Дължими отговори от ЕЦБ, Еврокомисията, МФ и БНБ във връзка с приемането на еврото и приемането на България в еврозоната

/Поглед.инфо/ Колкото и да са кратки думите “да’ и “не” те изискват най-сериозният размисъл. 
Питагор

Устойчиво продължават мероприятия за убеждаване на населението за ускорено приемане на еврото. Ударението се поставя върху изпълнението на критериите за приемане в еврозоната-основно върху инфлацията и дефицита. Няма нито една дискусия върху потенциалните опасности за икономиката и развитието на България. Всички „експерти“, анализатори, журналисти, депутати и политици избягват, а може би не желаят или им е забранено да обсъждат тази тема? Няма такова действие, което да не е свързано с рискове. Европейската централна банка (ЕЦБ) се ангажира с „идентифициране рискове и даване препоръки за редуцирането им – рискове, които може да нарушат баланса във финансовата система, като смущения на фондовите пазари“.1 Следва, че рискове съществуват само нашите: БНБ, Министерството на финансите и Правителство игнорират този аспект или им е забранено да го анализират. Отдаването на валутния ни резерв на ЕЦБ може да се разглежда и като инвестиционен проект. Всеки инвестиционен проект се анализира чрез SWOT анализа, а именно анализ по отношение предимства, недостатъци, възможности и заплахи. Във еврозоната членуват страни с различни интереси и степен на икономическо развитие. България е на последно място в Европейския съюз по редица показатели при неясни перспективи за подобряване благосъстоянието на населението. Затова е наложително да се поискат писмени и ангажиращи ЕЦБ и Европейската комисия отговори на следните въпроси:

- Колко надеждна е ЕЦБ като бъдещ управител на валутната политика в европейския съюз?

Защо е необходимо изясняване на този въпрос? От анализ на финансовото състояние на ЕЦБ и констатации на ръководни лица от банката, ЕС и световната банкова система се установява следното:

• Европейската централна банка устойчиво намалява печалбата си и от 2,366 млрд.

евро от 2019 г. тя е на загуба от 1, 266 млрд. евро през 2023 г.2

• Лихвените проценти на ЕЦБ се повишават устойчиво, с което се провали

пропагандирания евтин финансов ресурс.3 Към 14.05.2024 г. той е 3,907%, а на БНБ към 1.05.2024 г. – 3, 78%;4 Съответно към 1.09.2024 основният лихвен процент на ЕЦБ е 3,75%, а на БНБ-3,54%.

Банкови лихвени проценти - заеми за корпорации (нов бизнес) - еврозона, еврозона (променящ се състав), по месеци1

Банкови лихвени проценти - кредити на

домакинства за потребление (нов бизнес) – еврозона, по месеци1

еврозона, по месеци

От горните диаграми се вижда, че за домакинствата лихвения процент към 31 март е 7,82%, а за корпорации-5,1%. Опасна е негативната тенденцията за повишаване на тези проценти след 2022 г.

Съгласно разясненията на БНБ:

„Принципът за провеждане на единна парична политика на Евросистемата се изразява в централизирано вземане на решения по отношение на паричната политика от ЕЦБ и децентрализирано прилагане на тази политика от националните централни банки.

….. управителят на БНБ ще участва в Управителния съвет на ЕЦБ с право на глас на ротационен принцип и ще гласува решенията, свързани с паричната политика на ЕЦБ. БНБ ще прилага взетите решения децентрализирано, но на основата на общи стандарти и правила, валидни за всички пазарни участници в еврозоната.

Това свое право и задължение той ще изпълнява в лично качество и при спазването на принципите за независимост.

