САЩ в много направления могат да се нарекат взаимоизгодни. Например в сферата на неразпространението на ядрено оръжие.

Що се отнася до превъоръжаването, тогава САЩ имаха сериозни проблеми в Близкия изток, в онзи момент не им беше до нас. Но как се получава така, че само ние надигаме глава, превръщаме се в техни стратегически конкуренти – особено заедно с Европа? Ако сме в добри отношения с Европа, „червената им лампичка“ се включва моментално.

– Можете ли да прогнозирате кой ще бъде следващият президент на САЩ?

– Като американист любител ще ви кажа едно: ако от средата на август до началото на септември някой ви каже кой ще е президентът на САЩ, изгонете го, той не знае какво говори.

– Толкова ли е непредсказуемо всичко?

– Да, там всичко се развива динамично. Първо ще има първични избори. Те ще покажат кой има реални шансове да върви напред, кой отпада. След това ще последва вътрешнополитическа битка.

При демократите най-вероятно ще победи Хилари Клинтън. При републиканците е доста по-сложно. На този етап лидер е Доналд Тръмп, което е абсолютно нелогично. Най-вероятно няма да стигне доникъде. После, през юли-август 2016 година, ще се проведат партийни допитвания. Тогава ще има относителна яснота за разпределението на силите. Така че, сега мога да прогнозирам, че или републиканец, или демократ ще стане президент (смее се).

– Още една „голяма изненада“, оказала сериозно влияние върху отношенията между РФ и САЩ, както и между САЩ и редица държави от ЕС – Едуард Сноудън. Знаете ли нещо ново, свързано с изнесените от него изобличаващи Америка факти?

– Не. За всички професионалисти това са очевидни неща. Както е очевидно, че всичко, което е качено на всякакви електронни носители, свързани чрез интернет – били те смартфони, Twitter, Facebook, Dropbox, Google Drive – е потенциално достъпно за широката публика.

Сноудън привлече световното внимание към това колко всеобхватно и лицемерно се върши всичко това и до каква степен американските глобални корпорации са в партньорски отношения със спецслужбите.

Представям си колко трудно е било на Едуард да се реши на подобна крачка и на какво систематично преследване ще бъде жертва през целия си живот. Затова постъпката му заслужава изключително уважение.

– Имате ли смартфон?

– Имам.

– Но ви няма в социалните мрежи.

– Няма ме. Но не защото се страхувам, че ще ме следят. Имам смартфон и мисля, че той се подслушва. Нямам никакво основание да смятам, че не се подслушва. Просто социалните мрежи отнемат гигантско количество време. Нужна е много сериозна дисциплина, за да се възползвш грамотно от тях.

– При тези невероятни възможности в глобалното следене, които САЩ има – съдейки по разкритията на Сноудън – както и много други държави, необходими ли са изобщо разузнавачи?

– Разбира се, че са необходими. Ако бяха излишни, отдавна да ги нямаше. Съществуват редица неща, които не могат да се засекат от никакви виртуални обхвати.

Първо, най-ценната информация е изправарващата информация. А тя никъде не е написана, съществува само в умовете на определени хора. Когато бъде записана, регистрирана и приета за сведение, вече ще бъде късно. Можем да разберем за нея, да прихванем документи или дори да изнесем информация в пресата – но ще бъде твърде, твърде късно.

Второ, някои неща, като например обществените нагласи, са просто непредвидими. Не говоря за обществените настроения като цяло, а за настроенията на отделни групи, свързани с вземането на решения. Това се усеща единствено от тези, които са близо до тях. А тази информация е много важна. Останалото може да се разбере от открити източници или да се прихване. Но като цяло сериозните хора отдавна знаят, че ги засичат, и се съобразяват с това.

Още нещо. Как ще отличите информацията от открити източници от дезинформацията? Затова и съществува разузнаването…

– Ще ми се да ви попитам за светоусещането ви пет години след като се прибрахте в Русия. В една от своите статии изреждате немалко недостатъци, свързани с днешната реалност в страната ни – от ниското качество на живот до изтичането на мозъци. Още ли вярвате, че всичко може да се промени към по-добро?

– Аз съм руски гражданин и няма как да не искам страната ми да се развива всеки ден към по-добро. Да, разбира се, че има много проблеми. Но всички разбират през какво премина родината ни. Вместо до безкрайност да се обясняваме дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна, просто трябва да я напълним.

Честно казано, след прибирането ми се притеснявах какво впечатление ще направи Москва на децата ми. На тях също им предстоеше да живеят тук. Но самият аз се удивих колко се е разхубавила Москва през последните години. Мога да я сравня с много градове в света, и не като турист, който често вижда само външната страна.

При всичките ни проблеми днес в Москва се намират едни от най-подредените паркове, погледнете и пешеходните зони. А според синовете ми в света няма такива шикарни места за отдих като парка „Горки“. В Москва е интересно, попитайте експертите, които живеят тук.

