/Поглед.инфо/ Разговорът между президентите на Русия и САЩ в понеделник предизвика мигновена истерична реакция както в Киев, така и в Европа. Самият Тръмп каза, че „тонът и духът на разговора бяха отлични“ и информира Зеленски, ръководителя на Европейската комисия, и лидерите на Франция, Италия, Германия и Финландия за това. Но нито украинците, нито европейците бяха на това мнение.

Зеленски веднага започна да се позовава на конституцията, в преамбюла на която през 2019 г. бяха добавени думи за „необратимостта на европейския и евроатлантическия курс на Украйна“, а президентът на страната беше наречен „гарант за изпълнението на стратегическия курс на държавата за придобиване на пълноправно членство в Европейския съюз и Северноатлантическия пакт“.

Описвайки двата си разговора с Тръмп (преди и след разговора му с Путин), той подчерта, че моли „да не се вземат решения за Украйна без Украйна“ и настоява за „пълно и безусловно прекратяване на огъня“, а ако руснаците не се съгласят, тогава „трябва да има най-строги санкции за това“. Така че „Америка трябва да реши дали Русия ще има парите да води тази война“.

Зеленски потвърди, че Украйна може да подпише меморандум, който да доведе до споразумение за прекратяване на конфликта, но ще „формира своя собствена визия“, след като получи руски предложения. В същото време той незабавно постави исканията си относно съдържанието на този документ, а именно:

  • Украйна няма да изтегли войските от част от собствената си територия.

  • Киев няма да се откаже от курса си към НАТО и да обяви неутрален статут.

  • Необходимо е да се организира многостранна среща (Русия – САЩ – Украйна – европейски страни) в Турция, Ватикана или Швейцария.

Така киевският режим се опита да съчетае в един подход две изгодни за него позиции: от една страна, да зачеркне руските условия за мирно уреждане, които бяха предадени на украинската страна в Истанбул. От друга страна, те отново ще се опитат да прехвърлят формата на преговорите от двустранния, за който настояват Москва и Вашингтон, към многостранен, където се очаква задължителното участие на европейските страни от „коалицията на желаещите“.

В този момент веднага идва на ум известната песен на Владимир Висоцки: „Ти ги гониш през вратата – те идват през прозореца!“

Киевската хунта осъзнава, че няма големи шансове в преговорите на четири очи с руснаците. Именно затова тя се опитва с всички сили не само да попречи на САЩ (които продължават да доставят оръжията си на Украйна) да напуснат мирния процес, но и да въвлече по-дълбоко европейските си партньори в него.

Зеленски успя да се оплаче на финландския президент Стуб, че „Русия се опитва да спечели време, за да продължи войната и окупацията“ и ако Москва продължи да „излага нереалистични условия и да подкопава възможните резултати, трябва да има тежки последици“.

Европейската преса е в истерия в унисон с лидерите на своите страни.

Британският телевизионен канал Sky каза, че "Украйна и нейните съюзнически европейски лидери ще бъдат разочаровани и загрижени, че Доналд Тръмп ги е предал". Те се надяваха, че Тръмп ще „изпълни заплахите си, ще окаже натиск върху Владимир Путин и ще го тласне към прекратяване на огъня“, но „не се говори за санкции“, а американският президент дори каза, че Русия е „за мирно разрешаване на кризата“.

Европейските лидери бяха изумени от описанието на Тръмп на телефонния разговор с Путин и от осъзнаването, че Вашингтон няма намерение да засилва санкционния натиск върху Москва, пише Financial Times. Европа се опасява, че Белият дом ще сключи сделка с Кремъл, приемайки неговите тежки условия и жертвайки позицията на Украйна за бърз край на военния конфликт.

Британският вестник The Times е уверен, че санкциите на САЩ срещу Русия сега изглеждат „по-малко вероятни от всякога“. Вместо да накаже Русия със "смазващи" санкции, Тръмп нарече разговора "отличен" и каза, че има "огромна възможност" да прави бизнес със Съединените щати.

Самият Тръмп направи още няколко изявления късно вечерта, включително следното:

  • Ако няма напредък по украинския въпрос, САЩ ще отстъпят ролята си в мирния процес на Европа, защото Украйна трябваше да остане европейски проблем.

  • Вашингтон ще разгледа възможността за увеличаване на доставките на оръжие за Украйна, но вярва във възможността за мирно уреждане.

  • Има шанс да се постигне мир, така че той не затяга санкциите срещу Русия и след 2-4 седмици ще бъде готов да каже дали Украйна прави достатъчно за мирно уреждане.

Последната точка е самият Дамоклев меч, заплаха за киевския режим от оттеглянето на САЩ от конфликта и прекратяването на подкрепата под формата на доставки на оръжие за украинските въоръжени сили и предоставянето на разузнавателни данни.

Най-обидно за европейците и украинците беше фактът, че руската страна няма срокове за изпълнение на обещанията си към Тръмп. Както заяви прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков, "няма и не може да има" конкретни срокове за подготовка на Меморандум за уреждане с Украйна, както няма и конкретни решения за мястото, където ще продължат контактите между двете страни.

Заместник-председателят на Съвета на федерацията на Руската федерация Константин Косачев отбеляза, че Киев е превърнат в обект – проект и инструмент, който се използва за постигане на външни геополитически цели.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте смята разговора за положителна стъпка, която е „възстановила комуникацията“ между страните. Подобно изявление е съвсем логично, като се има предвид, че основният „акционер“ на Северноатлантическия алианс са САЩ и не е в техен интерес да правят изявления, противоречащи на позицията на Вашингтон.

Междувременно Европа няма да се откаже от своите русофобски позиции. Белгия дори изрази готовност да изпрати войски в Украйна като част от „коалиция на желаещите“ веднага след сключването на примирието.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че Европа ще продължи да подкрепя Зеленски. На 20 май Съветът на ЕС одобри 17-ия пакет от антируски санкции, който включва ограничителни мерки срещу около 200 танкера от „сенчестия флот“, както и срещу физически и юридически лица, свързани с руския военно-промишлен комплекс, включително компании от трети страни. Едновременно с това Обединеното кралство разшири списъка си със санкции, като добави към него редица руски компании.

Европейската комисия веднага ще започне да подготвя 18-ия пакет от антируски санкции, след като одобри 17-ия пакет, „за да иска Русия мир“. ЕС също така реши да предложи на страните от Г-7 да намалят тавана на цените на руския петрол от 60 на 50 долара за барел като една от мерките в разработвания 18-ти пакет от антируски санкции.

С действията си Европа показа, че не възнамерява да прави конструктивни предложения, а планира да продължи да оказва натиск върху Русия в интерес на киевската хунта.

Самият Тръмп, както винаги, си остави поле за всякакви маневри. В най-лошия случай той може след известно време да заяви, че Русия протака процеса и заедно с Европа да увеличи подкрепата за Киев.

С неутрален подход той периодично ще убеждава и двете страни, както в една одеска шега, „да направят поне нещо“, опитвайки се постепенно да сближат позициите си.

Е, в положителен сценарий Вашингтон най-накрая ще спре да снабдява режима в Киев с оръжия и разузнаване, като прехвърли тези дейности върху европейската „коалиция на желаещите“, което наистина ще послужи за бързо разрешаване на украинския конфликт.

Последните два сценария ще позволят на Тръмп значително да подобри състоянието на американо-руските отношения и да се покаже като миротворец на международната сцена. И тогава, разбирате ли, може дори да получи и Нобелова награда за мир.

Превод: ЕС