Съгласно общоприетата практика до момента, решенията на УС на ЕЦБ се приемат с консенсус от всички негови членове, като в редките случаи, когато такъв не може да бъде постигнат, се прилага въведения след 2015 г. ротационен принцип, заложен в Устава. Съгласно него, управителят на БНБ ще участва в около 70% от гласуванията на УС на ЕЦБ, подобно на управителите на централните банки на Австрия, Белгия, Люксембург, Ирландия, Португалия и др. (за сравнение – за управителите на централните банки на най-големите пет икономики в ЕС честотата на гласуване е 80%).5

В същото време съгласно чл. 10,2 от Устава на ЕЦБ „всеки член на Управителния съвет разполага с един глас. Считано от датата, на която броят на членовете на Управителния съвет надхвърли 21, всеки член на Изпълнителния съвет ще разполага с един глас, а броят на управителите с право на глас ще бъде 15. Тези права на глас се предоставят и разпределят на ротационен принцип, както следва:

-         считано от датата, когато броят на управителите надхвърли 15, докато достигне 22, управителите са разпределени в две групи в съответствие с класиране по размера на дела на държавата-членка, чиято е съответната национална централна банка в съвкупния брутен вътрешен продукт по пазарни цени и в общия агрегиран баланс на парично-финансовите институции на държавите-членки, чиято парична единица е еврото;

-         когато броят на управителите достигне 22, управителите се разпределят в три групи съгласно класиране, основано на горните критерии. Първата група се състои от петима управители и разполага с четири гласа при гласуване. Втората група се състои от половината от общия брой на управителите, като всяка дроб се закръгля до най-близкото цяло число, и разполага с осем гласа при гласуване. Третата група се състои от останалите управители и разполага с три гласа при гласуване, като във всяка група управителите имат своето право на глас за еднакъв период от време.“

Къде ще бъде мястото на управителя на БНБ и колко ще тежи неговият глас при вземане на решения, особено ако те не са в интерес на икономическото развитие на Р България?

Трябва да се вземе под внимание и заявлението на Еврокомисарят по бюджета Йоханес Хан от 7.06.2023 г. „Необходимо е да се наберат нови средства, за да се обслужат разходите на дълга на ЕС, тъй като те ще се удвоят през 2024 г. и ще достигнат около 4 млрд. евро. ЕС взе големи заеми през последните години, за да финансира безвъзмездни средства на Next Generation EU, част от историческата програма за възстановяване от Covid-19 на стойност 800 милиарда евро, договорена от държавите-членки през 2020 г. Но нарастващата инфлация, свързана с нахлуването на Русия в Украйна, накара Европейската централна банка да повиши лихвените проценти с 3,75 процентни пункта от юли 2022 г. насам и предизвика непредвидени финансови разходи за ЕС.“6 Това е цъкаща бомба според Зигфрид Мурешан, водещ евродепутат по бюджета и член на групата на консервативната Европейска народна партия.През 2023 г. ЕЦБ използва цялата сума от 6 620 милиона евро, заделена в провизиите за финансови рискове, за частично компенсиране на загубите, възникнали през годината.

Ще засегне ли тази цъкаща бомба България?

Тук трябва да се вземе под внимание оценката на Европейската комисия, че преминаването към нисковъглеродна икономика ще изисква допълнителни годишни зелени инвестиции от 620 милиарда евро до 2030 г., за да може ЕС да постигне целта си за намаляване на емисиите от 55%. За да изпълни целта си за нетна нула до 2050 г., Европа ще трябва да приложи специални политически мерки до 2030 г., за да стимулира преминаването към енергийно ефективни производствени процеси и модели на потребление и да замени изкопаемите горива с възобновяеми енергийни източници. Това ще доведе до дълбоки структурни промени в икономиката на еврозоната с отражение върху заетостта и изискванията за умения. Това може да доведе до преразпределение на капитал с двусмислени дългосрочни ефекти върху потенциалния растеж. Зеленият преход ще окаже въздействие върху търговията и капиталовите потоци в икономиката на еврозоната и ще създаде рискове за нейната външна конкурентоспособност. Еврозоната може също така да стане по-уязвима от рискове по веригата на доставки и прекъсвания на доставките на критични минерали, необходими за прехода.

Готова ли е България да се изправи срещу тези рискове със своята икономика, която е в ръцете на чужди компании?

