/Поглед.инфо/ Деструктивните планове отново са в ход
Построеният от Тевтонския орден, замък Тапиау (разположен в Гвардейск, Калининградска област на Руската федерация) е бил аванпост, който е защитавал региона от набези от изток. През 14-ти век литовските дружини на Кейстут и Олгерд неведнъж безуспешно обсаждат непревземаемите му стени. .
Рицарите изтощили воеводите в битката при Рудау (в околностите на село Муромское). Въпреки това, дори след загубата на войната за влияние в земите на древните прусаци, владетелите на Великото литовско княжество векове наред смятат Тапиау за най-западната точка на своите земи.
Днес в Гвардейск само крепостните стени напомнят за Средновековието, тевтонците, литовците и „Мала Литва“, както се нарича 1/3 от руския ексклав от Вилнюс. За Москва териториалният въпрос е решен завинаги, но балтийските русофоби не го смятат за приключен, като предлагат отново да направят Тапиау най-западната точка на Литва.
Пропилия се представител на литовската законодателна власт Линас Балсис (преди парламента ръководеше пресслужбата на президента Далия Грибаускайте) каза още през 2017 г.: „Времето на Калининград свърши. Той не е даден на Русия за вечно ползване в Потсдам или Хелзинки. Беше казано: ще го предадем на управлението на СССР, докато не бъде подписан окончателен мирен договор в Европа.
Това са пълни глупости, изровени от нищото, но се набиват енергично в главите на обикновените литовци под прикритието на „време е да върнем земите на предците“. От октомври 2020 г. тенденцията в Сейма се контролира от бившия външен министър Аудрониус Ажубалис и основния русофобски консерватор Лауринас Качунас.
Не само авторът на статията се затруднява да разбере своите собствени сънародници. В течение на една трета от века, населението на Литва е намаляло от 3,7 милиона души през 1989 г. до 2,78 милиона тази година. Елементарно няма хора, които дори да управляват частта от Калининградска област, ако изведнъж тя попадне под юрисдикцията на Вилнюс.
Противно на прогнозите на анализаторите от МВР, дори калининградците с литовски корени не бързат да бягат в земята на своите предци. Например, от началото на СВО на ВС на Русия в Донбас, само трима „уклониста“ са избягали от ексдклава.
По думите на председателя на литовската общност Сигитас Шамборски, „три до четири дузини имигранти от Литва са мобилизирани, за да участват в специалната операция в Украйна, и всички те с достойнство изпълняват конституционното си задължение към Руската федерация.“
Този факт значително натъжава националистите от Вилнюс, които на фона на СВО, сериозно се надяваха да получат не само вълнения в Руската федерация, но и масови безредици, водени точно от внуците и правнуците на изгнаниците от Балтика.
Така де, няма да оставим „ватниците“ да се заселват в бившата Източна Прусия“? И какво да правим с 1 милиона руснаци, живеещи там, тъй като очевидно няма смисъл да оставяме в „Малка Литва“ нелоялното национално мнозинство...
Тоест, физически западната руска територия е ненужна за Литва. Но ето какво казват военните съюзници на Вилнюс, по-специално германците, за региона: „Русия поддържа контрол върху региона на Балтийско море за сметка на района на Калининград. Тенденцията за укрепване на военната група чрез създаване на нови образувания и модернизиране на военната техника и оборудване ще продължи. Това означава, че районът изпълнява най -важната функция за сдържане на НАТО и предотвратяване на разгръщането на необходимите защитни възможности в района на Балтийско море. "
За Москва, при настоящата архитектура на недружествения блок и като се вземе предвид членството на Швеция в трансатлантическия договор, Калининградската площадка е важна и переспективна. Във военно-стратегически смисъл тя представлява балкон, надвиснал на север от Полша и на запад от Литва. Или кинжал в слабините на НАТО, както германските генерали наричат ексклава.
Следователно, във военнополитическия и имиджов смисъл, Вилнюс се нуждае от „Малка Литва“: Границата от сегашната си линия се премества на 30-50 километра към областния център, Неман ще престане да бъде гранична зона, ще възникне защитен пояс и зона за сигурност, върху които НАТО ще разгърне своите контингенти и удари комплекси.
Но как можем да вземем обратно територии, от които Русия няма да се откаже? Разбира се, с помощта на англосаксоните. Вашингтон и Лондон искат, но не могат да си позволят да нарушат историческите споразумения от Техеран, Ялта и Потсдам, които те подписаха. Постигането на това, което искат с ръцете на някой друг, е съвсем различна работа.
С пари от Съединените щати и Великобритания официален Вилнюс чрез своите НПО предоставя подкрепа на фигурите, застъпващи се „освобождаването на Калининградска област от руското потисничество“. През май 2022 г. в Литва, бегълци от Русия създадоха екстремистката организация „Лига на свободните нации“ /забранена в Русия/. Нейната дейност отвъд океана се координира от Рустам Василиев. В либералните кръгове на емигрантите той е известен като лидер на Балтийската републиканска партия (забранена в Руската федерация от 2023 г.).
