/Поглед.инфо/ Учителят Самуел Пати, който беше убит от ислямистки терорист, беше един от малкото във Франция, който не се побоя да се изправи срещу радикалния ислям, пише в редакционна статия главният редактор на Le Figaro Алексис Брезе. Както отбелязва авторът, въпреки твърденията на властите, че ислямистите „няма да минат“, те отдавна и дълбоко са проникнали във френското общество и свободно се придвижват към целта си - пълното подчинение на Франция на тяхната воля.
Името на убития учител Самюел Пати заслужава да бъде запомнено заедно с други видни фигури от републиканското училище, пише в редакционна статия главният редактор на Le Figaro Алексис Брезе. Както подчертава авторът на статията, всички свидетели твърдят, че той е бил топъл, добронамерен и изключително деликатен човек, който е обожавал своите ученици - точно обратното на провокатор или подпалвач – и който е умрял при толкова ужасни обстоятелства затова, че е искал да приложи програма за нравствено и гражданско възпитание в четвърти клас на училището.
Както отбелязва главният редактор на вестника, този път властите няма да могат да кажат, че Пати случайно е попаднал на „неуравновесен“ човек, тъй като в дните, предхождащи престъплението, всичко е довело до тази трагедия. В продължение на две седмици учителят беше обект на систематично плетене на интриги и клевети и бе преследван от ислямистки активисти, сред които освен бащата на един от учениците, ислямист, който е бил под надзора на специалните служби и същевременно член на „Съвета на имамите на Франция“. Ако членовете на тази "банда" не са сложили оръжието в ръцете на убиеца, преследването им несъмнено го е вдъхновило да извърши престъплението, сигурен е Брезе. Според журналиста днес няма самотни терористи - „те се вкореняват в ислямистката екосистема, която ги защитава и храни“.
Хвалбата на президента, който заяви, че „няма да минат“, „би била смешна, ако не беше толкова тъжна“, отбелязва главният редактор на вестника. „Тъжната истина, както всички знаят, е, че те отдавна са минали“, заявява авторът. Според него ислямисткото влияние се усеща с пълна сила както в училищата, където 40% от учителите признават, че се „самоцензурират” по някои теми, за да се избегнат инциденти, така и в университетите и изследователската среда. То „зарази“ както държавните служби, включително затворите, полицията и армията, така и частните предприятия.
Според Брезе са създадени всички условия за ислямистите във Франция: те имат официална „витрина“ в лицето на Колектива срещу ислямофобията във Франция, полуофициални офиси и незаконни заведения. Освен това те имат свои законни представители в лицето на брилянтни адвокати, които имат достъп до най-висшите сфери на управление, собствени предприемачи, които финансират активистите, разпространяващи омраза в социалните мрежи, собствени проповедници, свои „войници“ и собствени палачи, от които се отричат, но които процъфтяват на тяхна почва.
Освен това ислямистите имат „спътници“ (или полезни идиоти)“ в държавния апарат, политическите партии и медиите, отбелязва авторът на статията. Зад тях стои „цялата аморфна ислямско-лява маса“ отгатваща „държавен расизъм“ при всеки опит да се действа съгласно закона, „полицейско насилие“ при всеки опит за поддържане на реда и „ислямофобия“ при всеки опит да се противопоставят на „диктата на брадатите“.
"Сега какво? Какво утре? Какво ще се случи след сълзите и почестите, след големите речи и митингите, след хаштаговете и свещите? - пита журналистът. - Ще се събудим ли най-после и ще се противопоставим ли на обявената война с друга война, безмилостна и безпощадна?“
Затягането на закона за борба със сепаратизма, от гледна точка на автора, е похвално, но недостатъчно. Според него самата философия на този закон - толкова „срамежлив“, че дори не споменава думата „ислямизъм“ - трябва да бъде преразгледана. Понятието „сепаратизъм“ е погрешно, тъй като „палачът“ на Самуел Пати и ислямистите, създали условия за действията му, „по никакъв начин не крият мечтите си да построят своето ислямско общество до нашата република, те планират да я заменят - територия по територия – с „неопетнен“ режим, живеещ според шериата. Ислямистите не са сепаратисти, те са завоеватели.“, предупреждава Брезе.
За да се борим с ислямизма с най-малка надежда за победа, ще трябва да говорим по-малко и да действаме повече, смята авторът. Той призовава за незабавно затваряне на всички джамии „там, където учат да мразят Франция“, изгонване на чуждестранните имами, проповядващи омраза, разпускане на Колектива срещу ислямофобията във Франция и всички организации, които под прикритието на борбата с „ислямофобията“ „разчистват пътя“ за радикалния ислям и също „да призовем към здрав разум“ административните съдилища, които винаги намират причина да отменят редките смели решения, взети в тази посока.
Главният редактор на Le Figaro предлага да се изгонят всички заподозрени в тероризъм от страната и да се забрани на хората, намиращи се под наблюдение на правоприлагащите органи да работят на социално важни длъжности, които днес могат да работят като учители и възпитатели.
И накрая, необходимо е да се реши въпросът с неконтролираната имиграция и нейните последици за страната, настоява авторът на статията. Както Брезе си спомня, 18-годишен чеченец, получил статут на бежанец от съда, обезглави френски учител, а няколко дни по-рано млад пакистанец, на когото съдебните власти отново предоставиха закрила като „безпризорен непълнолетен“, извърши нападение близо до бившия офис на Charlie Ebdo. „Може би това съвпадение заслужава да се спрем за момент: ако Франция продължи да приема около половин милион чужденци годишно на своя земя, преобладаващото мнозинство от които изповядва исляма и вярва, че шериатът е над всичко останало, ислямизмът едва ли ще отстъпи ...“ - отбелязва журналист.
Бризе призовава да не се вслушваме в предупрежденията, че тези мерки ще доведат до разцепление във френското общество, което търсят ислямистите. Според него крайната цел на ислямистите не е разцепление, а „налагането на техния собствен закон, където и да живеят мюсюлманите“. Въпреки че радикалните ислямисти могат да разглеждат разделението между французите като косвено средство за тяхната цел, в техните очи има много по-ефективен начин, който ще им позволи да победят без битка - подчинение на врага, неговата доброволна отстъпка. „Това единство е гробищна тишина“, смята журналистът.
Ако погледнем в дълбочина, единственият въпрос, който възниква в трудни времена, е въпросът за мъжеството, пише Брезе. Именно то, според автора, така липсва на френските политици, както отдясно, така и отляво през последните 40 години. „Тази смелост беше и в човека, който, макар че глутницата ислямисти упорито се бореше с него, по нищо не им отстъпваше. Казваше се Самюел Пати и името му не трябва да се забравя.“, заключава главният редактор на вестника.
Превод: М.Желязкова