Емитиране на устойчиви дългови ценни книжа в еврозоната

Лява скала: милиарди евро, неизплатени суми по номинална стойност;

Дясна скала: проценти от общите дългови ценни книжа, емитирани от еврозоната)

Диаграмата показва емитирането на екологични, социални и управленски дългови ценни книжа в еврозоната за всички нива на сигурност. „Дялът от общото емитиране“ се отнася до сумата на всички устойчиви ценни книжа като дял от всички дългови ценни книжа, емитирани в еврозоната.

Източници: Централизирана база данни за ценни книжа

и изчисления на ЕЦБ.7

Възниква подвъпрос: Ще трябва ли България да участва в закупуването на ценни книжа за финансиране на зелената политика на Европейската комисия? В какъв размер?

С влизане на България в еврозоната БНБ ще трябва да прехвърли на Европейската централна банка (ЕЦБ) част от своя валутен резерв. Приносът в общия валутен резерв на еврозоната зависи от дела на всяка национална централна банка в капитала на ЕЦБ. Според оценка на БНБ стойността на международните валутни резерви, които трябва да бъдат прехвърлени към ЕЦБ, възлиза на около 500 млн. евро. Това представляват 1,5% от международните валутни резерви на БНБ. Прехвърлените към ЕЦБ активи трябва да са в щатски долари, японски йени или злато. Освен това БНБ ще носи част от риска на ЕЦБ при провеждане на политиката на рефинансиране на търговските банки в еврозоната. Като част от Европейската система на централните банки БНБ може да понесе загуби от дейността на централните банки на европейските страни от преходните години. Няма и яснота какви суми годишно ще трябва да България към ЕЦБ и Европейския спасителен механизъм и за какъв срок.

Възникват подвъпросите:

- След влизането в еврозоната БНБ ще трябва ли да чака благоволението на ЕЦБ кога и при какви условия ще може да получим кредитно финансиране. А ако тези условия са свързани с изисквания за изпълнение на задачи в икономическата, политическата и в друга сфера на обществения живот дори и да не са в интерес на българското население?

- Управителят на БНБ ще присъства само когато ще подкрепя решенията на УС на ЕЦБ или неговият глас ще бъде претопен при вероятно участие в Третата група управители?

- Няма ли опасност и риск по този начин за злонамерена намеса чрез ЕЦБ в обществено-икономическия ни живот, подчинение на нашите суверенитет и независимост на потенциални чужди интереси? След като е разрешено на БНБ да пуска в обръщение само монети, а печатането на банкнотите остава за ЕЦБ не влиза в сила правилото, че „Който печата пари, той управлява“?

Гуверньорът на БНБ-г-н Радев обяснява, че независимостта на БНБ се съдържа в член 130 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). и в член 7 от Устава, третиращи Принципа на институционалната независимост. С тези разпоредби се забранява на националните централни банки и на членовете на органите им за вземане на решения да искат или приемат указания от институциите или органите на Европейския съюз, от някое правителство на държава членка или от който и да било друг орган. В съответствие с това и в новия Закон за БНБ изрично се посочва, че без да се засяга чл. 130 от Договора при упражняване на правомощията и изпълнение на задълженията си по този закон Българската народна банка, управителят и членовете на Управителния съвет са независими и нямат право да искат или да приемат указания от институциите, органите, службите или агенциите на Европейския съюз, от Министерския съвет или от правителствата на други държави–членки на Европейския съюз, както и от други органи и институции. Министерският съвет и другите органи и институции нямат право да оказват влияние на Българската народна банка, на управителя или членовете на Управителния съвет.

Но как това кореспондира с член 288 от ДФЕС, в който се регламентира изпълнение на регламентите, приемани от Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент. Те са правни актове, определени. Те имат общо приложение, задължителни са в своята цялост и имат пряка приложимост в държавите — членки на ЕС.

За разлика от регламентите Директивите са част от вторичното законодателство на ЕС. Следователно те се приемат от институциите на ЕС в съответствие с договорите. След това те се транспонират от държавите — членки на ЕС, така че да станат част от законодателството им. Ако една държава си позволи да не прилага регламентите или да не транспонира директива в указания срок я грозят санкции от Европейския съд. За каква независимост може да се твърди.

