/Поглед.инфо/ Световният и съветският опит са напълно приложими
Русия и Казахстан увеличават търговските сетълменти в национални валути, отбеляза руският президент Владимир Путин по време на 19-ия Форум за междурегионално двустранно сътрудничество, проведен на 9 ноември. През 2022 г. взаимният стокообмен се е увеличил с над 10%. ЕАЕС и ОНД се превърнаха в локомотив на процесите на дедоларизация на световната икономика: в тези структури делът на националните валути достигна 85-90%, каза на 8 ноември руският външен министър Сергей Лавров .
И въпреки че количествените показатели (и не само в случая с Русия и Казахстан) понякога все още се изразяват в долари, идеята за единна валута за евразийското пространство, предложена още през 2021 г. от Нурсултан Назарбаев, все още се обсъжда в експертната общност.
Основополагащите документи на ЕАЕС, подписани през 2014 г. от Русия, Беларус и Казахстан, предвиждаха единна валута и Централна банка в Алмати, припомня икономистът и финансов анализатор Александър Разуваев, според когото „...силните икономики трябва да бъдат включени в валутния съюз. И това автоматично включва Русия, Беларус и Казахстан, както и евентуално Азербайджан и Узбекистан. Може да поканите и Турция, за която това ще е краят на епопеята с инфлацията на лирата.
Съществуването на суверенната икономика изисква 300 милиона души, които обаче все още не съществуват. Трябва да се създаде общ пазар с някого, но няма с кого друг, освен тюркските страни. Единен пазар и единна икономика няма да работят без обща валута.
Представителите на евразийските интеграционни структури и националните служители все още не са стигнали толкова далеч. Така ръководителят на Агенцията на Република Казахстан за регулиране и развитие на финансовия пазар на Казахстан Мадина Абилкасимова се изказа негативно за перспективата за въвеждане на единна валута на територията на ЕАЕС :
„Такъв въпрос в рамките на на интеграционното ни сътрудничество никога не е било поставяно за обсъждане и никога не е било разглеждано“, а „дори предложения за въвеждане на единна валута на ЕАЕС“ не са докладвани. „Ние подкрепяме разширяването на плащанията в национални валути между нашите страни“, добави Абилкасимова.
Официалният представител и помощник на ръководителя на Евразийската икономическа комисия И. Малкин се изказа в същия дух в началото на годината: въпросът за единна евразийска валута „в момента не е в активния дневен ред на ЕАЕС“.
В същото време използването на нови подходи за извършване на плащания в Съюза е „вече закъсняло“ и в тази област може да има „напълно различни решения, а не непременно преход към единна валута“. Списъкът с възможни решения включва „въвеждане на единна разчетна единица, въвеждане на обща крипто- или цифрова валута. Експертите на ЕАИС проучват тези въпроси. Въз основа на резултатите от 2023 г. „може би ще сме готови да формулираме някои конкретни предложения. Но съгласието на всички страни - членки на съюза ще бъде задължително.
Междувременно делът на националните валути във взаимните разплащания в ЕАЕС през 2022 г. възлиза на 74%, от които 71,5% се падат на руската рубла, 1,4% на тенге, 0,2% на беларуската рубла. Така повече от една четвърт от тези сетълменти през 2022 г. са извършени в щатски долари и евро.
В същото време взаимната търговия представлява едва 8,6% от общата търговия на страните - членки на съюза с трети страни. В търговията с други страни страните от ЕАЕС използват „неприятелски“ валути, тъй като според експерта от Руския икономически университет им. Плеханов Елена Воронкова, „националните валути на държавите, които са членки на Съюза, не се търсят в световната търговия просто защото делът на тези страни в световната търговия е твърде малък“.
Ако си представим, че някой ден Русия напълно ще премине към национални валути в разплащанията със страните от ЕАИС, тогава, според експерта, използването на приходите, получени в тези валути, ще бъде „практически невъзможно: обратният търговски поток от страните партньори от ЕАИС може да бъде с пъти по-малък, а националните валути на страните от ЕАЕС практически не се търсят на световния пазар поради слабото им участие в световната търговия.
