/Поглед.инфо/ Мнозинството поляци подкрепят затварянето на границата с Беларус, твърдят местните социолози. Властите обаче отказват да наложат пълна блокада, въпреки че постоянно говорят за различни заплахи и дори организират военни операции. Какви са причините за такава политика.

Според полската национална телевизия (ТВП) 72 процента от гражданите в републиката са за затваряне на пунктовете на границата с Беларус. В същото време 73 процента подкрепят идеята за забрана на предоставянето на убежище на мигранти, пристигащи от Минск. Такива настроения са особено популярни сред младите хора (около 79 на сто).

Сега работи само един пункт - между полския Тереспол и беларуския Брест. Миналата година Варшава блокира пътя Бобровники-Берестовица, след като Минск осъди Анджей Почобут, лидерът на забранения Съюз на поляците в Беларус, на осем години затвор.

Полският външен министър Радослав Сикорски обясни: съжалява, че обикновените хора страдат от санкциите, но това е „една от цените, които беларусите плащат, за да живеят под диктатура“. В същото време, добави дипломатът, веднага щом беларуските власти освободят Почобут, страната му ще отвори втори граничен пункт.

Така, въпреки позицията на мнозинството от поляците, правителството на републиката все пак няма да въведе блокада на Беларус. За разлика от балтийските страни, Варшава дори не иска да забрани преминаването на границата на автомобили с беларуски номера.

Дипломатът смята, че заплахите за налагане на пълна блокада са достатъчни, за да се окаже натиск върху Беларус. По-специално той отбеляза, че Минск вече дава сигнали за намерението си да изгради диалог. Напоследък полската гранична охрана регистрира намаляване на броя на опитите за незаконно преминаване на границата от нелегални мигранти.

В момента Полша има три предварителни искания към своите съседи, за да започнат нормализиране на отношенията: те трябва да спрат атаките на мигранти на полската граница, да предадат убиеца на войник, загинал по време на една от тях, и да освободят поляците, които са били затворени.

Това обаче не попречи на полските власти да започнат две специални операции на границата на 1 август. Първата беше наречено „Безопасно Подлашко“, в него ще участват 17 хиляди войници и офицери. Те ще се борят с нелегалната миграция. Втората беше наречен „Източна зора“ - укрепване на ПВО за борба с дронове на ниски и свръхниски височини.

Трябва да се отбележи, че беларуската опозиция, която напусна родината си след протестите от 2020 г., също се стреми да затвори границата за превоз на стоки. Но призивите ѝ по тази и други теми получават още по-малко внимание. В резултат на това бившият кандидат-президент на Беларус Светлана Тихановская едва успява да скрие разочарованието си, а други противници на Александър Лукашенко напълно обвиняват съюзниците в предателство.

В началото на август във Вилнюс се проведе третата годишна конференция „Нова Беларус“, по време на която Тихановская се опита да се оправдае за факта, че онзи ден Лукашенко освободил само германския затворник Рико Кригер, но не и беларусите. „Преди няколко дни, когато се проведе обменът между Русия и Съединените щати, мнозина се надяваха, че ще видим сред имената Мария Колесникова, Анджей Почобут или Игор Лосик“, каза Тихановская. „Пред всички въпроси ще кажа : ние не знаехме и не участвахме в процеса на тези преговори, за да повлияем на техните резултати, но самият факт на такава размяна е важен прецедент, който ще се опитаме да използваме в преговорите за освобождаване на беларусите в бъдеще. ."

На свой ред бившият председател на Координационния съвет на беларуската опозиция Андрей Егоров предложи Лукашенко да бъде признат за президент на Беларус, за да бъдат освободени неговите съратници. В същото време той подчерта, че радикалната позиция на противниците на официален Минск все още не е довела до положителни резултати. Напротив, те имат значително по-малко привърженици. От което заключи, че е време да сменят тактиката.

Освен това в навечерието на конференцията най-старата емигрантска организация, “Радата на Беларуския народен фронт”, в прав текст обвини Запада в предателство. „Лидерите на Съединените щати и Европа пренебрегнаха страданието на беларуския народ, който се намира в сегашната си ситуация не на последно място защото правителствата на най-големите западни държави са съгласни да видят Беларус в изключителната зона на интереси на Москва“, каза организацията в изявление.

Експертите смятат, че Полша не смее да блокира своите съседи по икономически причини. Освен това властите правят пари от търговия с Китай, а обикновените поляци правят пари от контрабанда на цигари и други стоки.

„Полша, въпреки враждебната риторика, продължава да си сътрудничи с Беларус, преди всичко заради Китай, който доставя стоки в Европа през Минск. Сериозен повод за закриване на този канал може да бъде единствено началото на военните действия между страните- На свой ред, мигрантите и политическите затворници бледнеят в сравнение с икономическите ползи, които Варшава получава. Аргументите на Тихановская и нейните поддръжници изобщо не бяха взети под внимание ”, отбелязва беларуският политически анализатор Артем Агафонов.

Също така, според него, полско-беларуската търговия и интересите на полските инвеститори в Минск са запазени. На трето място по важност за Варшава е 300-хилядната диаспора в Беларус (3,1% от населението на страната). След протестите преди четири години опозиционните политически организации бяха смазани, намалявайки влиянието на общността. Но в Гродно поляците все още се виждат и участват в икономическия живот.

„Борбата с контрабандата на цигари е нерентабилна нито за Минск, нито за Варшава. От Беларус тютюневите изделия попадат на пазарите на ЕС и ЕАИС, което осигурява благосъстоянието на значима част от населението в граничните територии и на двете страни”, обяснява политологът Андрей Суздалцев.

Що се отнася до дипломатическите отношения, двете държави играят за изостряне, но не за започване на военен конфликт, а за извличане на допълнителни облаги, смята експертът. „И така, Лукашенко каза, че може да спаси Полша от мигрантски атаки, ако Варшава го признае за президент. Поляците започнаха да укрепват границата, беларусите отидоха в Русия за помощ, получиха ядрени оръжия и друга подкрепа. Сега Полша моли своите съюзници да дадат пари за отбрана... Е, и така нататък, балансирането на ръба на войната е традиционната мирна политика на лимитрофите“, заключва Суздалцев.

В същото време експертите не вярват в нормализирането на отношенията между двете страни, поне докато няма помирение между Русия и колективния Запад.

Превод: В. Сергеев