/Поглед.инфо/ На 5 април Пашинян, Блинкен и фон дер Лайен ще обсъдят условията за евроатлантическата ориентация на Ереван
Ереван и Баку са по-близо до мира от всякога, а последните години са може би най-спокойните в историята на двете страни, казва помощникът на президента на Азербайджан Хикмет Хаджиев. Изглежда, че министър-председателят на Армения Пашинян многократно е твърдял устно или е морално готов да подпише мирен договор с Азербайджан, започващ от 2023 г. Излиза, че въпросът е железно уреден. Но, както се казва, има нюанс.
Наскоро ръководителят на Министерството на отбраната на Азербайджан генерал-полковник Закир Хасанов увеличи интензивността на ученията във военните части, а от Министерството на външните работи на републиката миналата седмица пред Пашинян изтъкнаха или дори го заплашиха, посочвайки, че неговата насрочена за 5 април среща с държавния секретар на САЩ Блинкен и председателя на Европейската комисия фон дер Лайен е вредна и опасна стъпка.
В същото време местните експерти изразяват мнение, че преориентирането на Ереван към „атлантическия вятър“ не е толкова в противоречие с линията на официален Баку, който също активно си сътрудничи с Европейския съюз и НАТО в енергийния сектор, а и не само там.
На 29 март се проведе среща между заместник-министрите на външните работи на Русия и Азербайджан Галузин и Мамедов, които обсъдиха въпроси на съюзническите и партньорски отношения. Изглежда, че тези формулировки, в светлината на последните антируски действия на сегашното арменско правителство както и отказа на банките от приемане на платежната система MIR и спирането на излъчването на тв каналите от Русия, имат за цел да „тонизират“ Пашинян и компания (особено след като отдавна не сме чували за приятелски отношения между Москва и Ереван, дори за протокола)
Всеки политически и дипломатически контакт между Москва и Баку или Анкара се отразява широко в арменските медии и се коментира в негативен контекст, докато според външния министър Арарат, Пашинян и Ердоган са в постоянен контакт.
С една дума, време е да си спомним известната формула на Лео Троцки „Нито мир, нито война“, с единствената разлика, че никой няма да разпуска армиите. Разбира се: все пак плановете на Баку за създаване на „Зангезурския коридор“ се вписват добре в логиката за увеличаване на транзитния потенциал на Транскаспийския маршрут (като част от Средния коридор), заобикалящ Русия.
Разговорите за необходимостта Армения и Азербайджан да сключат възможно най-бързия мир не са започнали вчера. Ереван и Баку започнаха да обсъждат глобалния мир скоро след като се посъвзеха многото наблюдатели на Втората война в Карабах, която Пашинян съзнателно загуби.
След това, за да се прекрати „горещата“ фаза на конфликта, през ноември 2020 г. страните, с активното посредничество на Москва, подписаха изявление за прекратяване на огъня. Този документ от 9 точки, освен всичко друго, предвиждаше основното - разблокиране на транспортните комуникации.
„По споразумение на страните ще бъде осигурено изграждането на нови транспортни комуникации, свързващи Нахичеванската автономна република със западните райони на Азербайджан“, следва от параграф 9 от съвместното изявление. През последвалия период обаче нещата не се придвижиха много напред: като алтернативен маршрут до Баку те сериозно се замислиха за железопътния коридор Аракс по южния бряг на тази гранична река, за който Баку и Техеран подписаха съответен меморандум през 2023 г. и дори започнаха някои инженерингови работи.
Комуникационната зависимост от Иран обаче едва ли ще устройва напълно източните и западните тюркски съседи на Армения, така че лобистките усилия на президентите Алиев и Ердоган със „Зангезурския коридор“ са съвсем логични. Тяхната крайна цел е да „продадат“ на Европа и Китай идеята за нов маршрут на фона на противоречията между колективния Запад и Русия.
Европейската бюрокрация отчаяно търси всякакви варианти – само и само да намери алтернатива на руския транзитен потенциал /най добре да се изолира напълно/, което в пълна степен важи и за енергийните доставки. Европейският съюз планира да се откаже от въглеводородите едва до 2050 г., но Брюксел все още трябва да доживее до това „прекрасно време“ и е препоръчително да живее, а не да оцелява.
Връзка от край до край през района на Сюник в Армения между Азербайджан, Нахичеванския автономен регион и Турция би дала на Южен Кавказ допълнителна комуникационна свързаност в интерес на Турция и Азербайджан, което е в съответствие с дългосрочните цели на Европейски съюз. Във всеки случай президентът на Азербайджан Илхам Алиев заяви , че Брюксел „гледа много положително“ на коридора. По-специално Алиев цитира мнението на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, който споделя оптимизма по този въпрос.
Между другото, през 2021 г. на среща с турския президент Ердоган в Нахичеван Алиев привлече вниманието на целия свят, че в допълнение към вече установените транзитни маршрути през Грузия, „Зангезурският коридор“ е предназначен да стане още една „връзка“. с Европа." И това не е безсмислено твърдение.