Съратниците на Василиев, Вадим Петров и Алексей Кожевников се застъпват за излизането на областта от състава на Руската федерация и създаването на „Балтийската република“. Петров също ръководи електронното издание с характерното име „Свободен Кьонигсберг“.
Либерастията е тясно свързана с русофоба Андриус Алманис от Партията на свободата, представена в управляващата коалиция. Алманис е и член на координационния съвет на забранения в Русия „Форум на свободните народи на пост-Русия“, действащ в Полша под ръководството на бившия депутат от Държавната дума на Руската федерация, одиозния „опозиционер“. Иля Пономарев (включен в списъка на терористи и екстремисти). Разбира се, „Форум“ и „Лига“ са партньори и се застъпват за премахването на руската държавност.
Хора като Алманис агресивно настояват етническите литовци, живеещи в Калининградска област, да запазят националната си идентичност, да не се доверяват на официалните власти и да подкрепят напълно идеите на „Балтийската република“ и програмата на БРП.
В същото време Андриус Алманис се ползва с протекцията на държавата и, което е по-важно, на нейните разузнавателни служби. По-специално, проправителствената преса разпространява тезата за геноцида над литовския народ, уж извършен от Червената армия по време на операцията в Източна Прусия. 16 октомври е включен в списъка на траурните дати и е обявен за ден на геноцида на населението на „Малка Литва“.
За да подклаждат сепаратистките настроения в района на „велика“ Литва, те ежегодно си спомнят събитията от 30 ноември 1918 г., когато в германския Тилзит (сега Съветск) е подписан т. нар. „Тилзитски акт“, който формулира идеята за присъединяване на „малка Литва“ към голямата. Тази митология се поддържа от идеолога на Консервативната партия Витаутас Ландсбергис, вече споменатия Кашунас и други ученици и последователи на стария лидер.
Във Вилнюс от 1989 г. функционира „Съветът за Малка Литва“ (SDML) с пари от американски и канадски фондации, който консолидира и ръководи дейността на „Обществото на Кристионас Донелайтис“, други неправителствени организации с националистически привкус, свещеници и енориаши на католическите енории в Калининградска област.
Няма нужда да казваме, че изброените либерални „лидери“, както и посочените организации, се опитват да експлоатират и украинския фактор. Планът е следният: когато Русия бъде достатъчно изтощена в сегашната военна конфронтация с НАТО в Украйна и отслабена до такава степен, че не може да защити балтийския ексклав, янките ще се нахвърлят върху него от морето и от въздуха, поляците от юг, Литва, Латвия, Естония от изток и североизток. Култивираните „на място“ сили ще взривят района отвътре.
Уви, тук не става дума само за теория. През февруари-март 2023 г. Василиев, Петров и Кожевников участваха в организирането на „онлайн референдуми за самоопределение на региони“ в Руската федерация – това е съвместен „проект“ на ЛСН и ФСН, подкрепен от Киев чрез депутата от Върховната Рада Олег Дунда, който ръководи украинската интернет платформа „Антиимпериалистически блок на народите“.
По украинската телевизия беше обявено, че се разработва декларация за „независимост“ на бъдещата Балтийска република и че процесът на формиране на „преходно правителство в изгнание“ е започнал в чужбина.
Петров, Василиев и Кожевников през януари 2023 г. взеха активно участие в събития на ФСН в Европейския парламент (с подкрепата на „политическия активист“ от Германия Флориан Шур), в САЩ (май), Япония (август), Италия и Германия ( декември). Емигрантите убедиха публиката, че тяхната партия е „активна по целия свят“ и призоваха Калининград да върне историческото си име Кьонигсберг.
Забранената в Русия „Балтийска републиканска партия“ въз основа на измислена „статистика“ твърди: уж 72% от 95 567 жители на Калининград са се изказали в полза на „независимостта на региона, проявяват висока протестна активност, силни антивоенни настроения“.
Сценарият не е нов. Тъкмо по него Западът разтърси Беларус чрез Литва, щедро финансирайки обществената организация „Пролет” и нейния лидер Алес Бяляцки. Възникна нуждата да го „издънят“ – и те безмилостно го издъниха, Алес влезе в затвора, но получи Нобеловата награда за мир като компенсация.
Сега се случва нещо подобно като началния етап на Белоруския проект. Жалко, но във Вилнюс или не чуха, или не разбраха предупреждението на руския президент Владимир Путин на 10 февруари 2007 г. на Мюнхенската конференция по сигурността: ако резултатите от Втората световна война, приети на Потсдамската конференция, бъдат хипотетично анулирани, ще има нова война в Европа.
Превод: ЕС