- Не следва ли преди влизането в еврозоната да се договорят писмено областите, в които могат да се поставят условия и в кои-не от ЕЦБ при кредитиране на решения на Правителството и Парламента за подпомагане на отделни отрасли като промишленост, селско стопанство, енергетика, транспорт?

- Има ли бъдеще еврото и еврозоната?

В условията на ЕЦБ е записано: “Решенията относно централните курсове се вземат по взаимно съгласие на министрите на държавите членки от еврозоната, ЕЦБ и министрите и управителите на централните банки на държавите членки извън еврозоната, участващи в новия механизъм, следвайки обща процедура, включваща Европейската комисия и след консултация с Икономическия и финансов комитет. Министрите и управителите на централните банки на държавите-членки, които не участват в механизма на обменните курсове, ще могат да присъстват на процедурата, но няма да имат право на глас. Всички страни по взаимното споразумение, включително ЕЦБ, ще имат право да започнат конфиденциална процедура, целяща преразглеждане на централните курсове.“8 Това напълно съответства на член 124 от Договора за създаване на Европейската общност: “Всяка Държава-членка е длъжна да третира политиката си на обменен курс като въпрос от общ (а не от национален, бел. автора) интерес.“

Още през 2015 г. политическият икономист Паоло Савона анализира: “Днес еврото има получастен характер, както са били валутите на частните емисионни банки преди раждането на централните банки в началото на XIX-XX век. В тази безизходица ЕЦБ е освободена от каквото и да е задължение да гарантира конвертируемостта на еврото нито в злато, нито в други валути, или да гарантира своите „задължения“ в обращение (т.е. евро) за суми, надвишаващи капитала, предоставен от държавите от еврозоната. Днес еврото има статут, подобен на този на долара, когато се използва за извършване на международни транзакции. Това са „фиатни пари“,9 т.е пари, издавани (печатани) от държавата пари, които не са конвертируеми в нещо друго (напр. злато), нито притежават фиксирана стойност в смисъла на обективен стандарт, пари без вътрешноприсъща стойност. 

В началото на 2010 г. еврото представляваше 27% от световните валутни резерви, днес този дял е 21%, то все още далеч не оспорва ролята на щатския долар.10

Валутните резерви в еврозоната намаляха до 87,01 милиарда щатски долара през февруари от 87,40 милиарда щатски долара през януари 2024 г. Валутните резерви в еврозоната възлизаха средно на 57,43 милиарда щатски долара от 1999 г. до 2024 г., достигайки най-високата си стойност за всички времена от 87,40 милиарда щатски долара през януари на 2024 г.

Трябва да се отбележи, че след въвеждането на санкции срещу Русия, тя започна да търгува с неевропейските страни в рубли, юани и местни валути, което влече след себе си, намаляване на валутните си резерви в долари и евро. Новите международни икономически структури като ШОС, БРИКС подсилват този процес.

През 2005 г. световната икономическа компания „Голдман Сакс“ оповести резултатите си от отчета за развитието на страните от групата БРИКС. Той потвърждава, че в страните от БРИКС числото на хората с годишен доход над 3000 долара ще се удвои в течение на 3 години, а в рамките на десетилетието техният брой ще достигне 800 милиона души, както и че най-напред Китай, а след него и Индия, ще започнат да доминират с основните си стоки над световната икономика. Пътят, по който могат да бъдат засегнати световните пазари, е като се предлагат много по-евтини промишлени стоки. Голдман Сакс предвиждаше към 2050 г. общият ръст на икономиката на БРИКС да надхвърли по размер ръста на икономиката на най-богатите страни в света, известни като Г-7 (Групата на 7-те), но новите анализи показват, че това ще стане към 2032 г. Приносът на БРИКС в общия световен икономически растеж вече надхвърля 50%. Групата представлява най-големия потребителски пазар с около 46% от населението на света и ще генерира до 37% от световния брутен вътрешен продукт по паритет на покупателната способност. Основни за икономическото превъзходство ще бъдат високите информационни, комуникационни и производствени технологии. Вследствие на това намалява делът на долара и еврото в международната търговия и води до тяхното обезценяване като международно платежно средство.

