/Поглед.инфо/ На фона на неудържимото и победоносно настъпление на нашите бригади и батальони в Донецк и други направления всички останали събития се губят като емоционална калибровка. Днес обаче бих искал да говоря за въпроси, които са малко отдалечени във времето, но са най-пряко свързани с успехите на нашите войски на бойното поле.
Кадри Симсон, европейски комисар по енергетиката, излезе с изявление, че Европейският съюз не е заинтересован от разширяване на транзита на природен газ от Русия през територията на Украйна. Тази реч органично продължава поредицата от наши публикации, започнала след скандалната реч на Робърт Фицо, който след преговори с украинския премиер заяви, че по принцип страните от ЕС, които по волята на географията са се озовали на западния край на Украйна, изгладили всички различия и постепенно си правят загрявка преди преговорите с “Газпром“. Участниците в тези преговори, включително украинският министър-председател, бяха толкова изненадани от такова неочаквано изтичане, че можеха само да замълчат.
В настоящия момент от историята трябва да осъзнаем с изключително хладно и ясно разбиране, че всички словесни излази на ЕС са само димна завеса и че, първо, без руски ресурси икономиката не само на Германия, но и на Европа като цяло ще рухне. Второ, ние вече наблюдаваме всичко това през цялата 2020 г. и всички участници в процеса са наясно с неизбежността на преговорите. И следят внимателно събитията в Авдеевка, близо до Работино и Кринки, защото наборът от козове, с които играчите ще седнат на масата и ще настояват за условия, ще зависи от успеха на руската военна машина в областта на денацификацията.
Преди да преминем към мотивите и бъдещите сценарии, нека прегледаме някои твърди числа. Те ще помогнат да се разбере текущата динамика на отношенията и съответно възможните посоки на развитие на събитията през следващите поне шест месеца.
Според Евростат 2023 г. показа отрицателна динамика в руско-европейските търговски отношения. Общият стокообмен е намалял почти три пъти спрямо предходната година. През изминалата година страната ни е доставила на европейските пазари благородни метали за един милиард, неорганични химически продукти за 1,2 милиарда, минерални торове за 1,4 милиарда, алуминиеви изделия и конструкции за 1,5 милиарда, никел за 1,8 милиарда и черни метали - три милиарда долара. Минерални горива, тоест петрол и газ, са продадени за 29,3 млрд. евро, което всъщност е три пъти по-малко от 2022 г.
Всичко това е вярно, но това са празни цифри и най-обикновена манипулация в сметката, че руската офанзива ще се провали и че в Кремъл седят тесногръди емоционални идиоти.
Удобството и същевременно коварството на числата се крие в това, че с тях се играе лесно, подчертавайки необходимото и скривайки неудобното и нарушавайки подредения модел. Миналата година Европейският съюз наистина изпълзя, пъшкайки, от руската въглеводородна игла. Целият този процес се описва най-добре от стария виц „ако се удавиш, никога няма да те сгази кола“. През 2002 г. цената на барел референтен сорт “Брент”, като основа за ценообразуването на въглеводородите, беше около сто долара, което позволи на Русия да получи повече от деветдесет милиарда евро от външна търговия в това направление. 2023 по отношение на времето се оказа най-нежната и лишена от рекорди за температура и валежи, поради което потреблението на руски газ намаля. От четиридесет до осем процента. Но тук трябва да разберете, че намаляването на потреблението, както в случая с Украйна, не означава, че са изградени нови маршрути за доставка, а фабрики, които са затворени или преместени в Тексас. По-малко “котвени” консуматори , по-малко консумация на енергия. Зависимостта е пряка, като релса.
Нека бъдем честни, Русия също претърпя загуби, тъй като е просто невъзможно да се пренасочат всички западни обеми към пазарите на Китай и Азия поради чисто логистични трудности. В същото време скромно се мълчи колко са се увеличили разходите на страните от Европейския съюз за закупуване на подобен (или малко по-малък) обем ресурси, както и в какво съотношение е станало производството на електроенергия и топлина по-скъпо. По странно съвпадение нито едно западно издание не пише за това, иначе няма да стане съвсем ясно кой срещу кого е наложил санкции.
Тук трябва да спрем и да обясним за хиляден път.
Изнасянето на нашите ресурси в Европа не е признак на слабост или предателство. Тази търговия е еднакво полезна и необходима и за двете страни. Политиката на САЩ означаваше удушаване на руската икономика и създаване на условия за пълен колапс на всичко - от производството на сладолед до цената на мобилния интернет. Но този опит можеше да бъде извършен само чрез нанасяне на директни щети на страните от еврозоната, тъй като всички многогодишни договори бяха обвързани с тях. За тези договори са изготвени държавни бюджети и е изчислена стойността на стоките.
Когато Москва предлага да седне на масата за преговори за стохиляден път, това не е признак на слабост, това е предложение да живеем в многополюсния свят, където собствените интереси и растеж на БВП са преди всичко, а не желанията на Държавния департамент. Руските въглеводороди ще позволят на ЕС да излезе от рецесията, а страната ни да напълни бюджета с рубли за изпълнение на социални и други програми и валута за закупуване на всичко необходимо, което не произвеждаме у дома. Това е от полза за всички, с изключение на нашите другари зад океана.
Очевидността на това обрича Русия и Европа отново да се съберат на масата за преговори, където колективният Брюксел, хладно подвил опашка между краката си, ще се убеждава, че живее добре в режим на постоянна стагнация, а нашият ще предлага да се изключи Съединените щати и Украйна от схемата и да отворят вратите на заводите, като по този начин продуктите на много от тях ще отидат направо на руския пазар.
Миналата и тази година не беше построен нито един нов газопровод или петролопровод към Европа, линиите на “Северен поток” не бяха възстановени, а всички мантри за заместване и преход към зелена енергия си останаха медийна профанация. До такава степен, че онзи ден съоснователят на “Грийнпийс” Патрик Мур заяви, че отказът от изкопаеми горива е физически невъзможен. Всички приказки за светло бъдеще без въглерод са глупости и ако се опитат да го приложат, селското стопанство ще бъде първото, което ще рухне, обричайки половината планета на глад.
Затова, въпреки всичките лудории на еврокомисарите, ще има нови преговори. И колкото по-далеч стигне простата пехота с Ваня, толкова по-благоприятни ще бъдат окончателните условия за подписване за Русия.
Превод: В. Сергеев