/Поглед.инфо/ Днес всички разговори на Запад [A1] [A2] са за възможна банкова криза. Повод за тези разговори даде крахът на американските банки Silvergate Bank, Silicon Valley Bank (SVB), Signature Bank, както и предфалиралото състояние на швейцарската банка Credit Suisse (SC). Темите за обсъждане: вероятността и възможното време за настъпване на кризата, дълбочината на тази криза и възможната й продължителност, мерки за предотвратяване или смекчаване на банков колапс.

Набор от предложени мерки: затягане на коефициентите на капиталова адекватност за кредитните институции, засилване на контрола върху кредитните институции от страна на централните банки и други регулатори, издаване на срочни заеми от централните банки на проблемни банки, укрепване на системите за гарантиране на банковите депозити.

Прави впечатление, че когато в миналото е имало признаци на банкови кризи, са предлагани приблизително същите мерки за тяхното предотвратяване и смекчаване на последиците от тях.

Уви, днес почти никой от експертите и анализаторите не споменава основната причина за банковите кризи, причината, която ги прави неизбежни въпреки най-убедителните твърдения на паричните власти, че те държат „всичко под контрол“. Тази причина може да се формулира с няколко думи: „непълно покритие на задълженията“ (на кредитна институция).

Няколко честни и смели икономисти се опитват да доведат до общественото съзнание една проста истина: банките се занимават с фалшифициране в особено големи мащаби.

Толкова големи, че законните пари, емитирани от централните банки (статутът на тези пари е предписан в конституции и закони), са само малка част от общото парично предлагане. Основните емитенти на пари са търговските банки, които ги създават „от нищото“ под формата на заеми.

Това са нови пари в непарична форма, понякога слабо обезпечени или изобщо не обезпечени (тяхното „обезпечение“ често са „сапунени балони“ на фондовите пазари). Правото на търговските банки да създават нови пари не е разписано в законите, следователно това е фалшификация в особено големи размери.

И банките получават правото да се занимават с фалшифициране под формата на лицензи от финансовите регулатори (най-често същите централни банки). Имаме работа с организирана престъпност в особено голям мащаб (всъщност в глобален мащаб).

Фалшивите пари се поставят в банкови депозити и други сметки заедно с истинските пари (последните обикновено се носят в банката от спазващи закона граждани), докато първите са много по-големи от вторите.

Цялата тази планирана измама се проявява в моментите на набезите на клиентите в банките, тогава се разкрива онова „непълно покритие на задълженията“, за което професионалните икономисти говорят предпазливо. Всичко завършва с масови фалити на банки, които с помощта на фалшиви пари успяват да преразпределят големи богатства в полза на тясна група мошеници.

И така, през годините на икономическата криза от 1929-1932 г. 40% от кредитните институции изчезнаха от банковата система на САЩ. И в същото време милиарди долари пари от американци, които са били в сметките на такива кредитни организации.

За тези, които искат да разберат по-задълбочено какво представлява съвременното банково фалшифициране, основано на непълно покритие на техните задължения от страна на кредитните организации, мога да препоръчам моята книга: „Алхимията на парите. Как банките правят пари… от нищото” // Поредица: “Финансовите хроники на проф. Катасонов”. (М.: "Книжный мир", 2020 г)

Банковата система, основана на частично покритие на задълженията на кредитните институции, започва да се създава през 19 век. Но тогава политиците и обикновените хора не бяха толкова промити мозъци, колкото днес, и те отлично виждаха целия цинизъм на непълното отразяване.

Отне много десетилетия на „господарите на парите“ да внедрят този измамен банков модел. През 20-ти век имаше само случайни протести срещу този модел. Днес, в 21 век, вече никой не протестира, защото поради слепотата си не вижда явната измама.

Аз обаче не съм съвсем справедлив. Има единични случаи на протести днес. Току-що попаднах на статия от 17 март на известния икономически и финансов блогър Майкъл Шедлок, който се нарича Миш. Заглавието на публикацията е "Идеалното решение на банковата криза е да направим една наистина сигурна банка".

Статията започва със следното: „Не е нужно да увеличаваме лимита на FDIC, трябва да премахнем необходимостта от FDIC и да създадем банка за съхранение“.

FDIC е съкращение от името The Federal Deposit Insurance Corporation (Федерална корпорация за гарантиране на депозитите). FDIC е създадена в Америка точно преди 90 години от Конгреса на САЩ, това беше реакция на тогавашната банкова криза от 1929-1933 г., която доведе до загуба на милиарди долари от милиони американци, които държаха парите си в банкови депозити.

Между другото, в разгара на тогавашната банкова криза започнаха разгорещени дискусии за причините за кризата и начините за нейното преодоляване. Тогава, между другото, за мнозина стана ясно, че причината е непълното покритие на задълженията на банките.