Със своите близо 350 милиона жители на еврозоната принадлежат 5% от световното население. Делът на еврозоната в световния брутен национален продукт (през 2022 г. той в размер на около 100 трилиона щ. долара) е около 12%, в износа – около 22%, във вноса- 22,5% а платежния баланс на еврозоната е -0,6 млрд. щ. долара.

По инициатива на Комисия по икономически и парични въпроси към Европейския парламент е извършен анализ под ръководството на проф. Карл Уелън „ Еврото на 20 години: успехи, проблеми, напредък и заплахи. Паричен диалог 2019.“ 11 По отношение на заплахите е констатирано: „Въпреки високите нива на популярност на еврото сред гражданите и значителните проблеми, които излизането от еврото би причинило на всяка страна, би било опасно да се предположи, че най-лошото е отминало и няма да има повече екзистенциални заплахи.

Една от причините е, че е трудно да се екстраполира към бъдещето въз основа на случилото се през последното десетилетие. Например, само защото гражданите на дадена страна са приели многогодишен спад веднъж, без да искат да напуснат еврото, не означава, че еврото ще продължи да бъде популярно, ако настъпи втори дълъг спад. Това е особено вероятно да се случи в страните, където следващата рецесия ще види ограниченията на членството в еврозоната, водещи до по-нататъшно налагане на проциклични строги икономии.“

Според анализа в Ройтерс, че „2022 г. е „най-лошата година в историята на еврото“. Значението на еврото обаче е в упадък през последните две десетилетия. Делът му в световните официални резерви в чуждестранна валута беше 20,6% в края на 2021 г., което е спад от около 25% през 2003 г. Еврото загуби 16% от стойността си спрямо долара през последната година и се търгува на най-ниското си ниво от декември 2002 г. В момента единната валута е с 20% по-ниска от средната от 1999 г. насам.“ 12

Source: Capital.com; Data: Koyfin. Past performance is not a reliable indicator of future results

Еврото и еврозоната не са еднозначно подкрепяни от страните в еврозоната и извън нея.

В син цвят е показана сумарната подкрепа в % за Европейския съюз и еврозоната, а в червен-против.

В графиката „а“ е доверието в еврото и в ЕЦБ от страните членки на еврозоната, а в „б“ на страните извън нея. Общо взето доверието е положително, но разнопосочно и това налага прецизен анализ, който липсва или умишлено не се прави. От такъв анализ могат да се направят важни изводи, които да се имат предвид преди влизането на България в еврозоната.

Икономическата прогноза на Европейската комисия13

Прогнозите за 2024-2025 г. са свързани с реални рискове, произтичащи от:14

- двете продължаващи войни и нарастващо геополитическо напрежение;

- несигурността в глобалната политика също е висока с оглед на безпрецедентното

дял от световното население, което ще гласува тази година, включително в Индия, САЩ и ЕС;

- енергийните пазари изглеждат особено уязвими;

- еластичността на търговията със стоки към растежа на БВП върви към „нова норма“ от около единица. Това е значително по-нисък в сравнение с десетилетието, предхождащо пандемията;

- постоянната висока инфлация в САЩ би довела до затягане на глобалните финанси. От своя страна, високите за по-дълго лихвени проценти в САЩ могат да ограничат достъпа до финанси в нововъзникващите пазари и в по-малка степен в напредналите икономики, поради

централната роля на доларовото финансиране. Произтичащите от това по-строги глобални финансови условия ще натежат при глобални инвестиции и търсене на стоки;

- фискалната и паричната политика може да стане по-рестриктивна в сравнение със сегашната, с прогнозирани неблагоприятни ефекти върху растежа. Крайният етап от процеса на дезинфлация (ситуация, при която инфлацията се увеличава по-бавно) може да бъде по-голямо предизвикателство и в ЕС, а именно ако растежът на разходите за труд на единица продукция не се забави;

- Европейска икономическа прогноза може да изисква някои държави-членки да въведат по-рестриктивна фискална позиция от настоящата прогнозирани за 2025 г.;

