/Поглед.инфо/ Сръбският вътрешен министър Александър Вулин даде името на човека, заради чиято „фалшификация“ НАТО реши да бомбардира Югославия. Това е американският дипломат Уилям Уокър. Във Вашингтон и Брюксел това изявление беше прието враждебно и срещу Вулин - един от най-проруските политици в Сърбия на власт - започна кампания за отстраняване.
Ако някой попита кой е „нашият човек“ в ръководството на Сърбия, може уверено да отговори – Александър Вулин. В неговия случай става дума не само за декларации за братство и приятелство, но и за реалното съдържание на политиката, която провежда Белград.
Почти руска фамилия може да бъде объркваща: и самият Вулин, и съпругата му Наталия са сърби и нямат нищо общо с Русия. Русофилията на политика расте по-скоро поради разногласията му със Запада от почти цивилизационен характер, което прави Вулин нетипичен представител на правителството на американофилката и открита лесбийка Анна Бърнабич и на сръбския елит като цяло. Ако населението на Сърбия е поддържало проруски настроения от векове, тогава управляващите кръгове на тази страна по-често гледат към Запада, отколкото където и да е другаде, дори ако външно остават лоялни към Москва.
Вулин често е наричан „старият съюзник на Слободан Милошевич“. Това не е съвсем вярно, въпреки че сега те могат да се нарекат партийни. По време на разпадането на Югославия Вулин е само на 20 години и принадлежи към левите политически активисти - толкова леви, че държи портрет на Че Гевара в апартамента си. Неговата политическа алма-матер е партийният съюз на Югославската левица, който провъзгласява интернационализма за своя идеология. Оглавява се от съпругата на Милошевич, Мира Маркович, а за президента на Сърбия обединението наистина се превръща в една от силите, на които той разчита. Вулин обаче предизвикателно напусна партията и управляващата коалиция година преди бомбардировките на НАТО - веднага след като социалистите на Милошевич сключват съюз в парламента с националистите на Воислав Шешел. Той не може да приеме това по идеологически причини.
Оттогава погледът на Вулин се измества към центъра. Също към центъра, но от дясната му страна, са възгледите на настоящия президент на Сърбия Александър Вучич, чийто партиен шеф през годините на войната е Шешел, а апаратен - Милошевич.
В системата за управление на Вучич, известен с виртуозното си умение да седи на няколко стола едновременно , на негово място се озова русофилът Вулин. Той беше изпратен в Министерството на отбраната за три години и половина, поставяйки задача, с която русофоб не би могъл да се справи – да превъоръжи сръбската армия, разчитайки на руския военно-промишлен комплекс и руски оръжейни заеми.
През това време е направено много, но през октомври миналата година Бърнабич пренареди Вулин, назначавайки шефа на МВР. Имаше слухове, че това е направено под натиск от Вашингтон, където твърдо се придържа към стратегията за окончателно изтласкване на Русия от Балканите. Не се знае дали е вярно или не, но на новата си длъжност Вулин си остана Вулин и около веднъж на два месеца лети за Русия за „приятелски преговори“ с Лавров, после с Шойгу, после с Патрушев, после с Чемезов.
Последният път той лети за Москва в началото на декември, седмица след като Вучич в Сочи получи от Владимир Путин "царски подарък" под формата на жизненоважна отстъпка за газ за Сърбия. В Москва Вулин се оплака: „Всяко наше посещение в Русия винаги предизвиква атаки от точно определени центрове, винаги се появява определен професор, анализатор и сме заплашени със санкции, лични или колективни, винаги има идея, че Сърбия не смее да решава сама , не може самостоятелно да избира приятели.”
Наистина през последните дни министърът претърпя поредица от остри информационни атаки от прозападните кръгове на Сърбия. Но, трябва да се признае, той самият даде причини за тези нападки - такива, които не можеше да не даде.
