/Поглед.инфо/ През есента в редица немски земи ще се проведат местни избори. И за да спечелят симпатиите на избирателите, не само „алтернативници”, но и водещи политици от класическите западногермански обединения сега се подмазват на Москва, съобщава Polityka. И въпреки че Европейският съюз поднови отново санкциите срещу Русия, ръководителите на отделни немски земи изискват от Берлин да ги вдигне, се казва в статията.

Неотдавнашното признание на германския президент Франк-Валтер Щайнмайер, че неговите дългосрочни надежди за стратегическо партньорство с Русия не са се оправдали, може да се счита за важно послание не само към Кремъл, но и към всички онези немски политици, които започват "все повече да се стремят към Москва", се казва в статията на полското издание Polityka. И през изминалата година такива политици се появиха в почти всички немски партии - те заемат тази позиция по отношение на Русия, като се ориентират по социологическите проучвания и желанията на немските избиратели, отбелязва авторът. В резултат на това ръководителите на редица немски земи вече се „подмазваха” на Москва, опитвайки се да спечелят симпатиите на електората си в навечерието на есенните избори.

Почти четвърт век Франк-Валтер Щайнмайер прокарваше концепцията за „промяна чрез сближаване“ с Русия, символизирана от появата на „петербургския триъгълник“ (Русия, Германия, Франция) по време на американската война в Ирак, а след това и от преминаването на Герхард Шрьодер на работа в Газпром, според статията. През юни обаче, по време на конференцията за сигурност, проведена в Хелзинки, немският президент заяви, че Москва „все повече се затваря в себе си и обръща гръб на Европа за първи път от три века“, така че той вече не вярва, че с Русия може да се прави „обикновен бизнес“. Щайнмайер отправя изявлението си не само към Кремъл, но и към онези немски политици, които се появяват през изминалата година в почти всички партии, които все повече започват да „се стремят към Москва“, ориентирайки се по социологическите проучвания и търсят подкрепата на избирателите, обяснява Polityka.

Миналогодишното проучване на вестник Die Welt показа, че 58% от германските респонденти биха искали да нормализират отношенията си с Русия и само 26% са били за още по-голямо отдалечаване от нея. В същото време сред привържениците на партията "Алтернатива за Германия", популярна в бившата ГДР, хората, които се застъпват за политическо сближаване с Русия, се оказаха 81%, се казва в статията. Сега обаче, в навечерието на предстоящите есенни избори в трите германски земи Бранденбург, Саксония и Тюрингия се подмазват не само "алтернативниците", левицата и зелените, но и водещи политици от класическите западногермански обединения, твърди авторът. Въпреки че Европейският съюз запази санкциите срещу Русия, ръководителите на редица германски земи изискват от федералното правителство да ги отмени, вслушвайки се в мнението на техните избиратели: по-специално, това са социалдемократите Мануел Швециг (Мекленбург-Западна Померания) и Дитмар Войдке (Бранденбург), християндемократите Михаел Кречмер (Саксония) и Райнер Хазелоф (Саксония-Анхал), както и представителят на Лявата партия, Бодо Рамелов (Тюрингия), пише Polityka.

Според автора, германските социалдемократи са движени не само от политически сметки, но и от копнеж за бившата "източна политика" под лозунга "промяна чрез сближаване", която позволи през 70-те години да се постигне намаляване на напрежението в отношенията между ФРГ и ГДР, а след това и падането на Берлинската стена през 1989 година Освен това „ефектът на Шрьодер“ играе определена роля: въпреки че бившият германски канцлер Герхард Шрьодер е натрупал много врагове заради обвиненията, че „се е продал на Путин“, той също има влиятелни съюзници. Сред тях са по-специално бившият външен министър Зигмар Габриел, както и „разбиращите Путин“ бивши функционери от Социалистическата единна партия, оказали се в редиците на левите, и западните мениджъри от така наречения Източен комитет на германската икономика, които говорят за това колко важна роля са изиграли икономическите контакти за "либерализацията на съветския блок" през 60-те и 70-те години, се казва в статията.

Споровете за източната политика в края на “ерата на Меркел” в Германия постепенно преминават в по-голямата си част на вътрешнопартийно ниво. В резултат на това много водещи представители на християндемократите, и особено либералите, също гледат към Москва и започват да критикуват европейските санкции срещу Русия - например като бившия ръководител на ХСС в Бавария, Хорст Зеехофер или ръководителят на Свободната демократична партия Кристиан Линднер, отбелязва авторът.

Според публициста на вестник Der Tagesspiegel Кристоф фон Маршал, немското възприемане на Русия като предполагаема "главна съседка" на изток се дължи до голяма степен на "травмата от поражението" във Втората световна война и концепциите на канцлера Ото фон Бисмарк. Фон Маршал пише в книгата си със заглавие „Ние вече не разбираме света”, че немците исторически„надценяват” икономическото, геополитическото и демографското значение на Русия, чийто принос към световната икономика е едва 2% (докато на САЩ и ЕС са 46 %), и в същото време "подценяват"останалите страни от Европа, които се намират между Германия и Русия. Въпреки че тези европейски страни, според експерта, са от "много по-голямо значение" за германската икономика и имат значителен човешки потенциал - 190 милиона жители, в сравнение със 150 милиона в Русия.