Напълно възможно е да се съгласим с подобни оценки и защото обменните курсове на всички страни от ЕАЕС са свързани с обменния курс на руската рубла. С други думи, дори и най-малките колебания в обменния курс на рублата веднага се отразяват в обменните курсове в други страни от ЕАЕС. Това, разбира се, дисбалансира цените за взаимни доставки на стоки, което води до тяхното преразглеждане по време на търговските операции.
Според наличната информация много рязкия спад в платежната и покупателната способност на руската рубла спрямо щатския долар и еврото (както и други чуждестранни валути) през лятото и есента на тази година доведе до преразглеждане на цените с поне една трета от общия обем стоки, доставени между Руската федерация и други страни от ЕАИС. За съжаление, в случая става дума за ревизии главно в посока повишаване на цените на стоките за руската страна.
В резултат на това възникват изкривявания на реалната ситуация в търговските отношения. Въз основа на стойността, т.е. цената, и динамиката на търговията, се правят изводи за стабилния растеж на междудържавната търговия в условията на растеж на нейната стойност, а не в обемни (стокови) показатели.
Междувременно споменатата тенденция на обменния курс с руската валута ни принуждава да преразгледаме предварително планираните обеми на капиталовложения в съвместни проекти и програми с други страни от ЕАИС. От своя страна това обстоятелство още повече затруднява надеждното определяне (поне в средносрочен план) на реалните обеми на цените за взаимни доставки, както и на обемите на реалните инвестиции в съвместни проекти/програми.
Последното се проблематизира защото, предвид сериозното обезценяване на рублата, в този случай автоматично се обезценяват както цените на суровините, така и на капиталовите инвестиции. Особено в програми и проекти, проектирани (включително периоди на изплащане и други показатели) за повече от една година. Периодът на изплащане очевидно зависи от ефективното търсене, което от своя страна зависи от обменните курсове, които предопределят цените, тарифите и следователно нивото на ефективното търсене на стоки, услуги и инвестиции.
Ясно е, че липсата на регулиране на валутния курс допринася, както беше посочено по-горе, за все още ниския дял на взаимната търговия на страните от ЕАЕС в общия им външнотърговски оборот. Във външната търговия акцентът остава предимно върху световните валути, тъй като щатският долар остава лидер по дял в международните плащания (поне 40%). Втората позиция все още е заета от еврото (25-30%), третата от лирата стерлинг (6-8%), четвъртата от йената (3-5%) и едва петата позиция от юана (2,5%). -3,5%). ).
Във връзка с тези фактори се изисква национално (в Руската федерация) и междудържавно регулиране на обменния курс на рублата и свързаните с нея „евразийски“ валути, както се практикува в рамките на АСЕАН, МЕРКОСУР, Икономическата общност на Източна и Южна Африка, и Съвета за сътрудничество за арабските държави от Персийския залив, Карибската общност, отчасти зоните на западно- и централноафриканския франк.
Както в някои от горните асоциации, в Карибската общност (CC) участващите страни съвместно регулират обменния курс на карибския долар, общата валута на 16-те страни-членки на CC. Именно на тази основа се формират жизнеспособни наднационални парични механизми и съответно валути.
В тази връзка си струва да припомним, че въз основа на междудържавното регулиране на националните валутни курсове в рамките на СИВ (1964-89) беше създаден успешно действащ механизъм на единна преводна (безналична) рубла.
Следователно именно този подход към въпросите на единната / междудържавна или наднационална валута - парична или непарична - ще увеличи максимално осъществимостта на интеграционните проекти и програми. В допълнение, това ще осигури високи темпове на растеж на обемите на взаимната търговия и най-голяма ефективност на взаимните разплащания в рамките на ЕАЕС в незападни валути.
Превод: ЕС
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.