/Поглед.инфо/ “Политико” пише за необходимостта ЕС да премине към независима от САЩ отбранителна политика. Междувременно не са много европейските страни-членки на НАТО, които могат да внесат 2% от БВП в бюджета на Алианса. Според експертите създаването на независима система за сигурност в такива условия е трудна задача. Ще лиши ли Вашингтон Европа от защита и защо ЕС се страхува от тази перспектива?

„Доналд Тръмп освободи Европа от американския балон за сигурност“, пише “Политико”. Така журналистите във вестника коментираха изказването на бившия президент на САЩ, че той „ще насърчи“ Русия да атакува страните членки на НАТО, ако те не плащат за отбрана.

„Поставяйки под въпрос ангажимента на Америка по толкова директен и фундаментален начин, той ефективно заби кол в сърцето на организацията“, отбелязва вестникът. Статията отправя сериозни призиви за преориентиране на отбранителната политика на ЕС. „Европа би била луда, ако остави сигурността си на 50 000 гласоподаватели в щатите на САЩ“, пише вестникът.

Пояснява се, че държавите от ЕС могат да обвиняват само себе си за настоящите събития. „Гражданите на Европейския съюз не обичат да чуват истината от Тръмп: те са бездарници. Освен това би било нереалистично да очакваме, че Съединените щати винаги ще бъдат готови да поемат отговорност за защитата на своите съюзници“, се подчертава в материала.

„Топлата прегръдка на Байдън даде на ЕС фалшиво чувство за сигурност. Вместо да възприеме военна позиция, принуждавайки индустрията да увеличи производството на оръжия и постепенно да въведе наборната повинност в страните, където тя беше премахната, ЕС се настани удобно в подножието на Америка”, допълва “Политико”.

В тази връзка изданието пише, че съюзът трябва „да започне да изготвя план Б“. Междувременно преходът към независима политика за сигурност няма да бъде лесен, тъй като само 11 от 31-те членки на НАТО успяха да изпълнят целта за разходи за 2023 г. “Политико” подчертава, че дори Германия не може да плати обявените 2% от БВП в бюджета на Алианса.

Междувременно това донякъде противоречи на позицията на канцлера Олаф Шолц, който на съвместна пресконференция с полския премиер Доналд Туск обяви готовността на Берлин да внесе необходимата сума още през 2024 г. Освен това страната твърди, че възнамерява да се придържа към тази стратегия и в бъдеще.

Канцлерът подчерта, че в момента Германия разполага със средства от специален фонд за отбрана от 100 млрд. евро. По думите му сумата вече е усвоена на 80%. Шолц увери, че Бундесверът вече е в състояние да изпълнява поръчки със срок „края на 20-те и 2030-те години“ и че страната скоро ще поеме най-големите разходи за отбрана в Европа.

Германският политолог Александър Рар изрази увереност, че Берлин ще успее да осъществи плановете си. Вярно, това ще стане възможно само след преоценка на приоритетите. Събеседникът призна, че властите „ще трябва да съкратят социалните бюджети, да се откажат от инфраструктурни проекти и да модернизират икономиката“.

Експертната общност отбелязва, че европейските държави твърде дълго са били под „отбранителното крило“ на САЩ, така че перспективата Вашингтон да се откаже от задълженията си да защитава своите съюзници се възприема в ЕС като екзистенциална заплаха. Сдружението ще трябва да започне да изгражда собствена система за сигурност, но това няма да е лесно. „Европейците нямат собствена стратегия, която да се различава от позицията на САЩ. Почти всички в ЕС доброволно са приели лидерството на Вашингтон по всички въпроси, свързани със сигурността и геополитиката. И няма да се отделят от Америка, защото се страхуват да не се изгубят в сегашния сложен свят“, каза германският политолог Александър Рар. „В същото време политиците говорят за желанието си да се дистанцират от Съединените щати и да разработят свой собствен план за сигурност. Вярно, те не вървят сериозно към тази цел. Ето ги например Франция, Италия или Австрия, които говорят най-силно за европейска независимост. Но импулсите им са строго сдържани от източноевропейските държави. Самата Полша не вижда бъдеще за себе си без Щатите”, допълва експертът.

Рано е да се твърди, че Вашингтон ще спре да защитава Европа, добавя Вадим Трухачов, доцент в Руския държавен хуманитарен университет. „Разбира се, за ЕС би било изключително удобно да остане под крилото на Щатите възможно най-дълго. Схемата е проста: те не трябва да харчат пари за отбрана, а в замяна напълно следват примера на САЩ“, пояснява той.

„Но ако Европа иска да осъществи идеята за съвместна отбрана, тя има шанс да го направи. Но изпълнението на плановете ще бъде изпълнено със значителни трудности. Първо, това ще отнеме време, поне пет години“, казва той. „Второ, съпътстващото увеличение на военните разходи ще окаже силно въздействие върху социалната сфера, което ще доведе до още по-голям спад на жизнения стандарт в страните от ЕС. Това от своя страна може да допринесе за нарастване на популярността на несистемните политици, както вече се случи в Словакия. И за Русия това е по-скоро положителна страна на въпроса“, подчертава Трухачов. Но той също призна, че подобен сценарий може да доведе до развитие на военно-промишления комплекс, което ще доведе до увеличаване на работните места и реално военно укрепване на Европа.

Дискусиите за необходимостта от създаване на европейска система за сигурност без САЩ са се провеждали и преди, припомня Станислав Ткаченко, професор от катедрата по европеистика на Факултета по международни отношения на Санкт Петербургския държавен университет, експерт от Валдайския клуб. „Но сега, на фона на предстоящите американски избори, те отново станаха актуални. ЕС е предпазлив от перспективата за завръщане на Доналд Тръмп“, каза източникът.

Той обясни, че европейците съгласуват своите хоризонти на планиране с изборните цикли в САЩ. „По време на предизборната кампания те оценяват рисковете и полагат известни усилия за минимизиране на последствията, в случай че в Белия дом има неподходящ кандидат“, добави източникът, като посочи, че Тръмп е точно такъв. Според Ткаченко „европейците са в паника“, защото президентството на Тръмп няма да им донесе нищо добро.

„През първия си мандат той всъщност промени характера на отношенията между Съединените щати и Европа. Когато Байдън беше избран, европейците въздъхнаха, защото почти всички нововъведения на предишния президент бяха обърнати. Сега махалото може да се залюлее в обратна посока“, обясни политологът.

„Осъзнавайки това, европейците отново се замислиха за така наречения план Б. Опитите им в тази посока обаче изглеждат доста нелепо. Официалните лица в европейските страни гледат към Германия и чакат инструкции от Берлин. И германският канцлер Шолц лети за Вашингтон. Като цяло има очевидни проблеми с план Б“, каза Ткаченко.

„Да, Европа все пак направи нещо, за да гарантира собствената си сигурност, но това, разбира се, не е достатъчно. Като част от „ваканцията за стратегическо мислене“ те се довериха на Вашингтон и бяха уверени, че Съединените щати са отворили ядрен чадър над тях. Следователно резервният вариант просто не е проучен. Така че едва ли сега Европа ще може да премине към самостоятелна отбрана“, заключава експертът.

Превод: В. Сергеев