Имаше предложения да се спре практиката да се създават пари от нищото, да се въведе пълно покритие на задълженията на кредитните институции. Но големият банков капитал прокара друго решение - да се създаде система за застраховане на депозитите. Подобно решение, разбира се, не можеше да предотврати банкови кризи, а само позволи да смекчи последиците от тях и имаше за цел да успокои обществеността.

Тук Миш в своята публикация казва, че ако се възстанови пълното покритие на задълженията на кредитните институции, тогава FDIC няма да се изисква.

Миш не си прави илюзии, че „господарите на парите“ ще се съгласят на пълно преструктуриране на банковата система на САЩ на нови (или по-скоро стари, добре забравени) принципи и предлага да се създадат поне пилотни банки със 100% сигурност на техните задължения .

Ето неговото предложение: „...нуждаем се от банка, която поставя 100% от активите си в овърнайт съкровищни бонове и не издава заеми".

По очевидни причини такава банка няма да се нуждае нито от кредитни специалисти, нито от многоброен оперативен персонал. Гаранции на FDIC също няма да са необходими, т.к рисковете от нападение и загуба ще бъдат нулеви. Не е задължително да премахваме FDIC, но всъщност не е и нужно. По същество ние ще създадем 100% резервна банка."

В схемата Миш предлага използването на овърнайт съкровищни бонове като активи, което е защита срещу риска от евентуално обезценяване; този риск възниква при по-дълги съкровищни бонове (в края на краищата именно поради намаляването на пазарната стойност на съкровищните облигации със срок от година или повече се случиха колапсите на гореспоменатите американски банки).

По принцип всяка банка, работеща в момента в Съединените щати, може да стане участник в такава система, като преформатира активите си в овърнайт съкровищни бонове:

„За да предотвратим масовия фалит на съществуващи банки, бихме позволили на всяка банка да участва в тази схема. Клиентите ще могат да правят депозити в съществуващи банки.

А за тези банки, които искат да продължат своите кредитни операции, Миш предлага да формират задължения (пасиви) за сметка на парите на дългосрочните инвеститори (инвеститорите, за разлика от вложителите, са готови за рискове).

„За отпускането на заеми предлагам банките да привличат инвестиционни пари, вместо да ги заемат. Те ще направят това, като предложат по-високи от пазарните лихви по срочните депозити, но тези депозити няма да бъдат гарантирани“, отбелязва Миш.

Миш обвинява Фед, че е отговорен за създаването на условията за банковата криза. Той не се нуждае от надеждни банки, т.к в този случай обществото ще има въпрос: Защо изобщо се нуждаем от системата на Федералния резерв (която се нарича „кредитор от последна инстанция“, „спасител на банките“), ако всяка банка по същество ще бъде „резервна банка“ “ (банка с резерви от 100-процентно покритие на задълженията)?

А според сегашните „правила на играта“, Федералният резерв винаги е „в бизнеса“: „За 20+ години Федералният резерв издуха три икономически балона и ние многократно сме спасявали банките.“

Освен това Фед непрекъснато увеличава паричното предлагане и създава инфлация. Хората просто не я забелязват, защото са привикнали да се използва за измерване на инфлацията индексът на потребителските цени. И цялата инфлация отива на фондовите и ипотечните пазари и приема формата на "балони".

А и на пазарите на потребителски стоки тя присъства и през последната година достигна рекордни нива. Ако нямаше частично покритие на задълженията, тогава нямаше да има инфлация нито явна (пазари на потребителски стоки), нито „сенчеста“ (фондови пазари и „балони“).

„Тези, които вярват, че CPI (индексът на потребителските цени) ...измерва инфлацията, грешат. Нито един от тези показатели не взема предвид директно цените на жилищата или балона на активите като цяло.“

Миш засяга и темата за цифровата валута, която се подготвя от Федералния резерв. Американската централна банка декларира, че ще се бори с банковите кризи с нейна помощ.

Авторът заключава: „Необходими са големи промени. Вместо това Фед подкрепя същата серийна балонна акция, пълна със спасителен план и шарлатанска спасителна цифрова валута... като фалшиво решение.“

И така, Миш не се обръща към Американската централна банка (т.е. „собствениците на парите“), а към малките американски банки, като им предлага начин да оцелеят, като спрат нечестната игра с „частично покритие“. Мисля, че предложенията на Миша няма да проработят.

Първо, трудно е да се намери банка, която е готова за "пълно покритие". Ако има такава, тя ще стане неконкурентоспособна на фона на останалите.

Второ, такава банка ще стане опасна за системата на крадците и Федералният резерв ще направи всичко възможно, за да премахне подобен "прецедент". Възможно е и е необходимо преустройството на системата да започне „отгоре“. От Федералния резерв на САЩ.

Но това е утопия. Поне за днес. В края на краищата проблемът с "непълното осигуряване" в Америка днес не се обсъжда нито на по-високите, нито на по-ниските нива на обществото.

P.S. Както е известно, в Съветския съюз не е имало банкови кризи. Причината е проста: в СССР банките бяха организации с пълно осигуряване на задължения.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?