Съвета на европейския съюз „неотменимо фиксира курса, при който еврото заменя валутата на съответната държава-членка“? Означава ли това, че България губи всякакво право на собствена парична и финансова политика? Как ще се предпази икономиката на България от евентуална девалвация на еврото при неясни и бурни процеси и волатилност на световния валутен пазар? Анализаторите на iBanFirst (регулирана платежна институция, упълномощена да работи в целия Европейски съюз) препоръчват на българските компании да предприемат мерки за защита от валутния риск, за да запазят конкурентоспособността си на международните пазари.15

Икономистът Нилс Тигесен, професор по икономика от Дания и председател на Европейския фискален съвет, коментира пред "Дойче веле": "В момента имаме безпрецедентно високо ниво на дълга. Самото ниво може да не бъде разглеждано като проблем, но перспективата дълговете да не намаляват, ако не се проведат драстични реформи, е причина за тревога."16 Той призовава страните да съставят дългосрочен план за намаляване на задълженията си сега - преди проблемът да е излязъл извън контрол и да е станал причина за държавни фалити, както по времето на гръцката криза преди 9 години.

Най-задлъжнелите страни в Европа са Гърция, Италия и Португалия с дългове съответно 178.2%, 147.3% и 120.1 процента от БВП. На другия полюс е Естония с 15.8%, следвана от България, чието ниво на дълга спрямо БВП е от едва 23.1%. Дълговете на Испания, Франция и Белгия обаче също са над 100% от БВП - съответно 115.6%, 113.4% и 106.3 процента. Общото ниво на задлъжнялост на всички страни от Европейския съюз е 85.1%, посочва Евростат.
Като цяло нивото на дълга в 20-те страни от еврозоната е доста над максималната граница от 60% от БВП, определена от Пакта за стабилност и растеж, чиято цел е да поддържа стабилността на еврото.

Подвъпроси:

- Няма доказателство и гаранции за запазване на обменния курс лев: евро1,95:1? Как да се тълкува член 140, параграф 3:“Ако се реши, съгласно процедурата, предвидена в параграф 2, да се прекрати дерогация, Съветът с единодушие на държавите-членки, чиято парична единица е еврото и заинтересованата държава-членка, по предложение на Комисията и след консултация с Европейската централна банка, неотменимо фиксира курса, при който еврото заменя валутата на съответната държава-членка. Няма изискване за запазване на действащия курс лев : евро при приемане в Еврозоната в писмото на МФ под № 91-00.181/ 29.06.2018 г. и на БНБ под № 70010 от същата дата до ЕЦБ и ЕК.

Следва, че:

- представителят на България, кандидат за еврото няма право на глас при обсъждане на обменния курс;

- обменният курс не е определен и всички споразумения, декларации и изказвания по отношение на него и изгодите от приемане на еврото са добри пожелания и примамка за наивниците;

Трябва да се отбележи, че с влизането в Еврозоната „държавите членки от еврозоната вече не могат да прибягват до оценяване на валутата или до обезценяването й, за да управляват своите икономики и да реагират на икономически сътресения. Например, те вече не могат да девалвират валутата си, за да забавят вноса и да насърчат износа. Вместо това те трябва да използват бюджетните и структурните политики, за да управляват своите икономики разумно“.17

- С приемането на еврото Правителството и БНБ няма да имат право да променят лихвените проценти. С това Правителството се лишава от тази възможност при осъществяване на икономически политики( например стимулиране на инвестиции в важни за държавата отрасли) и социални политики (например стимулиране на раждаемост и излизане от демографската криза).

- България се лишава от възможността да обезценява лева при икономически спад и подкрепа по този начин на износа на български продукти и стоки;

- България няма да може да реагира при девалвация на еврото. Как това би се отразило на икономическото ни развитие? Затова анализаторите на iBanFirst (регулирана платежна институция, упълномощена да работи в целия Европейски съюз) препоръчват на българските компании да предприемат мерки за защита от валутния риск, за да запазят конкурентоспособността си на международните пазари.18

Изводи:

-Рискове за еврото и Еврозоната съществуват, признават представители на ЕЦБ, на Еврокомисията, международни (а не български) анализатори и икономисти. Само БНБ, МФ и Правителството не желаят или забраняват да се дискутира този проблем;

- Такава позиция на изброените по-горе институции навярно е вследствие на поети някакви ангажименти-политически, икономически, с което е нарушен суверенитет на България;

- От гореизложеното следва, че България губи права и възможности за провеждане на собствена финансова/парична и икономическа политика за ускорено повишаване благосъстоянието на населението;

- Финансов затвор ли е еврозоната?

