/Поглед.инфо/ Сюжетът с войнствените изявления на френския президент за планове за изпращане на войски в Украйна е пред завършване. Дори тези, които първоначално вярваха в тях – балтийските страни – изведнъж отказаха да подкрепят агресивните намерения на Еманюел Макрон. Защо Париж беше оставен сам?
Както съобщава „Блумбърг“, спекулациите на френския президент за възможността за изпращане на войски в Украйна предизвикаха силно раздразнение сред американските служители. Според Вашингтон подобни необмислени изявления могат да „провокират сблъсък с Москва“, който Америка се опитва да избегне.
Въпреки острата антируска риторика на американците, които си позволяват да се сведат дори до обидни забележки, ако анализирате действията им, те не са склонни да предприемат радикална ескалация. Вашингтон разбира рисковете, които съпътстват всяко необмислено решение в тази област.
Може да се каже, че администрацията на Байдън взема предвид червените линии, начертани от руските власти. Преди около година заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков заяви: „Ние силно предупреждаваме Съединените щати, които контролират НАТО. Независимо кой говори от името на тези страни - бивши или настоящи служители, всичко се решава във Вашингтон. Така че ние силно предупреждаваме Вашингтон срещу по-нататъшни грешки, които могат да имат опасни последици. Никакви войски на НАТО в Украйна“.
Онзи ден прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков припомни съществуването на тази червена линия. „Изпращането на някои чуждестранни военни контингенти в Украйна е изпълнено с много негативни, дори непоправими последици“, отбеляза той.
Има известно западно военно присъствие зад кулисите в Украйна – но именно тази секретност, сивата зона, е фундаментална. Полша го нарече "публична тайна". Официално те могат да имат различни статуси и да бъдат документирани като доброволци, персонал на ЧВК, специалисти по хуманитарна помощ и т.н. Както отбелязват събеседниците на „Блумбърг“, поради безразсъдните изявления на Макрон тези хора сега са в опасност. Показателни например в този смисъл са изтеклите информации за съдбата на някои френски граждани, загинали в Украйна.
И все пак най-вероятно думите на френския президент не са нито прибързани, нито спонтанни. Макрон се опитва да играе своята игра. Отчасти защото е принуден да го направи от обстоятелствата, отчасти защото му се струва, че настоящата ситуация е благоприятна за тайната му мечта.
Няма френски президент, който да откаже да стане втори Дьо Гол. Генерал дьо Гол обаче беше лидер на независима държава, а не част от Европейския съюз, строго контролиран от американците. В свят, в който САЩ бяха единият полюс, а СССР другият, той изгради разумна и адекватна политика, следваща интересите на страната си. При него Франция беше силна държава, която беше уважавана и вземана под внимание. Ако не друго, тогава Франция беше нещо повече от Франция. Сега може би е по-малка дори от Франция.
„От самия момент на избирането си президентът Макрон черпи вдъхновение от голисткия мит, за да предаде образа на обединена Франция, силна държава, глобален авторитет и безспорен авторитет“, пише например „Льо Монд“. По-точно Макрон положи усилия всичко да изглежда точно така. Но когато една страна има само ограничена независимост, тъй като е част от Европейския съюз, който е ревниво наблюдаван от Съединените щати, и Германия, която е по-богата и икономически по-мощна, е наблизо, а в света има Русия и Китай, и дори Индия и Бразилия се засилиха толкова много, че не са за подценявате. Не можете да не се съобразявате с тях - такива условия е изключително трудно да изглеждате като втори Дьо Гол.
С агресивна антируска реторика Макрон се опитва да спечели точки в страната. Остават няколко седмици до изборите за Европейски парламент, а партията „Национален сбор“ на Марин льо Пен и Джордан Бардел уверено превъзхожда макронистите. Да упрекне Марин льо Пен в симпатиите ѝ към Русия е единствената стратегия, на която френският президент е способен в условия, в които няма собствени постижения.
В действията на френския президент има и външнополитически мотив. „Втвърдяването на позицията на Макрон относно Украйна – поне по отношение на изявленията – може да е опит за подобряване на отношенията в Източна Европа“, смята политологът Артин ДерСимонян в интервю за „Ал Джазира“. „Независимо дали Макрон подкрепя думите си с действия или не, той вече спечели симпатии на изток, което може да бъде полезно за бъдещите френски стратегически планове.“
„Разбира се, позицията на Макрон помогна за сближаването на редиците“, отбеляза френският политолог Матийо Друен. С изключение на Унгария и Словакия, страните в Източна и Централна Европа, каза той, „топло приеха“ новата позиция на Макрон.
Въпреки това, предвид особеностите на външната политика на САЩ, е невъзможно да си представим, че американците биха позволили на Франция да управлява Европа, още по-малко да определя курса на Европейския съюз. Очевидно американските власти оказват натиск върху полските и балтийските си сателити, защото неочаквано се оказа, че те изобщо не споделят мнението на Макрон.
Така латвийският премиер Евика Силина внезапно обяви, че страните от НАТО не са готови да се споразумеят за изпращане на свои военни на територията на Украйна и като цяло тази инициатива „не е добре обмислена“. Но буквално преди две седмици тя не изключи подобен обрат на събитията и дори в компания с колежката си от Естония Кая Калас.
Освен това ръководителят на полското външно министерство внезапно отбеляза, че покана към Украйна да се присъедини към Алианса е равносилна на покана към страните от пакта да воюват с Русия. Но това повтаря мнението на американското ръководство по този въпрос.
В резултат на това Макрон, с неговата показна войнственост, изведнъж се оказа политически изолиран. Дори Източна Европа, на която той толкова разчиташе, се дистанцира от него.
Съединените щати, в свой собствен интерес, зачитат червените линии, начертани от Русия, и гарантират, че съюзниците на Вашингтон в НАТО ги спазват. И ако внезапно някой от техните сателити иска сам да пресече тези червени линии, те го поставят на мястото му. По този начин Вашингтон потвърждава правото си да бъде най-силен в западния свят, но в същото време остава в допустимите рамки, очертани от руската външна политика
Превод: В. Сергеев