/Поглед.инфо/ Ескалацията на отношенията между албанци и сърби е причинена от решението на Прищина да не допуска автомобили в Косово със сръбски номера. Тъй като регионът има територии с компактно живеещо сръбско население, това предизвика вълна от протести както в Косово, така и на територията на Република Сърбия. На 20 септември албанската армия и полиция поставиха контролно -пропускателни пунктове на границата и също разположиха снайперисти. В отговор косовските сърби блокираха магистралата с камиони и строителна техника, блокирайки контролно -пропускателните пунктове Ярине и Бърняк.

По тази причина албанските специални части бяха изпратени при сърбите. При безредиците нямаше жертви. Военна техника бе пренесена от територията на Сърбия до границата и сърбите извършиха демонстративни полети на авиацията си на административната граница. Структурата на НАТО - КФОР, която отговаря за сигурността в региона, всъщност не участва в разрешаването на ситуацията.

На 29 септември в Брюксел се проведоха преговори с ръководството на Сърбия и Косово. Столицата на ЕС беше избрана като платформа за разрешаване на конфликта, въпреки че и двете конфликтни страни не седнаха на масата за преговори.

Европейският съюз беше представен от Мирослав Лайчак, който е специален представител за Западните Балкани и диалога Белград-Прищина.

Показателно е, че в навечерието на ескалацията на конфликта той е бил на официално посещение в Косово.

Президентът на ЕС - Урсула фон дер Лайнен - посети официално Косово на 29 септември, където обяви перспективите за присъединяване на региона към континенталния блок (в неопределено бъдеще).

Тя само небрежно засегна въпроса за конфликта, като каза, че е „жизненоважно Косово и Сърбия да нормализират отношенията си ..."

"Много съм загрижен за настоящата криза. Важно е да се разсее ситуацията и да се върне на масата за преговори, за да се намери устойчиво решение", заяви тя.

" И единственият начин да направите това е чрез улеснен от Европейския съюз диалог. Това е единствената платформа за разрешаване на настоящата криза", каза още Урсула.

" Ще поддържаме връзка, както беше обсъдено, защото искам да видя напредък в Косово, а това е възможно само чрез сътрудничество", добави тя.

На фона на други фрази за важността на реформите, европейските безвъзмездни средства за Косово и консолидацията в борбата с корупцията и престъпността, всичко това изглеждаше доста абсурдно.

Жозеф Борел заяви по -рано на 26 септември, че „Косово и Сърбия трябва да намерят решения, за да успокоят ситуацията и да се споразумеят за по -нататъшни действия. ЕС ще подкрепи активно тези усилия."

" Както косовските, така и сръбските лидери носят пълна отговорност за всякакви рискове за сигурността и благосъстоянието на местните общности както в Косово, така и в Сърбия", заяви Бореб.

Междувременно Русия зае активна позиция по въпроса за ескалацията. Руският посланик Александър Ботан-Харченко, заедно с военното аташе и сръбското военно ръководство, посетиха военната база в Рашка на 26 септември, където сръбските войски бяха в повишена бойна готовност.

Руският посланик обвини за кризата временните структури в Прищина, които нарушават и не изпълняват предварително подписаните споразумения.

Сръбският президент Александър Вучич се срещна с руския посланик на 29 септември и му благодари за подкрепата.

Въпреки че инциденти между албанци и сърби са се случвали няколко пъти в миналото, този случай е показателен по редица причини.

Първо, самата ситуация е подобна на решението на молдовските власти да блокират транспорта с приднестровски номера. Украйна подкрепи това решение, което всъщност означава блокада на Приднестровието. Остава впечатлението, че този механизъм за Молдова и Косово е предложен отвън, за да се тества ситуацията, включително за провокации.

Второ, официалната позиция на Сърбия в продължение на много години е ясно двусмислена по отношение на Косово. Въпреки че според Конституцията то е част от Сърбия, но суверенитетът на Белград практически не се простира до него.

Въпреки това, ЕС (където не всички членове признаха Косово, което е значително) продължи да оказва непрекъснат натиск върху Белград, отправяйки политически искания. По отношение на някои от тях Белград направи отстъпки.

Трето, стратегията на сръбското ръководство за „два стола“ има отрицателно въздействие върху самото сръбско общество. Така например, отстъпвайки на исканията на Брюксел и Вашингтон, гей парадите в Сърбия и насърчаването на нетрадиционни сексуални отношения бяха легализирани.

Това предизвика широко недоволство от хората, които обвиниха правителството в предателство (трябва да се отбележи, че настоящият премиер на Сърбия Анна Бърнабич е лесбийка).

Четвърто, в Сърбия се вкорениха многобройни европейски компании, неправителствени организации и фондации, които активно водят прозападна политика, включително по въпроса за Косово. И те не се считат за нежелани и не са етикетирани като агентите на западното влияние в Русия.

Въпреки че сценарият за мащабен военен конфликт е малко вероятен, откровено агресивното поведение на косовските албанци и липсата на разумен отговор от междуетническите западни сили, разположени в региона, дават да се разбере, че Западът е на страната на Косово, независимо какво официално декларират дипломати от ЕС.

Що се отнася до Русия, нейните действия спрямо Сърбия вече са достатъчно демонизирани на Запад и от либералната преса в самата страна.

Например Центърът за руско-сръбско хуманитарно сътрудничество в град Ниш е определен за седалище на хибридна война в региона, докато дейностите на Руските железници или Газпром са представени като упражняване на влиянието на Москва на Балканите.

Разбира се, Западът следи отблизо действията на Русия по отношение на настоящия конфликт, което предлага възможността да се помогне на Белград да реализира забързан и труден сценарий. Европейското мислене, основано на прецедент, е усвоило доста добре бързането към Прищина по време на операцията на НАТО срещу Югославия.

Но в настоящата геополитическа ситуация Москва може да действа там със сила само със съгласието и официалната покана на сръбските власти. И подобна покана едва ли може да се очаква.

Следователно Александър Вучич няма място за маневри и може само да се надява на ефективен натиск от страна на европейските политици върху косовските власти. От друга страна, това може да забави преговорните процеси, което застрашава интересите на Сърбия.

Превод: СМ