Твърди се, че няма разпоредба в нито един договор на Европейския съюз за излизане от еврозоната.19 Освен това се твърди, че Договорите изясняват, че процесът на паричен съюз е предназначен да бъде „необратим“ и „неотменим“.20 Въпреки това през 2009 г. правно проучване на Европейската централна банка твърди, че доброволното оттегляне законно не е възможно, но експулсирането остава „възможно“.21 Въпреки че не съществува изрична разпоредба за опция за излизане, много експерти и политици в Европа предполагат, че опцията за напускане на еврозоната трябва да бъде включена в съответните договори.22

Същевременно Европейската комисия заявява, че „неотменимостта на членството в еврозоната е неразделна част от рамката на договора и Комисията, като пазител на договорите на ЕС, възнамерява да спазва напълно (тази неотменимост).“23 Комисията добави, че „не възнамерява да предлага (каквито и да е) изменения“ на съответните договори, като настоящият статус е „най-добрият начин за напредване за увеличаване на устойчивостта на държавите-членки от еврозоната към потенциални икономически и финансови кризи. Европейската централна банка, в отговор на въпрос на член на Европейския парламент, заяви, че напускането не е разрешено съгласно Договорите.24 Такава позиция на Европейската комисия и на ЕЦБ е явно подсъдима злоупотреба с доброволността за членство в ЕС и Еврозоната. Това напомня на принципите на финансова диктатура.

Заключение:

• Освен всички позитиви от еврозоната ЕЦБ се превръща в инструмент за

налагане на по-бедните страни интересите на по-богатите.

• Няма обяснение и буди логично неудомение защо е възможно напускането на

Европейския съюз, а от Еврозоната-не! По-нататъшното обезценяване на еврото не може лесно да бъде избегнато предвид макроперспективите. Рискът от ескалиране на очакванията за пазарна инфлация и неуспехът на еврото да намери дъно може да има по-вредни последици от рецесията.

Бъдещото икономическо възстановяване на еврозоната може да се наложи да премине през нова фаза на реформи и растеж на производителността, водени от амбициозния ангажимент на Фонда за възстановяване да насърчава зеления преход и цифровизацията на икономиката. Дори и това да бъде напълно успешно обаче, предстои дълъг и криволичещ път.11 Навярно именно такова развитие е заложено от глобалистите, начело със САЩ, за да могат да лесно да контролират ЕС и страните-членки. Трябва ли ни такова бъдеще в еврозоната?

• Еврозоната изостава в развитието си спрямо Европейския съюз възникващи

икономически структури и трябва да се изчакат по-добри времена.

• Не бива да се влиза в Еврозоната докато България не получи писмени и

неотменими доказателства за правата на правителствата и народа по отношение на финансовия, икономическия и политическия суверенитет. Тези доказателства трябва да се съгласуват с населението. В противен случай България да постави условие за напускане на ЕС ако не ни се гарантират приемливи за бъдещото развитие на България права, а не само ангажименти.

Не бива да се прави опит да се възползваме в бъдеще от член 50 от ДФЕС, който се прилага, когато една държава напусне Европейския съюз: „Член 50,1. Всяка държава-членка може да реши, в съответствие със своите конституционни изисквания, да се оттегли от Съюза. 2.   Държавата-членка, която реши да се оттегли, нотифицира за намерението си Европейския съвет. В съответствие с насоките, дадени от Европейския съвет, Съюзът договаря и сключва споразумение с тази държава, с което се определят редът и условията за нейното оттегляне, като се вземат предвид рамките на бъдещите ѝ отношения със Съюза.“. Ако тогава държавата е използвала еврото като своя валута, вместо да формира нова национална валута, тя може да продължи да използва еврото едностранно – както прави Черна гора – или чрез парично споразумение с ЕС – както прави Андора – без като член на ЕС.25

Non possunt esse nisi munia sine iuribus. Не може да има само задължения без права.

