/Поглед.инфо/ ОБРЪЩЕНИЕ към Правителството и Парламента относно: незабавното влизане в Еврозоната

Уважаеми дами и господа управляващи и депутатстващи,

Моля да не замъглявате главите на населението със захаросани твърдения за предимствата от незабавното приемане на Република България в Еврозоната, а отговорете на населението на следните въпроси.

- Ще може ли да се предоставят субсидии и помощи на социално и енергийно бедни, на общини, за финансово подпомагане реикономизирането на изостанали региони, без да се иска разрешение от Европейската централна банка (ЕЦБ) и без това да засяга програмите на развитие на отделните министерства?

Основание за безпокойство е фактът, че решаването на изброените действия са задължителни за Правителството, за да обезпечи благоденствието на населението и е свързано с пускане в обръщение на допълнителна парична маса. А на Република България е отнето правото да печати банкноти (както съществува днес с българския лев). Следва, че вариантът е да се иска разрешение за кредити от ЕЦБ, за които няма гаранция, че ще ни бъдат отпуснати. Ако не се предоставят или се отложат във времето, защото ЕЦБ е на загуба за 2024 г. от 7,9 млрд. евро и за 2023 г. 1,3 млрд. евро, населението в България ще трябва да бедства. https://www.ecb.europa.eu/press/pr/date/2025/html/ecb.pr250220~eca25e4e21.en.html.

Допълнително трябва да се вземе под внимание, честрес тестът на ЕС прогнозира банкови загуби от 630 милиарда евро от климатични и макро шокове. https://www.thebanker.com/content/2c9bda3d-6abd-56fc-b737-0c68672be180.Според този тест пазарния риск експозицията на държавните заеми и облигации представляват 67,8% от загубите от пазарен риск при базовия сценарий, 71% при първия неблагоприятен сценарий и 77,5% при втория неблагоприятен сценарий.

Тук трябва да се добавят планираните от фон дер Лайен разходи от 800 млрд. евро за въоръжаване, 200 млрд. за изкуствен интелект и допълнителни кредити за някои страни от Еврозоната. Ако ЕЦБ се съгласи, за да няма социално напрежение, то се заражда гръцкия сценарий.

- Как ще гарантирате, че най-бедната страна няма да бъде принудена да взема кредити, за да спасява държави на Еврозоната, които са нарушили критериите от Маастрихт за дълг към брутен вътрешен продукт? Държави, които са си осигурявали охолен живот като са увеличавали своя дълг и сега ще трябва да бъдат спасявани. Решението на ЕК за задължение тези страни да се върнат към тези критерии до 2070 г. граничи с фантазия, защото и за 2025 г. тези държави продължават да взимат заеми в големи размери.

- Как се гарантира стабилността на еврото, след като Еврото се понижи на 3.01.т.г. с 0,9% спрямо щатския долар, достигайки 1,02, най-ниското си ниво от 21 ноември 2022 г.и пика от 1,12 през 2024. https://www.euronews.com/business/2025/01/03/euro-falls-to-its-lowest-level-in-two-years-against-the-dollar. Общото обезценяване на еврото от 1999 г. досега е 20%.

Стабилността на еврото е поставена на изпитание. Последните анализи на Morgan Stanley прогнозират значително обезценяване на общата европейска валута спрямо щатския долар.

В допълнение към предизвикателствата на паричната политика, политическата ситуация в Европа също допринася за несигурността. Геополитическото напрежение, особено продължаващите конфликти с Русия, оказват отрицателно въздействие върху икономическата стабилност на региона. Вътрешните конфликти в рамките на Европейския съюз и несигурността по отношение на бъдещото политическо развитие също изострят ситуацията. Тази комбинация от икономически и политически рискове прави еврото особено уязвимо на колебания и затруднява стабилизирането на валутата в дългосрочен план. За инвеститорите това означава, че валутните рискове стават все по-сериозни и трябва да се обмислят алтернативни инвестиционни стратегии, за да се избегнат загуби на активи. https://www.deutsches-edelsteinhaus.com/en/the-devaluation-of-the-euro-continues-risks-and-options-for-investors/Това е валидно за българските фирми и българския пазар, ако сме приели еврото.

От речта на Филип Р. Лейн, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ пред Hutchins Center on Fiscal & Monetary Policy към Brookings Institution,Вашингтон, окръг Колумбия, 8 февруари 2024 г

ЕЦБ е изправена пред трудно балансиране. Планираните намаления на лихвените проценти имат за цел да подкрепят икономическия растеж, но в същото време те носят риск от допълнително подхранване на инфлацията и допълнително отслабване на еврото. По-слабата валута може да стимулира износа в краткосрочен план, но ползите се неутрализират от нарастващите разходи за внос, особено за енергия, и намаляващата покупателна способност на потребителите. Следователно ЕЦБ е изправена пред дилема, която трудно може да бъде разрешена без негативни последици.

