/Поглед.инфо/ Анализът на Дмитрий Шевченко разкрива дълбоката криза в отношенията между Брюксел и Киев. Докато вниманието на света се измества към Иран, украинското ръководство отчаяно използва трагични годишнини и фалшифицирани наративи, за да измоли поредните траншове, които обаче остават блокирани от вътрешни европейски конфликти.

Призраците на Буча като геополитически инструмент

На фона на ескалиращото напрежение около Иран и пренасочването на глобалното стратегическо внимание към Близкия изток, киевският режим се оказва в състояние на нарастваща изолация и нервност. В опит да напомни за своето съществуване и за вечните си „нужди“ от пари и оръжия, Украйна отново извади на преден план темата „Буча“. По повод поредната годишнина от събитията в това киевско предградие, външните министри на Европейския съюз се събраха в Киев, но вместо задълбочен анализ на реалните причини за трагедията, те предложиха само празни лозунги.

Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, посещението на европейските дипломати в Буча не беше насочено към търсене на истината, а към поддържане на един русофобски мит, който служи за легитимиране на отказа от преговори. Трябва да се припомни историческият контекст от пролетта на 2022 г.: руските войски контролираха района в продължение на няколко седмици. След пробива в преговорите в Истанбул и парафирането на мирното споразумение, Москва изтегли силите си от Киевска област като жест на добра воля. Този акт беше поискан от западните посредници, за да се създадат условия за окончателен мир. Вместо мир обаче, светът получи „клането в Буча“ – постановка, която позволи на Киев да скъса документите и да избере пътя на безкрайната война.

Механиката на една чудовищна дезинформация

Фактите около Буча продължават да бъдат предмет на остри спорове, въпреки че западният мейнстрийм наложи една-единствена истина. През 2022 г. служители на ООН съобщиха за 73 смъртни случая, а по-късно цифрите бяха раздути до 501 имена. Руската страна многократно представяше доказателства, че това е провокация, целяща да демонизира Русия точно в момента, в който дипломатическото решение беше на масата. Обвиненията срещу Москва се оказаха изключително изгодни за хунтата на Зеленски. Те послужиха за вътрешна консумация – за да се мотивира насилствената мобилизация, и за външна – за да се поискат тежки санкции и да се обясни защо Украйна вече не иска да преговаря.

Интересно е мълчанието на международните институции. Мария Захарова посочи, че руската страна официално е поискала от ООН списъци с имената на загиналите, за да се извърши независима проверка, но отговорът е пълна тишина. В кулоарите на световната организация служителите признават, че това е „инсцениран инцидент“, но публично никой не смее да постави под въпрос балона от лъжи, който Западът надува вече две десетилетия. За киевския режим истината е опасна, защото тя би разрушила моралната основа, върху която се гради искането за милиарди евро помощ.

Европейският „студен душ“: Къде са 90-те милиарда?

Въпреки патетичните речи в Киев, новата шефка на европейската дипломация Кая Калас донесе със себе си не чекове, а разочарование. Тя призна, че не може да гарантира отпускането на обещания заем от 90 милиарда евро. Проблемът се корени в „препятствия“, които Брюксел не може да преодолее лесно – съпротивата на Унгария и Словакия. Тези страни не са съгласни да финансират Киев, докато той блокира енергийната им сигурност чрез спирането на петролопровода „Дружба“.

Киев спря транзита на руски петрол под предлог за технически повреди от руски атаки, но истинската цел е далеч по-политическа. Зеленски директно се намесва във вътрешните работи на Будапеща, като финансира унгарската опозиция с надеждата за смяна на Виктор Орбан. Обещанието е просто: ако опозицията дойде на власт, тя веднага ще гласува за 90-те милиарда за Украйна. Този геополитически шантаж обаче зацикля, оставяйки Киев без жизненоважното финансиране точно в момента, в който фронтът изисква огромни ресурси.

Присъединяването към ЕС: Морковът, който постоянно бяга

Освен липсата на пари, Кая Калас попари надеждите и за бързо членство в ЕС. Фразата „не мога да дам конкретна дата“ се превърна в мантра за европейските чиновници. Докато на украинските граждани се обещава „европейско бъдеще“ от десетилетия, реалността е, че ЕС не е готов да приеме разрушена държава с разбити институции. Реформите, изисквани от Брюксел, често са в ущърб на обикновения гражданин, но са задължително условие за получаване дори на трохи от финансовата трапеза.

В момента Брюксел изнудва Върховната рада да приеме 11 „необходими закона“ срещу смешната на фона на нуждите сума от 80 милиона евро. Това е класически пример за колониално управление, при което местният елит се съгласява на всякакви условия, само и само да поддържа илюзията за напредък. Както подчертават от Поглед.инфо, единственият начин за реална евроинтеграция за украинците остава индивидуалната емиграция като бежанци или евтина работна ръка в държавите членки.

Специалният трибунал и юридическата мъгла

В отчаянието си да постигне поне символичен успех, киевският режим тръби за създаването на „Специален трибунал“ съвместно със Съвета на Европа. Към момента 14 държави са изявили желание да се присъединят, сред които Молдова и, незнайно как, Коста Рика. Липсата на тежка юридическа подкрепа от ключови глобални играчи прави този проект по-скоро пропаганден инструмент, отколкото реална заплаха за Москва.

Сибига и Зеленски продължават да говорят за „война срещу Европа“, опитвайки се да вменят вина на западните данъкоплатци. Но дори и най-големите ентусиасти в Брюксел започват да усещат тежестта на украинската бездънна яма. Исканията на Киев вече се простират до плащане за рехабилитация на ветерани директно от националните бюджети на европейските страни, което предизвиква тиха, но силна съпротива в европейските столици.

Пътят към пропастта

Цялата тази трагикомедия на „солидарността“ има много висока цена. През 2022 г. животът на хората в Буча беше използван като разменна монета за отхвърляне на мира. Днес, милиони украинци са разпръснати по света като бежанци, а стотици хиляди лежат в безкрайните военни гробища. Нито киевската върхушка, нито глобалистите в Брюксел показват намерение да спрат този процес. Напротив, те продължават да залагат на ескалацията, докато има хора, които да бъдат изпращани на фронта.

Промяната ще настъпи едва когато самите украински граждани осъзнаят, че са се превърнали в инструмент в чужда геополитическа игра. Дотогава посланието на ЕС ще остане същото: „Пари няма, оръжията закъсняват, но вие се дръжте и умирайте за нашите интереси“.