/Поглед.инфо/ Може би президентът Бил Клинтън беше този, който някога оправда разрушаването на Балканите/на снимката/, като отбеляза, че либералният интервенционизъм за промяна на режима е нещо добро, защото:
"Демокрациите не започват войни с други демокрации."
Или може би пък Джордж Буш е говорил за Ирак или дори Барак Обама е оправдал унищожаването на Либия или другите си интервенции, свързани със Сирия и Украйна.
Принципът е същият, когато единствената световна суперсила реши да хвърли мощтта си наоколо.
Идеята, че плуралистичните демокрации по някакъв начин са по-малко склонни да воюват, всъщност съществува от няколкостотин години и е разработена за пръв път от Имануел Кант в есе, озаглавено "Постоянен мир" , публикувано през 1795 г.
Кант може да е участвал в някакъв вид подмазване, тъй като френската относително либерална република, управлявана от "Директорията" по това време се готви да нахлуе в Италия, за да разпространи революцията.
Презумпцията, че "демокрациите" са някак по-пацифистки от другите форми на управление, се основава на принципа, че на теория е по-трудно да се убеди цяла нация в желанието за започване на въоръжен конфликт в сравнение с това, което се случва в една монархия, където само един мъж или жена трябва да бъде убеден.
Американската революция, предшестваща Кант, очевидно не се води по принципа, че кралете са склонни да започват войни, докато републиките не са. И действително, "републиканските" Съединени щати почти винаги са били замесени с това, което повечето наблюдатели биха считали за войни през цялата си история.
Освен това, един преглед на историята на европейските войни през последните двеста години показва, че е твърде опростено да се предполага, че демокрациите избягват да се бият помежду си.
В края на краищата има много различни видове правителства, повечето с конституции, много от които са доста политически либерални, дори ако са оглавявани от монарх или олигархия. Всички те са се озовали на различни страни в конфликтите, които бушуват Европа от времето на Наполеон.
А войните често са популярни. Само погледнете и вижте редиците ентусиазирани млади мъже, които се редят на опашка, когато Тройната Антата се изправи срещу германците и австрийците, за да започнат заедно Първата световна война.
Така че, войната може да е по-малко вероятна сред утвърдените демокрации, но трябва да се признае, че едни и същи национални интереси, които движат диктатурата, могат да повлияят еднакво върху една по-плуралистична форма на управление, особено ако медиите, които са "територията на лъжат" са замесени в тази игра.
Човек винаги може да си припомни как вестникарската верига "Хърст" създаде фалшивия наратив, довел до първото голямо задгранично имперско начинание на САЩ - Испано-американската война.
Съвсем наскоро казионните масови медии в САЩ подкрепиха катастрофалното нашествие в Ирак, дестабилизацията на Сирия и смяната на режима в Украйна, а също така и в Афганистан и Либия.
Така че ето - сега ние, американците, разполагаме с върховния либерален демократичен режим, който ще поднови властта си, вероятно с мнозинство в двете камари на Конгреса, за да подкрепи президентството на Джо Байдън.
Но нещо липсва в това, че в предизборните си кампании, демократите нито един път не са говорили за мира и ползите от него. И то сега, когато демократите се връщат в ефира, най-видими и забележими са сенатори като Марк Уорнър, които питат дали предполагаемото руско хакване на американски компютри е "акт на война?"
Сенаторът Дик Дърбин не се съмнява по въпроса, след като го обяви за "практическо обявяване на война." И Джо Байдън изглежда е на борда на ястребите, обмисляйки наказание за Москва.
Предстои ли да изпитаме Русиягейт още веднъж? Всъщност, войнствеността не е характерна само за Доналд Тръмп и Майк Помпео.
Войната е във въздуха и наскоро голямо мнозинство от Демократическата партия гласува за раздутия със Закон за оторизация на националната отбрана (NDAA), подкрепящ политиката на глобално военно господство на САЩ в обозримо бъдеще.
Ако сте американец, който би искал да види национално здравно осигуряване, тоест голямо мнозинство сред симпатизантите на демократите, забравете за това!
Но по-важното е, че демократите имат по-лоши резултати и история от републиканците, когато става въпрос за започване на ненужни войни и интервенции.
Доналд Тръмп заяви, че ще изобличи и отхвърли "глупавите войни", когато се кандидатира за президент. Той се върна към тази тема през последните няколко седмици, въпреки че направи твърде малко, за да претвори в реалността проповядваното. Президентът Тръмп не се задейства докато не стана твърде късно и при това с твърде малко.
Бил Клинтън се намеси на Балканите и бомбардира фармацевтична фабрика в Судан и група палатки в Афганистан, за да отвлече вниманието от аферата си с Моника Люински. Държавният му секретар Мадлен Олбрайт смяташе, че смъртта на 500 000 иракски деца поради санкциите на САЩ си заслужава.
Барак Обама се опита да унищожи Сирия, намеси се в Украйна и успя да превърне Либия в неуправляема бъркотия, докато съставяше "списъци с лица за убиване". Освен това, той убиваше американски граждани в чужбина с дронове.
Ако искате да се върнете по-далеч, Удроу Уилсън въвлече САЩ в Първата световна война, докато Франклин Д. Рузвелт се съгласи с влизането на Америка във Втората световна война.
Наследникът на Франклин Д. Рузвелт, Хари Труман хвърли две атомни бомби върху цивилни мишени в Япония, убивайки 200 000 души. Япония се готвеше да се предаде и това беше известно на Белия дом и Пентагона, правейки първото използване на ядрено оръжие напълно ненужно . Поради това този инцидент може да се нарече с право "военно престъпление".
Хари Труман също воюва, като се включи в Корея, а Джон Кенеди започна намесата във Виетнам, въпреки че има индикации, че той е планирал да се оттегли от нея, когато е бил убит. Единственият президент на Демократическата партия, който не успя да започне една или повече войни, беше много очерненият от всички, Джими Картър.
И така, дошъл е редът на Джо Байдън. Човек трябва да постави под въпрос философията на управлението, която Байдън носи със себе си, тъй като никога не е имало война, която да не е подкрепял. Не само това, но и няколко от избраните от него хора в кабинета му несъмнено са с твърди позиции за това, което те наричат национална сигурност.
Лобитата също оказват натиск върху Байдън да направи "правилното нещо", което за тях е да продължи интервенционистката външна политика.
Свързаната с Израел Фондация за отбранителни демокрации (FDD) не особено изненадващо е издала колекция от есета със заглавие "Защита напред: Осигуряване на Америка чрез проектиране на военна мощ в чужбина."
Можете да се обзаложите, че "превантивната защита" ще бъде основната задача на администрацията на Байдън.
И да, между другото, тъй като демокрациите не влизат във война с демокрации, само набедените за лоши момчета ще бъдат в изложени на американската военна мощ. Или поне така ще се развива наративът.
Превод: СМ