/Поглед.инфо/ На 19 октомври 2021 г. Европейският съюз (ЕС) и Оман проведоха съвместни военноморски учения в Арабско море край бреговете на Салала. В учението участваха военноморските сили на ЕС в Сомалия и Кралският флот на Оман (патрулна лодка Ал Мабрука). И двете страни отработваха военноморски комуникации, сложни тактически маневри в морето и операция по издирване и спасяване. След учението флагманът на операция „Аталанта“, фрегатата „Виктория“, акостираха в пристанището на Салала.

Според официалните данни този ангажимент между Евросъюза и Оман е част от усилията на Брюксел за укрепване на партньорството му с държавите от Персийския залив, както е обсъдено от Съвета по външни работи на Европейския съюз на 18 октомври 2021 г.

В допълнение, наскоро приетата Стратегия на Европейския съюз за индо-тихоокеанско сътрудничество призовава за засилени съвместни дейности с индо-тихоокеанските партньори за насърчаване на морската сигурност в региона. Оманското ръководство изрази интерес за по-нататъшно развитие на партньорството си с ЕС.

"Аталанта" - дългосрочен проект

Споменатата операция „Аталанта“ не е еднократно събитие, а разтегнат в много време процес, който включва различни дейности и упражнения.

На 16 октомври се състоя съвместно военноморско учение, което включваше поредица от взаимодействия в морето между испанската фрегата "Виктория" и фрегатата "Югири" на японските военноморски сили за самоотбрана.

Два дни по-късно, на 18 октомври, бяха организирани подобни събития с военноморския актив на Южна Корея (разрушителите "Чунгмугонг" и "Сун Син"). Във всеки случай Центърът за морска сигурност на Оман е участвал в дейности по обмен на информация и координация.

В тази част на Индийския океан има все по-голям брой съвместни морски учения с участието на операция "Аталанта". "Аталанта" беше домакин на морски координационни дейности с Япония през октомври 2020 г., февруари 2021 г., май 2021 г. (с участието на Джибути) и септември 2021 г.

В рамките на "Аталанта" също така се проведоха военноморски учения с други азиатски партньори, включително учение с пакистанския флот през юни 2021 г. и по-предизвикателните 2-дневни учения с индийския флот през същия месец.

Според официалната позиция на ЕС увеличаването на броя на дейностите за сътрудничество с партньори в региона е ключов приоритет за операция Аталанта, тъй като помага за укрепване на военноморското присъствие и дипломацията на Брюксел в региона и повишаване на ефективността на операциите по морска сигурност, за осигуряване на свободни и открити морски пътища за търговия и комуникация.

В допълнение, тези събития допринасят за разработването на дневен ред от взаимен интерес и насърчаването на общи работни процедури, които изграждат доверие между заинтересованите страни и помагат за идентифициране на по -обещаващи възможности за сътрудничество в бъдеще.

Стратегията на ЕС в региона

Засиленото сътрудничество на Брюксел със страните от Западна, Югоизточна Азия и Източна Африка оправдава неотдавнашното приемане на Стратегията за индо-тихоокеанско сътрудничество на ЕС.

Регионът е стратегически важен за Европейския съюз поради нарастващата взаимозависимост на световните икономики и значението на морските вериги за доставки за глобалния растеж и просперитет.

Чрез тази стратегия Европейският съюз се опитва да разшири участието си в Индо-Тихоокеанския регион.

Стратегията също така поставя основите за силни взаимоотношения със съмишленици в областта на морската сигурност, където Европейският съюз ще допринесе за осигуряването на морски маршрути чрез съвместни военноморски дейности и инициативи за изграждане на капацитет и ще се стреми да засили военноморското си присъствие в Индо-Тихоокеанския регион.

Припомняме, че на 16 септември Европейската комисия публикува Стратегията на ЕС за сътрудничество в Индо-Тихоокеанския регион, в която се посочва необходимостта от засилване на сътрудничеството си с партньорите в региона, за да се „насърчи международен ред, основан на правила“.

С тази фраза евробюрократите дават да се разбере, че вървят след Вашингтон, където постоянно сочат някакъв международен ред, основан не на закони и споразумения, а на правила, които колективният Запад се опитва да наложи останалата част от света.