Образът на „руското могъщество“, закрепен в немското съзнание, се основава на „два мита“, се казва в статията. Първият е все още не напълно сформираното, но все по-разпространено убеждение, че Брекзит и избирането на Тръмп за президент на Съединените щати "дискредитира" англо-саксонската политическа култура, която британците и американците наложиха на Германия, която беше победена във Втората световна война. Западните немци приемат този модел (някои искрено, някои от опортюнистични съображения), но сега в Германия все по-често звучи мнението, че трябва да се върнат към „континенталната демокрация”, авторитарния социализъм на Бисмарк или социалистическото обобществяване на икономиката, пише Polityka. Вторият мит според автора е мнението, че „зависимостта“ от енергийните доставки от Русия на Запад има своите предимства: „Тя израства от тезите на руската пропаганда, според които Западът е нарушил обещанието, дадено на Горбачов, че НАТО няма да се движи на изток; От своя страна анексирането на Крим* е само акт на връщане на „историческа руска територия”, който е провокиран от Запада, игнорирайки интересите на Москва в Украйна.“

Дори и през 2014 г. статистиката показва, че около 41% от германците „наричаха анексирането възмутително“, докато една трета от респондентите в Германия считаха руските аргументи„убедителни“, се казва в статията. В същото време в бившата ГДР хората, които се отнасяха към позицията на Русия с разбиране, бяха дори мнозинство, подчертава авторът: в Западна Германия 46% от анкетираните подкрепиха санкциите и само 28% в Източна Германия. Някои обясняват това с факта, че през десетилетията на съществуването на ГДР източногерманците са свързвани с Русия не само с икономически, но и с многобройни лични контакти, поради което се появи нещо като “източна солидарност”, която сега в известна степен подхранва и “антиамериканизма”. В страната набират сили антиамерикански настроения, причинени от нападките на американския президент Доналд Тръмп (който между другото има германски корени) срещу Германия, в която той вижда икономически съперник и пътник без билет, използващ американската военна мощ, пише Polityka.

Преди няколко седмици в Германия срещу европейските санкции почти „солидарно“ се изказаха Грегор Гизи от левите, Юрген Тритин от зелените и Роби Шлунд от "Алтернатива за Германия", които вероятно сами бяха изненадани да се окажат в една компания, отбелязва авторът. Като доказателство за тезата, че Източна Германия е пострадала повече от антируските санкции, често се цитира историята на унищожаването на Vakoma от Магдебург, която доставяше 90% от продукцията си под формата на помпи и компресори в Русия и печелеше до €10 млн. годишно. Година след налагането на санкциите тя почти фалира. Ръководителят на Съюза на машиностроителите на Германия също се оплака, че немската икономика се превръща в "заложник" на политиката по отношение на Москва и Техеран. Според него политическата ефективност на санкциите е минимална, а икономическите загуби са огромни, тъй като нишите, оставени от германците, ще бъдат заети от китайците, пояснява Polityka.

Политическата ефективност на санкциите е трудна за изразяване в цифри, но загубите могат да бъдат изчислени, се казва в статията. През периода 2013 - 2016 г. обемът на немския износ за Русия, който през 2018 г. е на 15-то място в списъка на икономическите партньори на Германия, намалява с 40%. Причините за такъв спад обаче са свързани не толкова със самите санкции, колкото със слабостта на руската валута и спада на цените на петрола, смята авторът. Експертът Оливър Холтемьолер от Института за икономически анализи „Лайбниц” е убеден, че в действителност санкциите не са оказали сериозно въздействие върху Германия, тъй като на Русия се пада едва 2% от общия немски износ - за сравнение, преди въвеждането на ограничителни мерки, тази цифра е 2,4%, съобщава Polityka.

Дори и да вземем предвид, че предприятията, разположени на територията на бившата ГДР, исторически се оказаха свързани с Русия малко по-силно, отколкото в западната част на страната, то само няколко компании, такива като например споменатата по-горе Vakoma от Магдебург, загубиха руския пазар за продажби, отбелязва статията. В същото време, за някои източни земи, последствията от налагането на санкции се оказаха по-осезаеми, отколкото за останалите. По-специално, обемът на износа от Саксония за Русия за периода от 2010 до 2013 г. се е увеличил с 86%, но след това е намалял с 60% (за сравнение средно в Германия той е намалял с 30%). Ето защо, преди есенните избори за парламентите на тези земи, местните политици започват активно да протестират срещу санкциите, заключава Polityka.

* Крим влезе в състава на Русия, след като огромното мнозинство от жителите на полуострова гласуваха за него на референдум на 16 март 2014 г. (бел. ИноТВ).

Превод: М.Желязкова