Сп. Сигурност Април-Юни 2024

1 https://www.ecb.europa.eu/ecb/html/index.bg.html

2 https://www.ecb.europa.eu/press/annual-reports-financial-statements/annual/annual-accounts/html/ecb.annualaccounts2023~f5a98cb02b.en.html#toc94

3 https://www.ecb.europa.eu/stats/financial_markets_and_interest_rates/euro_short-term_rate/html/index.bg.html,

https://www.ecb.europa.eu/stats/policy_and_exchange_rates/key_ecb_interest_rates/html/index.en.html, tDays=01&lastMonths=12&lastYear=2024&searchAction=true&type=MS-Excel

4https://www.bnb.bg/Statistics/StBIRAndIndices/StBIBaseInterestRate/index.htm?firstDays=01&firstMonths=01&firstYear=2020&lastDays=01&lastMonths=12&lastYear=2024&searchAction=true&type=MS-Excel

5 https://www.economic.bg/bg/a/view/kakva-shte-byde-roljata-na-bnb-v-evrozonata

6 https://www-ft-com.ezp-prod1.hul.harvard.edu/content/ac873585-b49d-438b-b2b0-638fb8c69774#:~:text=The%20EU%E2%80%99s%20debt%20costs%20are%20set%20to%20double,bloc%E2%80%99s%20ability%20to%20respond%20to%20further%20financial%20shocks.

7 https://www.ecb.europa.eu/press/economic-bulletin/focus/2024/html/ecb.ebbox202402_08~ce78a64ada.en.html

8 https://eur-lex.europa.eu/EN/legal-content/summary/european-council-resolution-on-the-new-exchange-rate-mechanism.html#:~:text=Decisions%20on%20central%20rates%20and%20the%20standard%20fluctuation,and%20after%20consulting%20the%20Economic%20and%20Financial%20Committee.

9 https://www.academia.edu/29027148/THE_FUTURE_OF_THE_EURO_STILL_LIES_IN_ITS_PAST

10 https://www.euractiv.com/section/economy-jobs/news/20-years-of-euro-the-success-and-shortcomings/

11 https://www.europarl.europa.eu/cmsdata/159706/WHELAN_final%20publication.pdf

12 https://www.reuters.com/plus/could-the-euro-collapse

13 https://economy-finance.ec.europa.eu/economic-forecast-and-surveys/economic-forecasts/spring-2024-economic-forecast-gradual-expansion-amid-high-geopolitical-risks_en

14 https://economy-finance.ec.europa.eu/document/download/c63e0da2-c6d6-4d13-8dcb-646b0d1927a4_en?filename=ip286_en.pdf

15https://manager.bg/%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8/4-tendencii-na-valutnia-pazar-koito-ste-vazdeistvat-na-svetovnata-ikonomika-i-u-nas

16 https://www.dnevnik.bg/evropa/2023/11/10/4551564_triabva_li_da_ni_striaska_zadlujnialostta_na_evrozonata/

17 https://economy-finance.ec.europa.eu/euro/enlargement-euro-area/adoption-fixed-euro-conversion-rate/erm-ii-eus-exchange-rate-mechanism_en

18 https://manager.bg/%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8/4-tendencii-na-valutnia-pazar-koito-ste-vazdeistvat-na-svetovnata-ikonomika-i-u-nas

19 https://euobserver.com/news/113563

20 https://www.lexology.com/library/detail.aspx?g=a92664b9-d267-4347-a59a-6488ab3895fb

21 https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/scplps/ecblwp10.pdf

22 https://www.euractiv.com/section/eu-priorities-2020/news/german-advisory-council-calls-for-exit-option-in-the-eurozone/

23 https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/E-7-2012-004398-ASW_EN.html?redirect

24 https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/other/20121107_morganti.en.pdf

25 https://en.wikipedia.org/wiki/Withdrawal_from_the_eurozone