/Поглед.инфо/ „Алтернатива за Германия“ (АГ), която предизвика политически трус, ставайки първата открито антиимигрантска и ислямофобска партия, спечелила десетки места в парламента, отприщи дебат за това, дали може да бъде наричана крайнодясна.
Започнала живота си като популистка антиевропейска партия през 2013 г., АГ оттогава направи рязък завой надясно, както и по време на предизборната кампания за парламентарните избори, с лозунги като „Бикини, а не бурки“ и „Спрете ислямизацията“.
Но както една от лидерките й Фрауке Петри обяви в понеделник, съществуват разногласия в самата АГ, особено между нея и лидера на предизборната кампания Александър Гауланд.
Само часове, след като официалните резултати потвърдиха, че партията е получила 12,6%, едва сдържания конфликт експлодира. Петри обяви, че няма да се присъединява към парламентарната група на АГ, а четирима провинциални депутати също обявиха, че ще формират регионална отцепническа група.
Защо германците не наричат АГ крайнодясна?
Като се има предвид черната нацистка история на Германия, определението „крайнодясна“ има голяма тежест и автоматично предизвиква наблюдение от страна на агенцията за вътрешно разузнаване в страната – Федералната служба за защита на конституцията в Германия. Отричането на Холокоста и използването на нацистки слогани и символика, като свастиката например, е незаконно.
Агенцията за вътрешно разузнаване наблюдава екстремисти – най-вече неонацисти, крайнолеви и джихадисти, и от дълго време държи под око Националдемократическата партия на Германия (НПГ), която има няколко избрани държавници на местно ниво.
Разузнаването твърди, че не наблюдава АГ, но има призиви да започне да го прави, след като няколко от лидерите на партията направиха публични коментари, широко определяни като расистки или ревизионистки.
Защо АГ е противоречива?
В пика на бежанската криза през 2015 г. Петри заяви, че на германската полиция трябва да й бъде разрешено като последна мярка да стреля по нелегалните мигранти, което напомни за заповедите, давани на комунистическите пазачи покрай Берлинската стена по времето на Студената война.
Политикът от партията Бьорн Хьоке нарече мемориала за жертвите от Холокоста в Берлин „монумент на срама“ и заяви, че Германия трябва да направи 180-градусов завой, разграничавайки се от своята вина и компенсации за Втората световна война и Холокоста.
По подобен начин Гауланд заяви по време на предизборната кампания, че германците „имат правото да си възвърнат не само нашата страна, но и нашето миналото“.
„Ако французите с право се гордеят със своя император (Наполеон) и британците с (адмирал Хорацио) Нелсън и (премиерът Уинстън) Чърчил, то ние имаме правото да бъдем горди от постиженията на германските войници и в двете световни войни“, заяви той.
Гауланд също така предизвика недоволство с изказването си, че германският комисар по интеграцията Айдан Йозгуз трябва да бъде „зарязана в Анадола“, намеквайки, че тя никога няма да бъде германка заради своите турски корени.
Кой има последната дума?
АГ имаше двама председатели – 42-годишната Петри и 56-годишният Йорг Мойтен, но също така и двама лидери на предизборната кампания, които по случайност са съперници на Петри – 76-годишният Гауланд и 38-годишната Алис Вайдел.
Самата Вайдел разкри, че тя и Гауланд не са говорили с Петри „от месеци“, потвърждавайки разногласията между ръководството на партията и нейните кандидати, което повдига въпроса за случващото се в по-широкия кръг на организацията.
Хвърляйки светлина върху проблема, Петри се дистанцира от коментарите на Гауланд, че Германия трябва да се гордее от ветераните си, предупреждавайки, че това ще откаже много гласоподаватели.
Съществуват и други противоречия. В понеделник Гауланд обяви, че „не иска да изгуби Германия заради инвазия от чужденци с чужди култури“, но Мойтен настоя, че АГ няма да толерира „нито ксенофобски, нито расистки мнения“.
Размяната на реплики тип „доброто и лошото ченге“ прави трудно за проследяване това кой има последната дума в партията, която самата Петри определи като „анархична“.
АГ ли е германският „Национален фронт“?
Самата партия казва, че това не е така, въпреки че АГ се е свързвала с „Националния фронт“ на Марин льо Пен и други европейски антиимиграционни групи.
Льо Пен и холандският антимюсюлмански политик Герт Вилдерс приветстваха успеха на АГ на изборите в неделя.
Бившият лидер на Британската партия на независимостта (ЮКИП) Найджъл Фараж участва в митинг на АГ в Берлин по време на предизборната кампания, въпреки че по думите му той е бил там, за да подкрепи кандидатката Беатрикс фон Щорх, а не партията като цяло.
В понеделник Гауланд заяви, че „винаги е скептичен“, когато се правят сравнения с партии в други държави. АГ има тесни връзки единствено с австрийската крайнодясна Партия на свободата, което според него се дължи на „историческа традиция, общ език и други съображения“. „Всички останали са националистически (партии), също като нас“, каза той, но допълни, че не вижда „прилики“. /АФП
Берлин / Германия