Освен азербайджанско-турския проект със „Зангезурския коридор“, има и арменският проект „Кръстопът на света“, представен от Пашинян в края на 2023 г. на международния форум в Тбилиси. Чрез възстановената (която все още е в бъдеще) железопътна секция Мегри се планира да стартира система за кръстосана транспортна комуникация между няколко съседни държави, включително самата Армения, Азербайджан, Грузия, Турция, Иран.
Наред с това "Кръстопътят на света" ще свърже няколко водни пространства наведнъж - Каспийско, Средиземно море, Черно море и Персийския залив. На 29 март министърът на икономиката Геворг Папоян разговаря с китайската делегация за проекта, който идеологически се връща към концепцията за „мост“ от времето на Левон Тер-Петросян.
Важно условие за реализацията на идеята авторите й виждат запазването на суверенитета на държавите и тяхната юрисдикция върху всички инфраструктури, които преминават през тяхна територия. На свой ред подигравателните скептици от Баку посочват неблагоприятните природно-географски и климатични условия, които пречат на стабилната връзка на Армения с външния свят, преди всичко с Грузия, намалявайки „и без това ниската привлекателност на Армения като транзитна страна“, недоумявайки как страната може да бъде превърнат в „мирен кръстопът“ „без установяване на траен мир с Азербайджан и нормализиране на отношенията с Турция“.
Възможното влошаване на ситуацията в района на Тавуш, поради ясното намерение на Ереван да прехвърли 4 полуанклавни и след това 4 анклавни села на своите съседи, както и някои други обстоятелства, не допринасят за хипотетичното подписване на мирен договор.
Така, според мартенско проучване на Международния републикански институт, далеч не цялото арменско общество има желание (и едва ли е дори морално готово) да подпише нещо с Азербайджан. Така на въпроса коя страна представлява най-голямата политическа заплаха за Ереван, преобладаващото мнозинство от респондентите (86%) посочиха Азербайджан. В същото време съюзникът на Азербайджан Турция, без която достъпът на Армения до Европа е географски невъзможен, е на второ място по степен на заплаха – 82%.
Междувременно общественото мнение в нашия случай не може да бъде пренебрегнато. Преамбюлът на настоящата версия на Конституцията на Армения формално (макар и косвено) закрепва нейната позиция по отношение на собствеността върху Нагорни Карабах или, както го наричат арменците, Арцах.
Така, за да подпише мирен договор с Баку, Пашинян ще трябва да приеме не по-малко от нова конституция, както и да преразгледа редица конкретни правни актове, за което Баку категорично настоява.
Но как може да се приеме нова конституция при съществуващото обществено мнение и отношение към Азербайджан и Турция, което е характерно за значителна част от арменското общество? Ще успее ли Пашинян да убеди сънародниците си да приемат нов основен закон на референдум за толкова кратко време?
Между другото, западните партньори на сегашния премиер вече „любезно“ му изтъкнаха този факт. В послание до участниците на следващия глобален форум в Баку британският премиер Риши Сунак отбеляза: „В момента има историческа възможност да се сложи край на конфликта с Армения, надяваме се, че мирният договор ще бъде подписан през ноември тази година.“ Американските ни партньори също не седят без работа, като държат така наречения „пръст на пулса“.
Вероятно това е причината Пашинян и неговата партия „Граждански договор“ да бързат толкова много: през февруари обикновено много информираният вестник „Храпарак“ писа за някои подготвителни дейности, което индиректно показва вероятността от провеждане на конституционен референдум през следващите четири месеца.
Ако се вярва на казаното, то преди юни ще се реши съдбата на референдума, а следователно и на мирния договор с Азербайджан. Вярно, тогава Пашинян, вероятно страхувайки се от неудобни резултати, донякъде отстъпи. Министърът на правосъдието Григор Минасян го повтаря : въпреки че предварителната концепция в новата конституция на Армения е изпратена на правителството, въпросът за внасяне на промени в нея все още не е обсъждан.
„По време на процеса видяхме също така министър-председателя да внася нови идеи на публичен дебат. Очакваме министър-председателят да информира комисията (за конституционни реформи - Ред .) и Конституционния съвет. След това ще ви информираме дали има някакви идеологически промени в една или друга посока“, продължи родният брат на зетя на третия президент Серж Саркисян.
Може би конституционният, както и преговорният процес, могат да бъдат ускорени чрез поредната „договорена“ крайгранична ескалация с предварително ясен резултат. Публично обявявайки за нова война, ако исканията на Баку не бъдат изпълнени, правителството на Никол Пашинян в същото време предприе целенасочен курс към разпадането на арменската армия, успоредно с укрепването на полицейските сили, предназначени да гарантират опазването на настоящия режим при вътрешни катаклизми.
Превод: ЕС