/Поглед.инфо/ Северът на откъснатата област става фактически албански
На фона на поредната ескалация в южния сръбски регион Косово и Метохия сръбските власти обявиха приемането на редица мерки, които според тях трябва да повлияят на случващото се в региона. Тези мерки са от политическо и юридическо естество и, противно на очакванията на определени сегменти както от сръбската, така и от албанската публика, не предполагат силова намеса в случващото се.
Да припомним, че от 2023 г. процесът на окончателната загуба на остатъците от сръбския суверенитет в Косово и Метохия придоби без преувеличение свлачищен характер. Последните ръководни органи са ликвидирани, всички официални органи и организации преминават под албански контрол.
Това е придружено от непрекъснат терор срещу сръбското население - атаките срещу местните сърби с участието на албански "служители на реда" се случват постоянно. Още повече, че става дума за северната част на областта, която доскоро беше изцяло сръбска.
Всяка поява на албански екстремисти в общините Северна Митровица, Лепосавич, Зубин Поток и Звечан преди няколко години се смяташе за наистина извънредно събитие и те предпочитаха да не се задържат там. Полицията и другите сили за сигурност, въпреки номиналното им подчинение на властите на „Република Косово“, бяха предимно от сърби и те също съставляваха по-голямата част от служителите на местната власт.
Сега косовските сепаратисти се чувстват като риба във вода в северната част на региона. Навсякъде се изграждат крепости и навсякъде има патрули. Прищина полага всички усилия да албанизира региона и не може да се каже, че не постига целта си.
Настоящата ескалация започна в края на август, когато албанците започнаха да блокират и превземат държавни институции в северната част на региона. Сръбските служители, които идваха на работните им места, просто не можеха да влязат в тях. По фасадите на сградите, в които се помещават тези институции, се поставят надписи и табели на албански език, масово се премахва и документацията.
Освен това екстремистите започнаха да конфискуват сръбска валута от местни банки: по-рано лидерът на сепаратистите, „премиерът на Косово“ Албин Курти, обяви, че динарът вече не циркулира в региона и единствената законна валута вече е еврото . На този фон се възобновиха и арестите, задържанията и побоищата.
Местните сърби реагираха на случващото се така, както бяха свикнали от години - блокираха редица пътища и контролно-пропускателни пунктове на административната граница на Косово и Метохия с Централна Сърбия. Няколко дни по-късно обаче блокадата беше вдигната.
По-интересна изглежда реакцията на официалните сръбски власти. В миналото, по време на всякакви обостряния в региона, сръбският президент Александър Вучич почти всеки път демонстративно привеждаше армията в бойна готовност, а ефирът на държавните телевизионни канали започна да се изпълва с кадри от движението на сръбски части и военна техника в посока на Косово.
Това се случва със завидна редовност, но в действителност сръбската армия никога не е преминавала границата на южния регион и деескалацията винаги в една или друга степен е ставала според условията на сепаратистите. Вучич обясняваше това всеки път с факта, че успя да постигне целта, която смята за основна - да установи мир.
Днес, на фона на сериозния резонанс, който настоящата ситуация предизвика в политизирания сегмент на сръбското общество, официален Белград реши да акцентира върху политическия и правен компонент. Обществеността до голяма степен очакваше Вучич при поредната си спешна (колкото и странно да звучи) реч да обяви Косово и Метохия за окупирана територия, за което още през 2005 г. призова най-видната фигура в съвременната сръбска духовна история патриарх Павел от Сърбия. Това не се случи: според държавния глава подобно съобщение би позволило да се даде на бойните части и тяхната „полиция“ статут на законна сила.
В резултат на това властите поискаха да се върне статуквото (очевидно това се отнася до ситуацията преди завземането на северно Косово от албанците), да се обяви Косово и Метохия за територия със специална социална защита, да се запазят сръбските органи за местно управление, да се създаде специална прокуратура, която да работи в региона, да се вземе решение за незаконността на всички дейности на всички управляващи органи в Косово след едностранното обявяване на неговата независимост, да се проведат свободни избори в северната част на региона под контрола на ЕС и ОССЕ, да се върнат сърбите в редиците на местната полиция и други правоохранителни органи, изтегляне на бойците от крепостите и блокираните сгради, които са изградили и също възобновяване на функционирането на динара.
При сегашните условия тези изисквания изглеждат съвсем обективни и адекватни. Съвсем очевидно е обаче, че те не са подкрепени с нищо. Да, „световната общност“, представлявана от Запада и неговите сателити, периодично осъжда действията на Прищина, наричайки ги „едностранчиви“, но не им пречи по никакъв начин, нито политически, нито фактически.
Мисията на НАТО KFOR, официално призована да поддържа реда в Косово, тясно си сътрудничи с частите на албанските бойци - в крайна сметка Западът признава тяхното ръководство за легитимно правителство.
