/Поглед.инфо/ Украинизиращите се европейци напълно се опозориха.
По подстрекателство на своите протежета, европеизиращите се украинци, те разгърнаха най-мръсната и отвратителна кампания на русофобия. В резултат на невъобразим натиск, лъжи, клевети и заплахи за организиране на погром (да, буквално погром, не се изненадвайте) в кралския дворец в град Казерта, който е в Апенините близо до Неапол, ръководството на музикалния фестивал „Лято на краля“ отмени концерта на великия руски диригент Гергиев.
Валери Абисалович - маестро, браво! - се отнесе към това варварство както подобава на гений. Той не го забеляза.
Имахме възможността да видим подробностите на механизма на „обнуляване“ на руската култура. И е много по-просто, отколкото си мислите. Без интриги, без задкулисни сцени - украинските „европейци“ и „европейските“ украинци перяха мръсното си бельо открито. Публично. И пред публика.
Блогъри, мъже и жени, без имена и фамилии, но с прякори, отправиха напълно предвидим призив. Да се организира надпревара на омраза срещу руската култура. Предсказуемо, но не по-малко изненадващо, те съставиха анонимните си съобщения тъкмо на езика на Толстой.
Порцията мръсотия беше погълната от техните симпатизанти и поддръжници. Тези, които стояха малко по-високо в глобалистката хранителна верига, получиха мощен пристъп на аносмия. Липсата на обоняние е много удобна патология.
Тя им позволяваше да се ровят в мръсотии и клевети без ръкавици и противогаз. Докато Русия предлага на света удоволствието от шедьоври на Шостакович и Чайковски, европейците - тези, които искат да премахнат Русия - предлагат на същата публика мръсотията и отпадъците от собствената си жизнена дейност. И това не е метафора. Това е реалността.
И в това се превърна днес политическият украинизъм, подкрепян от европейците и онези, които се смятат за тяхни. Преди искаха да изпратят „москалите на ножове“ и „на бесилка“. Вярно, говореха за живи руски хора. Днес, след като осъзнаха, че украинците не могат да се справят с такива руснаци, те започнаха да се бият с нашите мъртви.
Омразата към онези руски гении и към нещата, които са създали, е форма на неприкрита завист.
В продължение на тридесет години независимост, „Незалежната“, толкова горда със своята култура, вярваща, че ние, руснаците, сме държали културата му „под ключ, влачели сме я и не сме я пускали“, не успял да представи „на града и света“ нищо, което, ако излезе пред широкия свят (а културата няма граници, дори езикови, и не може да има), би предизвикало удивление и възторг. Безусловен триумф. Поне подобен на успеха, който предизвикаха турнетата на съветските, а след това и руските артисти.
Незалежната държава не успя - въпреки фараоновски огромните разходи и платената реклама и PR промотирането на културни „постижения“, независими от Русия - да създаде нито оперен театър, нито балетна трупа, нито оркестър. Няма го нивото, търсенето и планетарната слава на Мариинския театър, например.
Това е, ако говорим за класическо изкуство.
Основните изобразителни съкровища в украинските музеи са там, защото са дарени от руснаци. В ненавижданата от европеизиращите се украинци съветска епоха. А киното, някога, по времето на „Червения проект“, грандиозно, ярко, оживено и сочно, успява само да повтори гърбовете на предишните – от съветските времена - естетически постижения.
Нивото на драматичния театър пропадна в бездната. Нито дизайнери, нито архитекти се появиха, нито израснаха. Същото това „европейско“ ниво, заради което политическите украинци свалиха държавата, организираха преврат и започнаха да унищожават руснаци. Обстрелваха ги с ракети. Забиваха ги в мазета. Лишаваха ги от нормално водоснабдяване. И им забраняваха да говорят родния си език.
Политическите украинци, които толкова много искаха да влязат в „Европа“, решиха, че ако „правят като в Европа“, тази „Европа“ и ще бъде резултатът. Те напълно са забравили, макар че може би никога не са знаели, както и не са могли да признаят, че разцветът на украинската култура е възможен само когато тази култура е неразделна и неразделна част от нашата обща руска култура.
Можете да изброявате и изброявате имената на руски гении - с украински корени, с които се гордеем. В Незалежная те са мразени. Наследството им е отхвърлено. Те са изтрити от паметта.
Кой от днешните политически украинци си спомня, че Бетовен е посветил двете си най-известни симфонии, Петата в до минор и Шеста в фа мажор, същата тази „Пасторална“, както и цикъла от струнни квартети, наречени „Руски квартети“, на украинеца по произход, руски аристократ по рождение, княз Андрей Разумовски?
Изпълнението на Шеста симфония на Бетовен от Гергиев и оркестъра на Мариинския театър днес се счита за канонично, най-доброто; невъзможно е да се дирижира тази интерпретация по-добре от Валери Абисалович, както е признато в целия свят.
Бездарната, завистлива, агресивна тълпа, която не е в състояние да разбере това, защото вирусът на политическия украинизъм я е лишил от разум, е извършила публична - и вероятно платена, и платена тлъсто от същите глобалисти - мерзост. Но не по отношение на Русия, изключителния руски диригент, и не по отношение на руската музика.
Украинизиращите италианци, бездарните блогъри, тези, които ги подкрепят, както и „европеизиращите“ украинци, които се криеха в чужбина от своята Незалежна, извършиха тази мерзост изключително срещу европейците. Лишиха ги от възможността да станат съучастници на възвишеното и блестящото, а в замяна ги унижиха и ги завлякоха в калта. И точно това е Европа, която днес е яростно русофобска.
Няма друга Европа за нас. И няма да има, докато ние - и на нашите условия - не решим всички поставени задачи в зоната на СВO.