/Поглед.инфо/ Има два големи мита през последните години, които се използват за да убедят света, че ще има неизбежна катастрофа, ако не променим драстично начина си на живот. Двата мита са основани на научна измама и безкритично разпространение от изпълнени със съчувствие медии. Единият е идеята, че световният климат се затопля, или поне „променя“, почти изцяло по наша вина, заради вредните емисии, дело на човешка ръка. Вторият голям мит е създаден през 1956 година в Хюстън, Тексас от служител на една от най-големите световни петролни компании и изваден отново на „бял свят“ от администрацията на Дик Чейни и Джордж Буш. Нарича се теорията за Петролният пик.

Добрата новина е, че бреговите ни градове няма да бъдат залети от топящи се ледници, нито достъпа ни до нефт и газ ще изчезне за векове напред. Това няма нищо общо със скъпото и вредно извличане на шистов петрол, но с изобилието на конвенционален нефт по света, голяма част от който не е бил разработен, дори открит.

Най-драматичните открития на нови петролни и газови залежи идват от средиземноморските райони на Кипър, Израел, Ливан, както и според различни източници- Гърция. През 2010 година Израел и тексаската компания Noble Energy откриха най-голямото крайбрежно газово находище, Левиатан. През последните няколко десетилетия не е имало по-голямо откритие на газово находище, като в него има достатъчно залежи, с които да посрещне нуждите на израелската държава за поне век. Геофизиката на крайбрежните гръцки региона предполага, че тази държава може да притежава огромни залежи на петрол и газ, с които да си изплати външния дълг. Не е изненада, че подчиненият на Вашингтон Международен валутен фонд изисква от Гърция да приватизира държавните петролни и газови компании, което почти сигурно значи, че големите западни петролни фирми ще „прилапат“ находищата, както е правено и преди, докато договора за наемане на нефтените полета не изтича през 2004 година и те са върнати обратно на гръцкото правителство.

През 2006 година бразилската Petrobras открива най-голямото крайбрежно находище за последните 30 години, чийто запаси са най-малко 8 милиарда барела петрол в басейна Сантос, намиращ се на 250 километра от Рио де Жанейро. Тогавашният президент Лула да Силва заяви, че това ще даде „втора независимост“ на Бразилия, която внася нефт от западни компании. През 2008 година Petrobras, която е държавна компания, открива също толкова голямо газово находище в близост до Сантос, наречено Юпитер. По времето на Лула, бразилският парламент прие мерки с цел да задържи развитието на находищата в ръцете на държавата, а не в американските, британските или други чужди петролни гиганти. През май 2013 година американският вицепрезидент Джо Байдън се срещна с вече новият президент Дилма Русеф, както и с борда на директорите на Petrobras. Според бразилски източници, Байдън поискал от Русеф да премахне законите, които държат американските петролни гиганти настрана от големите новооткрити находища. Тя учтиво му отказва и скоро бива ударена от голяма американска „цветна революция“, която дестабилизира страната ѝ до днес, като съвсем очаквано в центъра на скандала е Petrobras.

Неотдавна Исландия, която се възстановяваше от банковата криза, започна сериозно да търси по крайбрежието петрол и газ, в ивицата Ян Майен, намираща се на север от арктичния кръг, през 2012 година.

Геофизиката е подобна на тази по крайбрежието на Северно море, а едно исландско правителствено лице ми каза по време на мое посещение преди пет години, че частно геологично проучване показва, че Исландия може да стане новата Норвегия.

Според проучване на американски геолози, Арктика може да таи в себе си 90 милиарда барела петрол. Китай направи Исландия ключов партньор и двете страни подписаха споразумение за свободна търговия през 2013 година, като китайска компания ще проучва потенциалните залежи.

През април 2015 година, енергийната компания за сондажи UK Oil & Gas Investments обяви, че е проучила района край летището Гетуик и е намерила находище, в което потенциално се намират 100 милиарда барела петрол. За сравнение, в продължение на 40 години в Северно море са произведени 45 милиарда барела петрол. През май, британската фирма Rockhopper обяви, че е намерила находища на петролни залежи в спорните води на Фолклендските острови, близо до Аржентина, като те може да съдържат 1 милиард барела петрол.

През август пък, италианският петролен гигант ENI обяви, че е открила супергигантско газово находище в близост до Египет, най-голямото в Средиземно море, дори по-голямо от израелското Левиатан. Компанията обяви, че находището може да съдържа 30 трилиона кубични метра газ.

