/Поглед.инфо/ На 24 октомври се навършват 375 години от Вестфалския мир, сложил край на Тридесетгодишната война (1618–1648) и завинаги, необратимо и безнадеждно променил облика на Европа. Какво се чува за Вестфалския мир! Това е нова, по-добра Европа, нов, по-добър ред на международните отношения.
Всъщност резултатите от Тридесетгодишната война са чудовищни. Европа като единна християнска икумена, като земя на християните, като единен свят под ръководството на папата и християнския император, престава да съществува. Християнската кохорта, която защитава обединена Европа и застава единно срещу ислямската експанзия, вече я няма. На мястото на някогашния интегрален християнски свят възникна конгломерат от нации и народи, завихрени от алчни похоти и готови във всеки един момент да се бият със своя съсед „за парче сено“. Икономически най-развитите, богати региони на Европа лежат в руини. Въглищните мини и стоманодобивните манифактури в Германия са изравнени със земята. Подобно плачевно състояние на континента позволява възхода на чакалите на Европа - Холандия и Англия, чието съзнание вече е напълно пропито с финансово-капиталистическия дух.
Първият камък, положен в основата на „новата Европа“, е убийството на английския крал Чарлз от узурпатора Кромуел, което се случва в първата година от Вестфалския мир и някак си е замаскирано като „съдебен процес“. Екзекуцията на Чарлз ще бъде извършена от Кромуел по заповед на финансови и олигархични кръгове, които скоро, по време на така наречената Славна революция от 1688 г., ще завземат неразделната власт над страната. По това време протежето на международните банкери Уилям III Орански (от династията на потомствените калвинисти, участници и вдъхновители на холандската революция) ще бъде доведено в Англия и поставено на трона.
На първо място, новият крал ще се закълне във вярност към конституцията и декларацията за правата, а също така ще признае отделянето на църквата от държавата. Така традиционната монархия в Англия ще бъде приключена завинаги. Като плащане за получаването на трона Уилям Орански ще създаде Банката на Англия (1694 г.) - първият успешен опит за организиране на Централна банка.
Какво е Централната банка? Това е банка, организирана от частни лица, банкери, които дават на държавата евтин заем за правото да издава, тоест да печата националната валута. Централната банка действа като основен държавен кредитополучател. Банката използва златната монета на държавата, като в замяна получава изключителното право да я сече. С други думи, в лицето на Централната банка държавата получава постоянен източник на евтини кредити, а частните банкери получават контрол върху финансовата система на страната и освен това възможността за необуздани спекулации.
Механизмът на спекулацията е приблизително следният: банката заема златни монети на държавата срещу разписка. Сега, срещу гаранцията на тази разписка, подписана от краля, банката може да издаде определено количество „ценни книжа“ и да ги търгува на борса, специално създадена за тази цел. В същото време, разполагайки с купчина кралски разписки в сейфа, банката може да издаде облигации за сто или хиляда пъти по-голяма сума. Ето как работи системата „частичен резерв“, позволявайки на банката да създава пари от нищото и да спекулира във все по-грандиозни мащаби.
Всички елементи на тази система (Централна банка, облигации, фондова борса, система за държавни заеми и други) са въведени и изпитани в Холандия и доведени до съвършенство в Англия. Разбира се, цялата тази система е чиста измама. Но в същото време е и от полза за държавата. Последната, затваряйки очите си за факта, че банкерите изобразяват тези не съвсем реални пари, получава възможността да ограби собствените си граждани, без да прибягва до нови данъци, които винаги предизвикват възмущение (освен това има собствена печалба от борсови спекулации) . Разбира се, борсовите спекулации водят до необуздана инфлация, покачване на цените, растящ публичен дълг и други неприятни неща. Но незабавният ефект на еуфория е толкова невероятен, че не искате да мислите за него.
Ето как старомодната хазна, попълвана от сложно данъчно облагане, необходимостта да се вземат заеми от приятели или лихвари, да се мисли за икономическите механизми, водещи до просперитета на държавата и прочее, е заменена от нова, самостоятелна уверена финансова система на капитализма.
