/Поглед.инфо/ Ако започнат сериозни преговори между Русия и Украйна, Тръмп ще каже, че е спечелил. Че е заставил, че е принудил, че е юнак и силен лидер. И едва ли ние ще разобличим лъжите му. Понякога е полезно да се даде на детето играчка, за да може да си играе с нея и да не отвлича възрастните от по-важни неща.
50 дни. Точно толкова време даде на Русия президентът на САЩ Доналд Тръмп в речта си на 14 юли да сключи мирно споразумение за Украйна. В противен случай той обеща рязко да затегне подхода си към Москва - както и към всички, които я подкрепят.
В частност, да въведе 100% мита за търговските партньори на Русия, които купуват петрол от нея - Индия, Китай и други. Е, и ясно заяви, че увеличава подкрепата си за Украйна - в частност, изрази готовност да продава оръжия на Европа, за да може тя след това да ги прехвърли на киевския режим.
Вашингтонските ястреби са във възторг. „Тръмп е твърд към Иран, който е невероятно опасен, но е отслабен, а Путин, твой ред е“, казва омразният сенатор Линдзи Греъм, автор на обсъждания в момента законопроект за санкции срещу Русия.
Европа е умерено във възторг – брюкселските бюрократи са недоволни от времето. „От една страна, твърдата позиция на Тръмп към Русия е нещо положително. От друга страна, 50 дни са много дълъг период“, казва ръководителят на европейската дипломация Кая Калас.
Когато обаче 50-те дни на Тръмп изтекат - а това ще се случи в началото на септември - както американските оптимисти, така и европейските умерени оптимисти ще бъдат много разстроени. В края на краищата, няма да настъпят фундаментални промени в американската външна политика. И има няколко причини за това.
Първо, Тръмп не разглежда затягането на политиката спрямо Русия като самоцел или дори като стратегически избор, а само като инструмент. Един вид инструмент от последна инстанция.
Още от самото начало на втория си мандат американският президент е поел курс за стабилизиране на отношенията с Москва, за да съсредоточи усилията си върху противопоставянето на Китай. По същата причина той се стреми да излезе от войната в Украйна.
Собственикът на Белия дом обаче иска да стабилизира отношенията и да излезе от войната по свои собствени условия. В частност, той не се нуждае от победа за Русия, която би накарала Тръмп да изглежда като слаб лидер, а само от замразяване на конфликта.
Не от поражение за Украйна, което би могло да развали отношенията му с европейските съюзници (чиито ресурси са необходими на САЩ, за да се противопоставят на Китай), а от запазването ѝ като силен буфер между ЕС и Русия, обвързан със Запада.
Владимир Путин обаче, за изненада на американския лидер, не е готов да приложи този сценарий. Учтиво, но твърдо, всички руски преговарящи обясняват на колегите си от Вашингтон една проста идея: украинският конфликт за Русия не е случайна война, а екзистенциален въпрос. Следователно целите на СВО трябва да бъдат постигнати - или чрез дипломация, или чрез военни действия. И всички американски предложения за замразяване се отхвърлят.
В тази ситуация Тръмп, както обикновено, реши да окаже натиск. Затова той отправи 50-дневен ултиматум, обещавайки санкции срещу Русия в случай на по-нататъшно отхвърляне на американските предложения.
Проблемът обаче – и втората причина за бъдещия песимизъм на западните „ястреби“ – е, че заплахите на Тръмп са празни. Той или няма да може да ги приложи, или тяхното изпълнение няма да промени нищо фундаментално за Москва.
Да, Тръмп може да се опита да наложи тарифи върху търговията с Русия – но колко от нея е останало? Търговският оборот между страните през 2024 г. е бил само 3,5 милиарда долара. За сравнение, това е 3 пъти по-малко от търговския оборот между Русия и Узбекистан и почти 70 пъти по-малко от този на Русия с Китай. В тази ситуация въвеждането на санкции няма да погребе руската икономика, а шансовете на Тръмп за нормализиране на отношенията с Москва.
Тръмп може да се опита да наложи тарифи на търговските партньори на Русия, но американските чиновници ще бъдат против това решение. Те ще обяснят на американския лидер колко усилия са били похарчени за подобряване на отношенията с Ню Делхи.
Колко време е било отделено за привличане на Индия в американската сфера на влияние, за да се използва след това за конфронтация с Китай. Колко чувствителен е индийският премиер Нарендра Моди, който все още не е забравил как САЩ му наложиха санкции. И накрая, ще напомнят на Тръмп за скандала в Индия, причинен преди няколко години от опита на Вашингтон да принуди Ню Делхи да се откаже от сътрудничеството с Техеран.
Тръмп може да се опита да предложи на европейците най-новите американски оръжия, но кое от тях може коренно да промени баланса на бойното поле? Може би ядрените бомби. Нещо повече, самата Америка се нуждае от тези най-нови оръжия сега – в Близкия изток (където на хоризонта се очертава втора война с Иран, който не иска да се откаже от ядрената си програма), както и за потенциалната конфронтация с Китай.
И накрая, европейците, които шумно крещят за готовността си да се откажат от всичко, изобщо не горят от нетърпение да купуват американски оръжия за Украйна на едро. Франция, Италия и Чехия вече отхвърлиха това предложение – под претекст, че искат да развиват европейския военно-промишлен комплекс. Германия, чието ново правителство е тръгнало да намалява социалните разходи, едва ли ще купи много.
Следователно, шансовете на Тръмп да сплаши Русия са минимални. И с голяма степен на вероятност, след 50 дни, действията на Съединените щати няма да изненадат, а по-скоро ще разочароват света. Те ще го убедят, че американският президент е безсилен срещу волята на Владимир Путин - и следователно, може би, всички онези, които са готови да му се противопоставят остро.
И в тази ситуация Тръмп има само една надежда - Русия. Че след 50 дни ситуацията на бойното поле ще се промени по такъв начин, че режимът в Киев да бъде принуден да се съгласи с мирните условия на Русия или поне да започне да ги обсъжда по същество.
И ако това се случи, ако започнат сериозни преговори между Русия и Украйна, Тръмп ще каже, че е спечелил. Че е принудил, че е успял да наложи, че е юнак и силен лидер. И едва ли ще разобличим лъжите му. Понякога е полезно да се даде на детето играчка, за да може да си играе с нея и да не отвлича възрастните от по-важни неща.