– Писали сте също така, че Русия трябва да се освободи от манталитета „обсадена крепост“ и да „строи мостове, а не стени“. Притеснява ли ви това, че в момента става точно обратното?

– Защо обратното? Ние строим мостове с ударни темпове. На Изток. А Западът с ударни темпове строи стени. Те разбират колко много се нуждаем от мостове.

Проблемът на Русия е в липсата на достатъчно демографска и икономическа маса за нормалното й развитие. Независимо от огромната територия ние сме неголяма страна, не сме голям пазар.

Разработването на различни проекти има добра възвръщаемост на големите пазари – като САЩ, ЕС, Китай. Ако Канада не беше стъпила на юг на американския пазар, никога нямаше да се развие – защото връзките „изток-запад“ са затруднени, климатът там е суров, населението е малобройно.

Не трябва да мислим за Русия само от гледната точка „запад-изток“, а все повече от тази „север-юг“, като на северната част на Голяма Евразия. Там населението от Турция до Япония е почти 4 милиарда, а икономическият ръст е 5% годишно! Но за целта е необходимо да изградим инфраструктура в това направление, а преди това да обезпечим безопасността си.

– На Изток наистина строим мостове, но на Запад ги рушим един след друг…

– Ние ги рушим?

– И ние, и те.

– Ако те не рушаха, ние далеч не бихме правили същото. Не бихме имали никакъв повод да рушим. Още повече че до съвсем скоро ние имахме ясното разбиране – в това число и аз – че ще се сближаваме все повече и повече, че ще имаме общи пазари и голям брой общи компании, че ще общуваме „по съседски“.

– Според вас кога настъпи преломът?

– Малко преди Украйна. Но аз смятам, че сегашната ситуация е отклонение, после ще започне да се развива противоположната тенденция.

Казвам това не защото съм оптмист, а защото всичко е циклично. Възможно е настоящата криза в отношенията ни със Запада да се проточи, но в края на краищата ще приключи. И това не означава, че ние ще обърнем гръб на Изтока. Нужни са ни и Изтокът, и Западът. Русия е едновременно и източна, и западна държава. Ненапразно орелът на руския герб има две глави, които гледат в различни посоки.

– Когато се върнахте от САЩ, споделихте, че през цялото време, докато сте работили там, не сте казали и една руска дума. А на какъв език мислехте? Сега на какъв език говорите с членовете на семейството си? Тогава казахте, че сте разговаряли с жена си основно на английски и френски.

– Мисля и съм мислел на езика, който говоря в момента – макар често да не си давам сметка кой точно е той. Това се случва от само себе си.

Казват, че различните езици живеят в различни области на мозъка и вътрешно са свързани, трябва само осъзнато да направиш превода. Много често сме се хващали, че превключвайки на някакакъв телевизионен канал, започваме да мислим на съответния език, игнорирайки този, който обичайно използваме. Мозъкът автоматически се настройва на „фона“.

В семейството ми все още разговаряме главно на английски, макар руският да завзема все по-голямо пространство. Няма как да минем без него – все пак сме в Русия.

– Липсва ли ви по някакъв начин този ваш минал, американски живот?

– Да, разбира се. Липсват ми и предишната ми работа, и много места по света, и хора, с които съм бил свързан емоционално. Но ми липсват доста по-малко, отколкото съм си представял преди пет години. Сега имам много интересни и важни проекти. Животът продължава.

– А онзи офицер от Външното разузнаване, който ви предаде, жив ли е още?

– Кой да знае, кому е нужен той сега…

---------------

*С какво е известен Андрей Безруков

Роден е на 30 август 1960 г. в град Канск, Красноярска област. През 1983 г. завършва Томския държавен университет, специалност „История”, през 1995-а – Йоркския университет в Торонто (Канада), през 1997-а получава степен магистър по международен бизнес във Франции, приз 2000 г. завършва Школата за държавно управление „Джон Кенеди“ на Харвардския университет (степента му е анулирана през 2010 г., когато го връщат в Москва).

Полковник от разузнаването в отставка. От 1999 година заедно със съпругата си Елена Вавилова (Трейси Ли Ен Фоли) се занимава с нелегална дейност в САЩ. Под името Доналд Хитфилд ръководи консултантска компания, специализирана в областта на правителствените и корпоративни системи за стратегическо прогнозиране и планиране.

Арестуван е през юни 2010 г. в САЩ и екстрадиран в Русия заедно с други участници в шпионския скандал, в това число Анна Чапман, в замяна на четирима руски граждани, осъдени за шпионаж в полза на САЩ и Великобритания. От декември 2010 година е съветник на президента на „Роснефт“.

Доцент в Катедрата по приложни анализи на международните проблеми в Московския държавен институт по международни отношения (МГИМО). Награждаван с множество ордени и медали.

Женен, с две деца.

Превод от руски: Елена Дюлгерова