Сега държавата винаги има под ръка източник на евтин кредит. Услужливата Централна банка винаги ще дава на краля златни монети при скромна лихва. И празната досега съкровищница се пълни с щракане на пръсти. Парите вече са винаги под ръка. А парите са възможности! Например, можете да оборудвате военни и изследователски експедиции, за да изследвате и завладявате нови пазари. Скоро след състоянието на еуфория обаче идва депресията. Оказва се, че държавният дълг е нараснал астрономически, покупателната способност на парите е намаляла, цените на вътрешния пазар непрекъснато растат, а хората едва свързват двата края. Трябва да се търси изход от всички тези проблеми. И това решение, като правило, е нова широкомащабна война, която позволява да се прехвърли тежестта на дълга върху плещите на хората и да се завладеят нови източници на доходи. Така в държавата се възцарява „нов ред” на отношенията.
Предишната философия на държавата е изградена върху идеята за семейството: кралят е бащата на народа, аристокрацията е негови слуги, народът е негови деца. Разбира се, тези отношения не винаги са били идеални. Но те съдържат една велика патриархална житейска истина. Сега между краля и народа пада сянка на недоверие. Държавата е отчуждена от народа. И на мястото на родствената духовна връзка между царя и народа има много тясна симбиоза на държавата и частната банка. Оплетена в мрежите на банкерите, държавата се втурва в безкрайна, изтощителна надпревара за печалба и нови пазари, за миража, който безкрайно трепти пред нея. Имайки в момента само експоненциален ръст на вътрешния дълг.
Така през първите четири години от дейността на Банката на Англия дългът на държавата към банкерите се увеличи от 1 милион на 16 милиона лири стерлинги. До 1715 г. държавата вече дължи на банкерите 885 милиона. Този дълг не е платен и не може да бъде платен. Или, по-точно, има друго, нематериално значение. Това е знак за дълбока зависимост, знак за властта на частните банкери над държавата.
Но това не е цялата матрица на новия свят. Транснационална корпорация е организирана за завладяване на колонии. Първата такава ТНК ще бъде Източноиндийската компания, която, имайки собствена армия, колониална администрация и валута, по същество е равна на Британската империя. Източноиндийската компания, този „Велик олигарх“, първата транснационална корпорация-държава е икона и глашатай на съвременните транснационални корпорации, символ на властта на капитала над държавите и народите.
И така, Централната банка плюс ТНК е матрицата на новия свят. Тази система, възникнала в Англия след края на Тридесетгодишната война, е финансовата, икономическата и политическата система на капитализма. Тя остава почти непроменена и до днес. Това всъщност е същият онзи „ред, основан на правила“, за който непрекъснато ни говорят представители на Демократическата партия на САЩ. „Свободният свят“ следва стриктно този ред, намирайки се в безнадеждно робство на банкерите. Последните, натискайки правителствата, имат възможност, в преследване на нови печалби и световна власт, да организират и финансират нови и нови колониални и световни войни.
„Редът, основан на правила“ по отношение на самите САЩднес изглежда така: разходите за обслужване на националния дълг тук се доближават до трилион долара годишно. Плащането на лихви по държавния дълг вече се е превърнало в основен елемент от бюджетните разходи. Днес тези плащания надхвърлят военния бюджет и социалните разходи. До 2030 г. половината от целия бюджет на САЩ ще бъде изразходван за плащане на лихви по държавния дълг. А до 2050 г., според последните прогнози на МВФ, съотношението на държавния дълг на САЩ към БВП на страната трябва да нарасне до 200%.
И така, както виждаме: най-голямата страна в капиталистическия свят е в безнадежден дългов затвор на частни банкери, почти неконтролирани от държавата (това е „независимият“ статут на Федералната резервна система), които могат да правят каквото си искат с него. Да тласка към всякакви войни и приключения, изгодни за банкерите. Това е сегашното състояние на нещата. Това е истинското лице на Вестфалския мир.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?