Има много неразвити петролни и газови резерви в Карибско море, район на множество пукнатини и място, където се срещат три тектонични плочи. Хаити е такъв региона, както и Куба. През май месец кубинското правителство показа проучване, което изчислява, че в териториалните крайбрежни води на Куба лежат 20 милиарда барела петрол. Газпром вече е инвестирала в един регион в кубинските води, а по време на посещението на Путин в Хавана през миналата година, когато Русия изплати 90% от кубинския дълг от съветско време на стойност 32 милиарда долара, Игор Сечин, директорът на държавната Роснефт, най-голямата петролна компания в света, подписа споразумение с Cupet, кубинската държавна петролна компания, за изследване на кубинското североизточно крайбрежие. Това руско въвличане в търсене на кубинските нефтени залежи може да обясни рязкото желание на Обама, за „стопляне“ на отношенията с Куба.

Как се „създава“ петрола

Приетото обяснение в индустрията твърди, че петрола е ограничен ресурс, изкопаемо гориво с биологичен произход, което е създадено преди стотици милиони години от смъртта на динозаврите, чието изветряване посредством неидентифицирани физични процеси ги трансформира във въглеводороди. Твърдението е, че концентрираното биологично изветряване някак си потъва дълбоко в земята- най-дълбоките сонаджи в света са направени в Русия, в региона Сахалин от американската компания Exxon- близо 12 километра дълбочина. Предполага се, че там нефта е „изтекъл“ в подземни пролуки и „джобове“. Поддръжниците на тази теория твърдят, че водораслите, дървесните листа и други биологични материали спомагат за процеса.

През 50-те години на група съветски учени се дава задачата, да направят СССР самодостатъчен по отношение на петрол и газ, заради сблъсъка в Студената война.

Първата стъпка в тяхното проучване, е да изследват критично всичката позната литература за произхода на въглеводородите. След като се вглеждат по-навътре в теорията за т. нар. изкопаемо гориво петрол, те са удивени колко ненаучно обяснение е дадено. Един физик изчислява, че за масивното количество петрол идващо от гигантският нефтен кладенец Гавар, Саудитска Арабия са нужни наведнъж толкова мъртви динозаври, ако предполагаме че 100% от месото и костите се превърнат в нефт, че да покрият район, който да е 30 километра широк, дълбок и висок. Те бързо започнали да търсят друго обяснение.

Учените направили изморителни тестове в лабораториите в Москва на съветската армия. Те успели да развият брилянтна хипотеза, че петрола постоянно се създава дълбоко в земните недра под мантията. Той е избутван през слоеве на различни елементи, като например минерала ферит. Те повтарят лабораторните експерименти, създавайки въглеводороди под температура и налягане, имитирайки условията в мантията. Тези миграционни канали, както ги наричат съветските учени са цепнатини в мантията, причинени от напрежението в нея самата. Пътят, през който първоначалният метанов газ върви нагоре към повърхността определя, дали ще се появи като петрол или газ, въглища и дори диаманти, които също са въглеводороди. Руските и украински учени откриват, съвсем очаквано, че всяко нефтено находище се напълва отново с петрол или газ, който непрестанно е бутан нагоре от мантията чрез миграционните канали, за да замени извлечения вече петрол. Стари нефтени находища по цяла Русия, който са били източени отвъд очакваният добив, след края на Съветският съюз са били затваряни. 20 години по-късно, според руски геофизик с когото говорих, тези затворени петролни кладенци са отваряни наново и противно на широкоразпространените тези са били пълни с нов петрол.

Руснаците са тествали тази хипотеза и днес, макар и с малка подкрепа от правителството, чийто нефтени компании вероятно се страхуват, че прииждането на нов петрол ще свали цената на продукта. На запад последното нещо, което Exxon и другите англо-американски петролни гиганти искат, е да загубят желязната хватка, с която държат световният нефтен пазар. Те нямат интерес в теория, която противоречи на тяхната теория за Петролният пик.

Днес геополитическото решение на Саудитска Арабия да свали САЩ от мястото на световен номер едно в производството на петрол, заради увеличеният добив на шистов газ, доведе до колапса на цените на петрола от 100 долара до 43 долара за около година. В един честен свят, петролът и газта трябва да са на достъпни цени за всяка държава и да служат на нейните енергийни изисквания, а не на британско-американският петролен картел. Хубаво е да знаем, че петрол и газ има в изобилие и няма нужда да стоим на тъмно, да мръзнем или да използваме ветрогенератори, докато човечеството не създаде напълно различна форма на енергия, която е чиста и опазва околната среда. Войните за контрол над петрола и газта ще станат глупави безсмислици.

 Превод: Евгени Рушев