Вулин сега е в центъра на два доста оригинални скандала. Първият беше провокиран от сръбските медии, които твърдят, че министърът е предал на секретаря на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев материалите за подслушване на руски опозиционери, които през пролетта на 2021 г. се събират на "семинар" в евтин и безвизов Белград.
Няколко дни след срещата между Вулин и Патрушев всъщност беше арестуван един от организаторите на семинара Андрей Пивоваров - изпълнителен директор на "Отворена Русия", призната за нежелана организация в Руската федерация.
В картината на света на сръбските либерали Вулин "прекрачи границата", "участва в политически репресии" и "се доказа като агент на чужди специални служби", заради което трябва да бъде освободен от поста министър.
Вторият скандал е още по-силен, надпреварва се да го коментират представители на ЕС и САЩ, тъй като Вулин открито оспори една от ключовите разпоредби на косовския мит, грижливо пазена от Запада, според която агресията на НАТО срещу Югославия е оправдана и дори необходима. А именно: той нарече така нареченото клане в Рачак инсценирано. Събитието е формален повод за намесата на Алианса в конфликта в Косово.
Рачак е село, където през януари 1999 г. са открити телата на 43 възрастни мъже, една жена и 14-годишен. В онези дни край селото се водят битки между бойците от Армията за освобождение на Косово и сръбските сили за сигурност. Селото многократно е преминавало от ръка на ръка и къде действително са били убити намерените е спорен въпрос. АОК и Западът вярват, че става дума за екзекуции и етническо прочистване. В Белград обявиха фалшификация, в рамките на която телата на загиналите в битките бойци на АОК са извлечени от различни места и представени като екзекутирани цивилни.
По-точно така казваха в Белград, но сега, поели курс към ЕС, все по-рядко го казват, но Вулин все пак реши да подчертае, че смята сръбската версия за оправдана. И след като започнаха да го обвиняват, че отрича военни престъпления, той посочи главния, според него, организатор на фалшификацията - бившия шеф на комисията за проверка на ОССЕ, американския дипломат Уилям Уокър.
„Уокър и хората му събраха подробни, но фалшиви документи за събитията в Рачак. Те превърнаха борбата срещу терористите от АОК в клане на цивилни“, каза Вулин в ефир.
Самият Уокър, разбира се, няма да се съгласи с това. Но си струва да изброим тезите, с които той успя да се съгласи по-рано, когато свидетелства в МНСБЮ по делото Слободан Милошевич.
Например, Уокър призна, че като официален представител на САЩ в Никарагуа е предоставял на антиправителствените сили оръжие и боеприпаси под прикритието на хуманитарна помощ. Що се отнася до Косово, той призна, че многократно е давал на медиите фалшива интерпретация на различни събития в провинцията (тъй като „самият той не си е представял истинското състояние на нещата“) и че е сътрудничил на ЦРУ, което в неговата собствени думи, "се интересуваше от тази война."
Последната известна позиция на Уокър е като съветник на косовския президент Хашим Тачи. Същият командир на АОК, който сега е съден за кланетата на сърби.
Като цяло този процес е част от стратегията на Запада да примами Сърбия в НАТО. Вулин категорично се противопоставя на тази стратегия и сега той напълно се превърна в неприемлив за Вашингтон министър. Сегашните атаки срещу него вероятно са свързани с факта, че президентът на САЩ Джо Байдън след дълго забавяне все пак сформира и изпрати екип от опитни и опасни фигури на Балканите. Техните задачи са известни - изтласкване на Русия и проалбанската политика, така че сърбите „да не забравят за своите непростими престъпления“ (Байдън лично обеща това по време на предизборната кампания, разчитайки на гласовете на албанската и босненската диаспори).
По това дали Вулин като министър ще оцелее при сегашните атаки срещу него и дали няма да бъде отстранен на незначителна позиция, може да се прецени колко успешни са действията на специалния екип на Байдън - и докъде е готов да стигне този екип в своето противопоставяне на руското влияние в Балканския регион.