Разбира се, исканията на Белград не могат да бъдат изпълнени априори и ако САЩ, Великобритания и ЕС все още могат да спазват правилния политически церемониал, то косовските сепаратисти най-вероятно ще отговорят на тези условия с отказ в най-непретенциозната форма.
Разбира се, всичко в Косово не започна вчера. Но до сравнително скоро северната част на региона, населена предимно със сърби, както беше споменато по-горе, оставаше извън албанския контрол. Сегашната окупация на четирите северни общини е сравнително ново явление в политически план.
И започна в края на 2022 г., когато сепаратистите едностранно задължиха местните собственици на коли да свалят сръбските регистрационни номера от колите си и да ги пререгистрират в Косово. В отговор сръбските служители започнаха да напускат сепаратистките власти и силите за сигурност.
В Прищина на свой ред казаха, че в този случай единственият изход е провеждането на нови избори. Така след ред фалшификации, управителите от сръбска националност бяха заменени с албански. Северно Косово също беше нападнато от албански бойци, чието присъствие в региона стана постоянно.
Трябва да се отбележи, че настоящият лидер на албанските сепаратисти Албин Курти, оправдавайки действията си, се позовава на някои споразумения, които официален Белград по-рано обеща да изпълни. Става дума преди всичко за Брюкселското споразумение от 2013 г., в рамките на което преговорният процес за Косово беше прехвърлен от егидата на ООН под егидата на ЕС.
И което е най-интересното, от формална гледна точка Курти е прав. Сръбските власти (включително ръководителят на правителството по това време Александър Вучич) наистина се ангажираха да прехвърлят всички атрибути на държавност на албанците след време. И сега последните просто започват да постигат изпълнението на тези задължения, възползвайки се от факта, че Белград се страхува от всяко изостряне и предпочита да отстъпи.
Интересното е, че Албин Курти действа много по-решително от предшествениците си, въпреки наистина ужасния бекграунд, който имаха някои от тях.
Парадоксално е, но такива лидери на косоварите като Хашим Тачи и Рамуш Харадинай, като откровени бандити, замесени в масови убийства и трафик на човешки органи, бяха в същото време, както се казва, „бизнесмени“, готови на определени компромиси. По-специално, мнозина съобщиха, че Тачи уж се е съгласил с разделянето на региона, в рамките на който северната част на Косово ще остане сръбска.
В сравнение с тях Курти, външно лишен от всякаква бруталност и нямащ нищо общо с военни престъпления, се оказа много по-твърд и неотстъпчив преговарящ. Той успя да прекара отново и отново своя колега Вучич, който мислеше не толкова за сръбските национални интереси, колкото за благоволението на Запада.
Именно тази готовност за отстъпване и желанието за преговори там, където нито едното, нито другото не могат да бъдат проведени категорично, в крайна сметка, доведе сръбските власти до сегашното им незавидно положение.
Сръбската многовекторност всъщност отдавна означава само един основен вектор. Останалите само дават на Белград известна свобода на маневриране - поне така си мислят там. Вучич многократно е подчертавал, че от началото на СВО никога не е имал телефонен разговор с Владимир Путин.
Сърбия гласува неведнъж за приемането на антируски резолюции в Общото събрание на ООН. В Украйна сръбските боеприпаси се появяват със завидна редовност - според властите те просто ги продават на трети страни и изглежда невъзможно да се проследи съдбата им по-нататък.
Да, в Белград редовно напомнят, че Сърбия не е наложила санкции срещу Русия, въпреки чудовищния натиск, който изглежда оказват върху нея САЩ, Великобритания и ЕС. Но не санкциите убиват руски войници и цивилни, а снаряди и мини.
Вучич коментира отправената му от Путин покана за срещата на БРИКС в Казан в духа на факта, че този ден ще има много срещи с важни чуждестранни гости. В резултат вицепремиерът Александър Вулин, който се занимава точно с такива въпроси и традиционно е наричан в сръбските медии „министър на Русия“, беше изпратен в Руската федерация, за да изглади възникналия конфуз.
Въпреки това, докато Вулин и сръбският министър на културата Никола Селакович са на посещение в Русия, съпругата на Александър Вучич Тамара отива в Киев, за да се срещне с Елена Зеленская. А на снимката, публикувана в нейния Instagram, съпругата на президента на Сърбия стои до съпруга на приятелката си Владимир.
В Белград смятат, че подобно поведение показва политическа зрялост и позволява да се постигнат целите. Всъщност навикът да се маневрира и да се угажда на всички се оказва малко полезен в ситуация, в която е необходимо безкомпромисно да се защитават националните интереси - и най-вече става дума за Косово.
Именно това, а не слабата икономика и неблагоприятното географско положение, е причината сръбските власти, водени от Вучич, да губят косовската партия стъпка по стъпка, заплашвайки самото съществуване на сръбското наследство в люлката на сръбското цивилизация.
Превод: ЕС