/Поглед.инфо/ Сръбският член на Президиума на Босна и Херцеговина Милорад Додик направи това, което никой от неговите предшественици не се осмели да направи: той припомни, че Босна трябва да живее според Конституцията и Дейтънското споразумение от 1996 г.
Позоваването на законите и международните споразумения звучи като обявяване на война: в края на краищата, с решенията на западните покровители на БиХ, т.нар. Върховни представители, сръбският етнитет беше лишен от около 70 (!) свои компетенции, които са включени в Дейтънското споразумение и Конституцията на страната.
„Най-късно до края на този месец - през първата седмица на следващия, ние ще излезем с обширен дневен ред, който ще доведе до оттегляне на съгласието ни за формиране на обща армия за БиХ, от плащането на косвени данъци. Тези функции, според Конституцията на БиХ, принадлежат на Република Сръбска“, каза Милорад Додик на 7 октомври, когато е на посещение в Белград. “Дори границата, тоест управлението на границата на територията на РС принадлежи на нас, а не на БиХ... Висшият съдебен и прокурорски съвет на БиХ е измислен като място за вземане на решения и назначаване на всички съдии, но Република Сръбска ще върне тези правомощия в юрисдикцията на собствената си съдебна система. Ще отменим и забраним дейността на специалните служби от Сараево. Ще отхвърлим на наша територия всички закони, наложени ни в миналото от Върховните представители ”.
Смело, остро, категорично! Томахавката на войната не беше изровена от Додик. Всичко започна, когато Западът обяви представителите на Република Сръбска в края на 90 -те и началото на 2000-те за военнопрестъпници. Те бяха осъдени в Трибунала в Хага по скалъпени обвинения на фона на оправдаването на мюсюлманските главорези бошняци. Тогава върховните представители започнаха да откъсват правомощията на Република Сръбска парче по парче. Баня Лука беше лишена от гарантираното от Дейтън право на собствена армия, да извършва външноикономически дейности, от деня на своята независимост и дори беше принуден да смени герба си. Конституционният съд на Сараево, управляван от чужденци, назначени от Брюксел, прехвърли военните съоръжения на територията на РС, държавните земеделски земи, горите и водните обекти под юрисдикцията на Сараево.
Баня Лука се съпротивляваше, понякога саботираше подобни решения: парадът на Деня на републиката се провеждаше ежегодно въпреки забраната и административните дела. В отговор на заплахите от Сараево, където армията е доминирана от мюсюлманите босненци, Додик създаде жандармерия - вътрешни войски, подчинени на Министерството на вътрешните работи на РС. Републиката работи в тясно сътрудничество със Сърбия, която въпреки недоволството на Сараево възнамерява да изгради каскада от водноелектрически централи и ново летище в Требине на територията на сръбския етнитет. А също и с Русия, откъдето, въпреки противопоставянето на Сараево, хеликоптерите “Ансат” пристигнаха за местната здравна система, а скоро дъщерно дружество на “Газпром” ще построи там завод за втечняване на газ. И накрая, позицията на сръбския член на Президиума на БиХ не позволява на Босна и Херцеговина да влезе в НАТО, към което се стремят босненците и хърватите.
За Сараево и Запада Додик е трън в окото. И се опитват да „разрешат сръбския въпрос“. Това започна с летните изменения на Босненския наказателен кодекс на оттеглящи се върховен представител за БиХ - австриеца Велентин Инцко. Измененията криминализират отричането на "геноцида в Сребреница" и възхваляването на сръбски командири, осъдени от Хагския трибунал. След това босненската прокуратура образува няколко десетки наказателни дела срещу сръбски граждани, започвайки с журналисти и завършвайки лично с Додик. В отговор властите на РС обявиха бойкот на всички нива на управление в БиХ и отзоваха сърбите от техните постове в БиХ. А Министерството на вътрешните работи на Република Сръбска получи заповед да се противопостави на всякакви действия на специалните служби на Сараево. Баня Лука отказа да признае новия върховен представител - германеца Кристиан Шмит, защото Западът пропусна задължителната процедура - кандидатурата на новия надзирател не беше одобрена от Съвета за сигурност на ООН.
След това Босна и Херцеговина полудя. Преди началото на срещата на високо равнище ЕС-Западни Балкани, която се проведе в Словения на 6 октомври, Шмит заяви, че няма намерение да отменя закона за „геноцида“ и че сърбите са длъжни да се върнат при властите. В отговор Милорад Додик бойкотира срещата заради участието на върховния представител.
Тогава министърът на отбраната на БиХ Сифет Поджич отмени съвместните учения на армиите на БиХ и Сърбия на полигона „Маняча“ в Република Сръбска, за които страните се подготвяха шест месеца. След това премиерът на БиХ, сърбинът Зоран Тегелтия, отхвърли Поджич за произвол, но петицията за оставката все пак трябва да премине през парламента, където мнозинството са босненци.
След това новият представител на САЩ на Балканите Габриел Ескобар се срещна с Додик, за да се изслуша позицията на лидера на босненските сърби, но на срещата американецът информира Додик, че се подготвят нови санкции срещу него (по-рано на сръбския член на Президиума на БиХ беше забранено да влиза в САЩ, беше издадена и заповед за замразяване на всички банкови сметки на Додик в чужбина, но той няма такава).
„Не ме заплашвайте“, коментира Додик. „Никога няма да ни третират като равноправни партньори, винаги ще ни смятат за хора от по -ниско ниво, които да се контролират. Президиумът на БиХ вече не функционира, работата му се свежда до индивидуалните действия на членовете му, БиХ е в задънена улица, от която няма изход. Следователно, когато Република Сръбска е хипотетично готова за независимост, няма да има пречки за стартирането на този процес, защото тя има стабилен бюджет, функциониращи институции, подготвени закони, които очакват приемане“, уточни той."
Нито Сараево, нито Западът искат независимост на РС. В сръбската общност на Босна се появиха разногласия. Заместник-председателят на Социалдемократическата партия на БиХ, сърбинът Воин Миятович, написа писмо до Додик във „Фейсбук“, където упрекна лидера на босненските сърби за „предателство на идеалите на социалдемокрацията“, отказвайки „да помири народите“ и „проявявайки снизходителност към националисти и военни престъпници“. Миятович каза, че дните на Додик в политиката са преброени. А лидерът на основната опозиционна Сръбска демократическа партия на РС Мирко Шарович сравни действията на Додик с действията на Кадафи.
Лидерът на босненските сърби ще трябва да се бие с мнозина. И от съпротивата на Милорад Додик зависи дали Република Сръбска ще се превърне в декоративно допълнение към проекта за унитарна мюсюлманска Босна.
Превод: В. Сергеев