В съответствие с посочените цели ЕС ще:

- укрепва и защитав на основан на правила международен ред чрез насърчаване на всеобхватно и ефективно многостранно сътрудничество, основано на споделени ценности и принципи, включително ангажимент за зачитане на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона;

- насърчаване на равни условия и отворена и справедлива среда за търговия и инвестиции;

- допринасяза постигането на Целите за устойчиво развитие (ЦУР), се справят с изменението на климата и влошаването на околната среда на сушата и в океана, както и да подкрепя устойчивото и приобщаващо социално-икономическо развитие;

- да участва в двустранно и многостранно сътрудничество с партньори за постигане на целите на Парижкото споразумение за изменението на климата и Конвенцията за биологичното разнообразие (CBD);

- да продължи дългогодишното си многостранно и регионално сътрудничество с ООН и институциите от Бретън Уудс, както и с регионални организации като АСЕАН и Африканския съюз в Западен Индийски океан;

- да подкрепя наистина приобщаващо изготвяне на политики и сътрудничество, което отчита възгледите на гражданското общество, частния сектор, социалните партньори и други ключови заинтересовани страни;

- да установи взаимоизгодни търговски и икономически отношения с региона, които насърчават приобщаващ икономически растеж и стабилност, както и улесняват и улесняват комуникацията;

- да участва в региона като партньор в усилията му да повиши осведомеността за въздействието на глобалните демографски тенденции.

Всъщност ЕС следва стратегията на Пентагона в Индо-Тихоокеанския регион, като действа в качеството младши партньор на Съединените щати за противодействие на Китай.

Етимологично и по естество на своята рамка, операция Аталанта напомня същата ненавременна операция "Атлантическа решителност", която НАТО, воден от Съединените щати, провежда в Европа от няколко години. Тя е насочена срещу Русия.

Гледаме Индийския океан, мислим за Африка

Африка също остава в прицел на интересите на Европейския съюз. Неслучайно това беше съобщено в некоректна форма на руския външен министър Сергей Лавров. Въпреки че Република Мали беше идентифицирана в дискусията по това време, други държави в по-голяма или по-малка степен попадат във фокуса на Европейския съюз.

Същевременно действията на ЕС се характеризират с фрагментация (или обединяване) по приоритети и насоки. По-специално, има рамка, която включва Южна Африка и региона на Индийския океан, където влизат 14 африкански държави с много разнообразен политически и социално-икономически произход.

Държавите в региона са членове на регионални общности, включително Общия пазар за Източна и Южна Африка (COMESA), Комисията за Индийския океан (МОК) и Южноафриканската общност за развитие (SADC).

COMESA с 19 членове, има за цел да поддържа формирането на голямо икономическо и търговско подразделение, способно да преодолее някои от бариерите, пред които са изправени отделните страни.

МОК насърчава отношенията и регионалната солидарност между своите 5 острова -членки за устойчиво развитие и засилено регионално сътрудничество.

SADC, със своите 16 държави -членки, насърчава и осигурява справедливо и устойчиво развитие чрез укрепване на регионалната интеграция.

Основните области от интерес за Европейския съюз в Южна Африка и Индийския океан са търговията и регионалната интеграция.

Регионалната индикативна програма 2014–2020 г. обхващаше Южна Африка и Индийския океан, както и Източна Африка. Например ЕС е отпуснал 86 милиона евро за подкрепа на политиката и капацитета на SADC.

Но укрепването на икономическата и хуманитарната мощ чрез военно присъствие винаги е ефективно и има достатъчно причини за прилагането му в тази част на света - борбата с пиратството и бракониерството, патрулиране на морски пътища за контрабанда.

Така виждаме разгръщането на военното и политическо присъствие на Европейския съюз извън неговите териториални граници и дори в страни, които са част от програмите на политиката за съседство.

Руското ръководство - с деклариран интерес да се върне в Африка - трябва да се подготви да се противопостави на брюкселската бюрокрация на всички нива, включително чрез методите на "твърдата сила".

Превод: СМ