Експанзионистичната парична политика на ЕЦБ идва и в контекста на като цяло отслабваща европейска икономика. Много страни членки се борят с нисък растеж и висока безработица. Тази икономическа слабост затруднява поддържането на валутата стабилна. Въпреки че намаляването на лихвените проценти може да улесни отпускането на заеми, те носят риск еврото да загуби още повече стойност – с дълбоки последици за европейските пазари и потребителите.

В допълнение към предизвикателствата на паричната политика, политическата ситуация в Европа също допринася за несигурността. Геополитическото напрежение, особено продължаващите конфликти с Русия, оказват отрицателно въздействие върху икономическата стабилност на региона. Вътрешните конфликти в рамките на Европейския съюз и несигурността по отношение на бъдещото политическо развитие също изострят ситуацията. Тази комбинация от икономически и политически рискове прави еврото особено уязвимо на колебания и затруднява стабилизирането на валутата в дългосрочен план. За инвеститорите това означава, че валутните рискове стават все по-сериозни и трябва да се обмислят алтернативни инвестиционни стратегии, за да се избегнат загуби на активи. https://www.ecb.europa.eu/press/key/date/2024/html/ecb.sp240208~e775b07928.en.html

Докато девалвацията на еврото може да донесе определени икономически предимства, особено за ориентираните към износа икономики в еврозоната, тя също така би представлявала значителни рискове. Нарастващата инфлация, изтичането на капитали, различните ефекти в държавите-членки и потенциалните политически напрежения могат да компенсират краткосрочните ползи от по-слабото евро. Освен това една девалвация би имала дълбоки последици върху глобалната икономика, оказвайки влияние върху търговските баланси, финансовите пазари и стойността на други валути.

Като се имат предвид тези сложности, всеки ход на ЕС или ЕЦБ за обезценяване на еврото ще изисква внимателно разглеждане както на непосредствените, така и на дългосрочните въздействия. Предизвикателствата, породени от потенциална девалвация, подчертават значението на поддържането на стабилни икономически политики, които могат да насърчат растежа и стабилността, без да се разчита на драстични валутни корекции. В крайна сметка последиците от обезценяването на еврото няма да бъдат ограничени до Европа, а ще имат широкообхватни ефекти в цялата световна финансова система.https://www.mydayfinance.com/archives/24326.

Следва изводът, че с влизането на България в Еврозоната всички активи на държавата, частните фирми и спестяванията на населението ще се обезценят. Затова са загрижени в Европа, само в България не се споделя тази загриженост и опасност.

Вие управляващи и депутатстващи трябва да отговорите защо точно сега се иска да влезе България в Еврозоната. При така описаната ситуация и перспектива дори от самата ЕЦБ това бързане поражда силни подозрения. Или има поети и скрити от населението ангажименти за предоставяне на валутния резерв на БНБ под управлението на ЕЦБ, за продажба на последните остатъци български активи като земя, вода на безценица на чужди интереси, за още по-силно обедняване на населението и обезлюдяването на България, за да се настанят други народи, с което да се отвори път към заличаване на България от картата на света? Може би затова се крие ако е направен или въобще не е направен от БНБ и МФ до 31 юли 2022 г. и приет от Парламента анализ за последствията –позитиви и негативи от приемането на България в Еврозоната, съгласно решенията на парламентарната комисия по бюджет и финанси и Комисията по въпросите на Европейския съюз. Залъгват населението с второстепенни въпроси и отговори.

Дами и господа управляващи и депутстващи, вие трябва сами за себе си да потърсите отговори на поставените още през миналата година отворени въпроси, за това как ще се управлява България след влизането в Еврозоната. https://pogled.info/bulgarski/dalzhimi-otgovori-ot-etsb-evrokomisiyata-mf-i-bnb-vav-vrazka-s-priemaneto-na-evroto-i-priemaneto-na-balgariya-v-evrozonata.173182 Не ви ли гризе съвестта, че може да станете формални изпълнители на разпорежданията на европейските чиновници, които не сте избирали и чиито решения не можете да обжалвате. Защо нямате доблест да споделите с българския народ и рисковете от влизането в Еврозоната в този момент и дори какво ще предприемете за намаляване на тези рискове.

Защо не поискате от ЕЦБ и ЕК да ви удостоверят правата, които ще имате след влизането на България в Еврозоната и това да ви бъде индулгенция за приетото решение.

Защо не водите открита дискусия за меда и жилото от влизането на бедна и неподготвена България в Еврозоната. Медийната кампания се доближава до манипулация на обществото, а не за разкриване и доказване на истината.

Все пак подписалите 171 депутати декларацията, приета от Парламента са налице и може да им бъде потърсена всякаква отговорност при влошаване на ситуацията в България след евентуално приемане на България в Еврозоната в този момент.

Бягството от отговорност е погубило цели цивилизации и все още имате време да докажете, че не искате да погубите България! Възмездието винаги идва навреме и не може да се убегне от него.